Щит-82
„Щит-82“ е кодовото име на най-голямото стратегическо учение на територията на България с участие на армията и флота на СССР и страните от Варшавския договор, което се провежда от 14 юни до 30 септември 1982 година. В края на 1 октомври 1982 г. в Бургас се провежда парад на военните, участвали във финалната фаза. Ученията обхващат цялата територия на Съветския съюз и страните от Варшавския договор. На Запад е наречено „Седем часа ядрена война“ (Seven-hour Nuclear War). Половин година след „Щит-82“, на 23 март 1983 г. американският президентът Рейгън обявява Стратегическата отбранителна инициатива (SDI).
Учения „Щит-82“[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално изготвеният от Генщаба на СССР план предполага разработване на действия в бързоразвиваща се термоядрена война. Действията са разделени на два етапа:
- Ядрен разоръжаващ удар;
- Действия на въоръжените сили след ядрен удар по врага.
Етапите на ученията са разнесени както географски, така и във времето.
Сценарий[редактиране | редактиране на кода]
Постоянни провокативни действия на САЩ довеждат до влошаване на отношенията със страните от Варшавския договор. Опитите да се нормализира ситуацията с дипломатически средства са неуспешни. В Централна Европа стават сблъсъци между силите на НАТО и въоръжените сили на Варшавския договор.
Президентът Рейгън нарежда пълномащабни военни действия срещу СССР. Ръководството на СССР решава да нанесе предварителен ядрен удар [1].
План[редактиране | редактиране на кода]
В условията на бързо променяща се обстановка е необходимо да се извърши обезоръжаващ ядрен удар на територията на САЩ и други страни от НАТО. Затова в ученията вземат участие всички компоненти на ядрената триада на стратегическите ракетни сили. Генералният щаб на СССР планира:
- за първи път в световната история стрелба от подводно положение от стратегически ракетни крайцери (16 ракети) [2]; планира се пуск на две ракети от Северния ледовит океан и две ракети от Охотско море;
- изстрелване на въздушни крилати ракети (16 – 24 броя) от стратегически бомбардировач
- пускане на 14 междуконтинентални балистични ракети от постоянни места в РСФСР, Украинската ССР и КазССР. Освен това, стартирането трябва да се извърши под командването на ракетата 15А11 от система „Периметър“
- отразяване на „масивната ракетна атака на потенциален враг“ от противоракети от отбраната на Москва от полигон Сари-Шаган;
- изстрелвания на космически кораби за различни цели:
- два разузнавателни сателита Зенит-6У;
- навигационна спътникова система Parus;
- Спътник за радиоразузнаване Целина-Д;
- спътникът на системата „Око“;
- три сателита на навигационната система GLONASS;
- пилотиран кораб тип Союз Т с двама астронавти на борда;
Пускането на голям брой космически кораби трябва да компенсира загубата на условно унищожени спътници от страна на врага, както и да усили групировката съветски космически кораби.
Общо до 70 ракети са планирани за изстрелване в рамките на един ден [1].
Отражение в българските медии[редактиране | редактиране на кода]
През есента на 1982 година, в подножието на Странджа планина и в прилежащата акватория на Черно море под командването на съветския маршал В. Куликов (главнокомандващ ОВС) и армейски генерал Добри Джуров (министър на народната отбрана), се състои завършекът на най-мащабното оперативно-стратегическо учение на Варшавския пакт „Щит -82“. В него участват щабове съединения и части на БНА, УНА, ННА на ГДР, Полската войска, СА, Чехословашката армия и щабове на СРР, кораби и части на Черноморския флот на СССР и ВМФ на НРБ. Войските са транспортирани по въздух и море, тъй като след смазването на Пражката пролет през 1968 Румъния не позволява преминаване на чужди войски през територията ѝ. Присъстват и военни делегации на страните-участнички, но също и на Монголия, Куба и Виетнам. Учението отработва въпросите на бойното сглобяване и взаимодействието на съединения и части на видовете въоръжени сили и родовете войски на съюзните армии и включва разузнавателни операции и операции за пробив, въздушнодесантни атаки, въздушна и морска подкрепа на пехотата и амфибийно-десантни операции по брега на Черно море. Оттренирано е завладяването на Босфора.
В учението участват над 60 000 бойци, като част от тях са запасняци. В това оперативно учение са включени 800 танка, 1100 БТР и бойни машини, 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки. По време на учението, войските всеки ден консумират по 120 т храна и 60 000 хляба. За снабдяването с хляб за войниците е мобилизиран полевият хлебозавод на Трета българска армия. От това време са и разрушенията на древната крепост Русокастро край Бургас, когато по време на учебните маневри хеликоптери, БТР-и и минохвъргачни батареи са бомбардирали постройките и зидовете на възвишението като му нанасят непоправими щети.
Целта на занятието „Щит-82“, проведено в България, е да се отработи маневреността на съюзническите войски и флотове при синхронизация и съгласуваност в щабовете в случай на масирано чуждо нападение по въздух, суша и вода. В хода на учението се проверяват способностите на щабовете и на личния състав да водят както отбранителни боеве, така и настъпателни движения.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б «Семичасовая ядерная война». Как это было, архив на оригинала от 15 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100115000553/http://www.situation.ru/app/j_art_1182.htm, посетен на 22 юни 2019
- ↑ Операция Бегемот-2 е осъществена на 6 август 1991 г.