Щрайх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Висок щрайх вляво и нисък щрайх вдясно. Концерт на СО на БНР в зала „България“

Щрайх (на немски: streichen – търкам, трия) е понятие в музикалното изкуство.

Навлиза в употреба от немското наименование на лъковата струнна група в оркестър, в чийто състав влизат: I и II цигулки, виоли, виолончели и контрабаси. Оттам идват и наименованията: „щрайхови инструменти“, делящи се на висок щрайх, към които влизат цигулки и виоли, и нисък щрaйх – виолончели и контрабаси, и „Щрайхоркестър“ (нем. Streichorchester) – струнен оркестър, съставен изцяло от инструменти от групата на струнно-лъковите. Разположението на щрайховите инструменти в големия симфоничен оркестър е следното: високият щрайх се намира от лявата страна и срещу диригента, а ниският – от дясната му страна.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Музикално терминологичен речник, Четриков, С, съставител, Музика, 1979, С., с.393