Щокавско наречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Щокавски говор)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щокавско наречие
štokavski
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Montenegro.svg Черна гора
Flag of Kosovo.svg Косово
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Западни южнославянски
....-Сърбохърватски
.....→Щокавски
Shtokavian subdialects1988.png

Щокавското наречие (на сърбохърватски: štokavsko narječje) е диалектна група в сърбохърватския език, обхващаща повечето негови диалекти.

То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с чакавската и кайкавската, – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „що“, „ча“ и „кай“), но се различават и по много други характеристики.[1]

Щокавските диалекти са основа за всички съвременни книжовни норми на сърбохърватския – сръбска, хърватска, босненска и черногорска.

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Терминологичното понятие за щокавски диалект възниква след образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци, съответно Югославия. Сред подръжниците за създаването на общ сърбохърватски, даже сърбохърватскословенски език, е дори Иво Андрич. Ентусиазмът е голям, но реалностите други. Под въздействие на великосръбската доктрина се пристъпва към кодифицирането (стандартизирането) на новия език. За целта фразеологично различните кайкавски и чакавски хърватски говори са обособени в отделни „диалекти“, а всички останали говори са вкарани в графата щокавски, под което се разбира, че те употребяват, като общо правило, въпросителното местоимение що (българско книжовно: какво) в разговорната реч.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

При кодифицирането на новия език не са взети предвид редица исторически, етнографски, културни и религиозни дадености в различията между отделните южнославянски народи населяващи територията на бивша Югославия. В резултат на езиковия експеримент се получава една мешавица (ср. мешавина), чието разговорно и жаргонно название добива на български името шльокавица (използвано въобще в пейоративен смисъл, като обозначение на език за комуникация /включително в интернет/). Това е така, най-вече поради обстоятелството, че сърбите от старото княжство и кралство, както и черногорците използват кирилицата за азбука, а сърбите от Войводина, бошняците (включително в Санджак), хърватите и словенцителатиницата, и тази даденост не е възможно да се измени, още повече лесно и бързо. При въвеждането на езика, подобно и на нацията югославяни, не са отчетени редица съществени определящи фактори, най-важните от които са:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алекзандър, Ронел. Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 350 – 352.