Щокавски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за щокавицата. За шльокавицата вижте шльокавица.

Карта на наречията в бивша Югославия (без кайкавското и чакавското и тези в Македония и Словения) 1
Карта на наречията в бивша Югославия (без кайкавското и чакавското и тези в Македония и Словения) 2

Щокавски говор, по-точно щокавски говори или щокавица (наричан/и диалект/и), са разговорни наречия на т.нар. сърбохърватски език на територията на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Понятието се употребява в различие от другите хърватски диалектни говори – кайкавски и чакавски.

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Терминологичното понятие за щокавски диалект възниква след образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци, респективно Югославия. Сред подръжниците за създаването на общ сърбохърватски, даже сърбохърватскословенски език, е дори Иво Андрич. Ентусиазмът е голям, но реалностите други. Под въздействие на великосръбската доктрина се пристъпва към кодифицирането (стандартизирането) на новия език. За целта фразеологично различните кайкавски и чакавски хърватски говори са обособени в отделни „диалекти“, а всички останали говори са вкарани в графата щокавски, под което се разбира, че те употребяват, като общо правило, въпросителното местоимение що (българско книжовно: какво) в разговорната реч.

При кодифицирането на новия език не са взети предвид редица исторически, етнографски, културни и религиозни дадености в различията между отделните южнославянски народи населяващи територията на бивша Югославия. В резултат на езиковия експеримент се получава една мешавица (ср. мешавина), чието разговорно и жаргонно название добива на български името шльокавица (използвано въобще в пейоративен смисъл, като обозначение на език за комуникация /включително в интернет/). Това е така, най-вече поради обстоятелството, че сърбите от старото княжство и кралство, както и черногорците използват кирилицата за азбука, а сърбите от Войводина, бошняците (включително в Санджак), хърватите и словенците – латиницата, и тази даденост не е възможно да се измени, още повече лесно и бързо. При въвеждането на езика, подобно и на нацията югославяни, не са отчетени редица съществени детерминационни фактори, най-важните от които са:

  • липса на обща история и чувство за принадлежност към един сърбохърватски (сърбохърватскословенски) народ;
  • елиминиране на българските говори на територията на бивша Югославия, включително във Вардарска Македония, чрез обявяването им за сръбски;
  • различното културно-религиозно развитие и ниво на народите /сърбите, черногорците и българите са православни, бошняците – мюсюлмани, а хърватите и словенците – католици/;

Всички тези детерминационни фактори, които действат в съвкупност и в съчетание с други вътрешнополитически и външнополитически (от геополитическо естество) причини, провалят през 90-те години на 20 век, експеримента наречен сърбохърватски език.

История[редактиране | редактиране на кода]

Щокавските говори фонетично се подразделят на три сравнително обособени дяла в зависимост от употребата на едно и също място в речта на праславянския звук Ѣ в и (икавски), йе (йекавски) или е (екавски) наречия. Употребата на тази фонетична особеност е рефлексна, т.е. подсъзнателна, неизменна и постоянна в речта.

Първият екавски говор е документиран в средновековните сръбски земи след дежевското споразумение в т.нар. средновековно сръбско кралство на Драгутин през 1289 г., икавският е записан през 1331 г., а йекавският в Хърватия – през 1399 г. Щокавските говори по исторически причини са силно повлияни във всяко едно отношение, но по различен начин, от старобългарския и църковнославянския език.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Най-общо щокавските говори, определяни и като диалекти, се класифицират от югославските филолози на старощокавски и новощокавски.[източник? (Поискан преди 7 дни)]

Към старощокавските, според югославските филолози, спадат славонския хърватски говор, източнобосненския говор, черногорския зетско-южносанджакски говор и косовско-ресавския говор (включително отделяния от Павле Ивич негов смедеревско-вършецки говор), като последния се определя от българските диалектолози за краен западнобългарски диалект – виж и банатска българска книжовна норма.[източник? (Поискан преди 7 дни)]

Към новощокавските, според сърбохърватските филолози, спадат взетия за книжовен сръбски източнохерцеговински говор, западния хърватско-босненски икавски говор и екавския шумадийско-войводински говор.[източник? (Поискан преди 7 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Shtokavian dialect“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.