Стефан Георге

Стефан Георге Stefan George
	германски поет
	Фотография от 1910 г.
Роден	12 юли 1868 г. Бюдесхайм, Германия
Починал	4 декември 1933 г. (65 г.) Минузио, Швейцария
Погребан	Швейцария
Националност	Германия
Учил в	Хумболтов университет на Берлин
Работил в	поет, есеист, преводач
Литература
Период	от 1883 г. до 1933 г.
Жанрове	стихотворение, есе
Направление	символизъм
Течение	символизъм
Дебютни творби	„Седмият пръстен“ (1907)
Награди	Награда „Гьоте“ на град Франкфурт (1927)
	Стефан Георге в Общомедия

Стефан Георге (на немски: Stefan George, Щефан Георге) е германски поет, есеист и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Георге е роден в Бюдесхайм край Бинген в семейството на винар и гостилничар.

Георге сам научава различни чужди езици, за да може да чете световни автори в оригинал. След като завършва гимназия, пътува из Европа и следва филология, философия и история на изкуството в Париж, Берлин, Мюнхен и Виена, но никъде не се установява за дълго време и живее у приятели.

Стефан Георге през 1890 г.

В Париж Стефан Георге се запознава с Огюст Роден и поетите символисти Маларме и Верлен, които оказват голямо въздействие върху мисловната му нагласа. Публикува стихосбирките „Химни“ (1890) и „Поклонничества“ (1891) и превежда творби на Данте и Шекспир, както и съвременни френски поети. Във Виена Георге се сближава с Хуго фон Хофманстал, с когото го свързва бурно, но краткотрайно приятелство. Става съиздател на списание „Блетер фюр ди кунст“, в което за дълги години пропагандира възгледа „изкуство за изкуството“ и се противопоставя на натурализма.

Публикува стихосбирките „Годината на душата“ (1897) и „Килимът на Живота и песните за Мечтата и Смъртта“ (1899).

Около поета се създава така нареченият „Кръг Георге“, съюз от избраници, включващ млади лирици, есеисти и учени, които го боготворят като свой пророк и учител. Това намира израз в стихосбирката му „Седмият пръстен“ (1907), където е включено и стихотворението възхвала „Ницше“ ^[1]. В „Звездата на съюза“ (1914) Георге представя себе си като посредник между Бог и Човек и проклина поквареното си съвремие.

Поетът се отнася с неприязън към Първата световна война, остава чужд и на последвалата я в Германия Ваймарска република. През 1927 г. е удостоен с първата награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн. Тогава публикува стихосбирката „Новият Райх“ (1928), в която провъзгласява настъпването на нова героична епоха.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Националсоциалистите се опитват да привлекат Георге за политическите си цели, но поетът съзира своя Нов Райх единствено в царството на духа. С поемането на властта от Хитлер министърът на пропагандата Гьобелс предлага на Георге поста президент на една нова Академия за литература, но поетът отказва и емигрира в Швейцария. Там умира през зимата на 1933 година.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

По стихове на Стефан Георге са създадени музикални творби от Арнолд Шьонберг и Антон Веберн.

В чест на поета университетът „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф учредява през 1990 г. наградата „Стефан Георге“ за млади преводачи на френска литература.

Стефан Георге, 1900 г. (дърворезба)
„Годината на душата“ (1897)
Гробът на Стефан Георге в Минузио

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Из „След беритбата“

Ела във този сякаш мъртъв парк и гледай:
Зарята на далечни брегове изтлява ·
На облаците чисти синевата бледа
Пътеките и езерата озарява.

Златисто жълто · нежно сиво там светлее
От буковете и брезите · вятър вее ·
А розите не са загубили живец ·
Върви с целувка свий от тях подбран венец ·

А също тези късни астри не забравяй ·
И пурпура на дивите лози без плод ·
Тъй всичко спастрено в зеления живот
Почувствай и в лика на есента улавяй ·

1895 ^[2]

Hymnen (1890)
Pilgerfahrten (1891)
Algabal (1892)
Die Bücher der Hirten- und Preisgedichte, der Sagen und Sänge und der Hängenden Gärten (1895)
Das Jahr der Seele (1897)
Der Teppich des Lebens und die Lieder von Traum und Tod (1900)
Baudelaire. Blumen des Bösen. Umdichtungen (1901)
Die Fibel (1901)
Tage und Taten (1903)
Zeitgenössische Dichter. Umdichtungen. 2 Bände (1905)
Maximin. Ein Gedenkbuch (1907)
Der siebente Ring (1907)
Dante. Stellen aus der Göttlichen Komödie (1909)
Shakespeare Sonnette. Umdichtungen (1909)
Dante. Göttliche Komödie (Öffentliche Ausgabe. 1912)
Der Stern des Bundes (1914)
Der Krieg (1917)
Drei Gesaenge: An die Toten, Der Dichter in Zeiten der Wirren, Einem jungen Führer im Ersten Weltkrieg (1921)
Das neue Reich (1928)
Gesamtausgabe der Werke (1927 – 1934)

Преводи

Baudelaire. Blumen des Bösen. Umdichtungen (1901)
Zeitgenössische Dichter. Umdichtungen. 2 Bände (1905)
Dante. Stellen aus der Göttlichen Komödie (1909)
Shakespeare Sonnette. Umdichtungen (1909)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Стихотворението „Ницше“ в превод на Венцеслав Константинов
↑ Из „След беритбата“ от Стефан Георге, в превод на Венцеслав Константинов

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Стефан Георге.

[1] Стихотворението „Ницше“ в превод на Венцеслав Константинов

[2] Из „След беритбата“ от Стефан Георге, в превод на Венцеслав Константинов

[1]

[2]