Щръклево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щръклево
Общи данни
Население 2 546 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 86,652 km²
Надм. височина 172.3 m
Пощ. код 7078
Тел. код 08111
МПС код Р
ЕКАТТЕ 84049
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Иваново
Георги Миланов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Щръклево
Цветелина Михайлова
(ГЕРБ)

Щръклево е село в Северна България. То се намира в Община Иваново, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Щръклево се намира на 17 km. южно от гр. Русе. Летище Русе се намира на около километър южно от селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото, селото се е наричало Кадикьой, или седалище на съдията (кадията). Сегашното си име е получило след Освобождението.

Няколко са легендите за името на селото. Най-разпространената е, че многобройни ята щъркели обичали да гнездят в близката местност Никулчов кладенец.

Другата версия е, че до селото е имало горичка, където денем през летните горещини се криел пощръклелия добитък.

В землището на селото по поречието на река Бели Лом между с. Писанец и с. Нисово се намират останки на село наричано „Галица“. Според някои стари жители това е старото село, обезлюдено по време на чумата.

В непосредствена близост до селото са открити фрагменти от глинени съдове, които свидетелстват, че районът на селото е бил заселен още от римско време. Още през възраждането – 1841 г. е създадено първото килийно училище, а само десетина години след Освобождението е открита така наречената „Прогимназия“. Щръклево е едно от първите електрифицирани и водоснабдени села в страната – още през 1932 г. В началото на селото е имало и електрическа централа. Сградата на Първо основно училище, строена през 1914 г., е запазена и до днес, в нея сега се намира музейната сбирка „Светлоструй“ .

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Щръклево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

От 1928 г. до 1941 г. от Д. Добрев в селото е издаван в. „Светлоструй“ – вестник за културни-просветни литературни въпроси. Популяризирало е и млади провинциални поети и писатели. Сътрудници са били Г. Караславов, Н. Хрелков, А.Златаров, Л. Стоянов, К. Калчев и др.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Възраждане 1906“ – разполага с около 18000 тома.

Основно училище „Христо Ботев“ – с около 165 ученика

Музейна сбирка „Светлоструй“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в непосредствена близост до живописната долина на река Русенски Лом. Скалните манастири изградени по поречието и  са един от деветте български обекта, намиращи се под защитата на ЮНЕСКО като част от световното историческо наследство.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Щръклево
  • Димитър Добрев (1904 – 1985), български писател
  • Петър Димов Киряков (1923 – 1943). Роден на 18 юли 1923 г., член на РМС. Обвинен, че е подпалил фабрика в София, произвеждаща кожуси за немската армия. Осъден на смърт и присъдата е изпълнена, след като Борис III e издал специален указ за изпълнението ѝ, поради това, че е малолетен. Обесен на 28 януари 1943 г.
  • Димитър Петров Стоянов (1930 – 2012), кбн, ст н с II ст, дългогодишен ръководител на лабораторията по патохистология на НИЕМ, сега НЗЦПБ
  • Георги Тодоров Стойчев (1942 – 2005), д-р, доцент, миколог, ръководител на Катедрата по ботаника към Аграрен университет – Пловдив
  • Иван Тодоров Манолов (1938 – 1997), к.и.н., застрахователен деятел, дългогодишен директор на ДЗИ-София, основател на ЖЗК „Феникс“.
  • Марийка Маринова Йоцова – псевдоним Мара Девия (писател), член на Съюза на Независимите Писатели. Родена 1952г в с. Щръклево. Автор на книгите „Мъдрост от небето“, „Земята плаче“, „Вой на ранена вълчица“, „Щръклево, Щръклево“,"Есенно листо", „Смелостта на съня“ и др. Нейни творби са издавани в Алманах „Мизия“ и в руско литературно списание.
Учители
  • Александър Дочев – основен учител в основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
  • Васил Гайдаржиев – основен учител в основно училище „Отец Паисий“
  • Димитър Александров Дочев – гимназиален учител в Русенската мъжка гимназия „Христо Ботев“, състезател по гимнастика
  • Мара Александрова Дочева – основен учител в училище „Св.св. Кирил и Методий“
  • Стефан Грънчаров – прогимназиален учител, директор на прогимназия „Христо Ботев“
  • Димитър Календжиев – прогимназиален учител в прогимназия „Христо Ботев“
  • Михаил Славов – прогимназиален учител в прогимназия „Христо Ботев“
  • Ганчо Велков Великов – прогимназиален учител в прогимназия „Христо Ботев“
  • Симеон Тороманов – основен учител
  • Миланка Гайдарджиева-Токусчиева – прогимназиален учител и дългогодишен директор на прогимназия „Христо Ботев“
  • Петър Костов Петров – гимназиален учител в столарското училище в гр. Русе
Военни чинове
  • Добри Димитров – опълченец, участвал в боевете при Шипка през 1877 г.
  • Васил Кутинчев – командир на I Българска армия през 1913 г., участвала в превземането на гр. Одрин
  • Лазар Даков – полковник, майстор на спорта по конна езда
  • Иван Данев Маринов – полковник, артилерист
  • Йордан Павлов Лазаров – полковник, снабдителни войски
  • Георги Костов Петров – полковник от специалните войски
Медицински кадри
  • Велико Борисов Токусчиев – лекар в окръжна болница гр. Русе
  • Емил Александров Данев-Казаков – ортопед в окръжна болница гр. Русе, представител на френски лекарствени фирми
  • Велико Данев Тороманов – зъболекар в с. Щръклево и здравните служби на гр. София
  • Върбинка Митева Мизена – зъблекар в III поликлиника гр. София, училищен зъболекар
  • Иван Александров Дочев – ветеринарен лекар в лечебницата гр. Русе, състезател по мотоциклетен спорт
  • Димитър Петров Стоянов – зав. ветеринарната лечебница в с.Щръклево 1953 – 1955 г.,аспирант във Висшия ветеринарно-медицински институт гр. София, старши научен сътрудник, зав. лаборатория по патоморфология и електронна микроскопия при Научния институт по заразни и паразитни болести на Министерството на здравеопазването през 1956 – 2004 г., кандидат на биологичните науки, секретар на Научното медицинско дружество на епидемиолози, микробиолози, имунолози, паразитолози и инфекционисти, организатор на национални, регионални и международни научни прояви по профилактична медицина, преподавател в Медицинския институт за лаборанти гр. София
  • Александър Данев Казаков – ветеринарен лекар, зав. ветеринарната лечебница в с.Вятово и службата за ветеринарно-санитарен контрол при митница Дунав мост в гр. Русе, преподавател в техникума в Образцов чифлик, край гр. Русе.
  • Данка Христова Трифонова-Календжиева – медицинска сестра в окръжна болница гр. Русе и Александровска болница гр. София
  • Върбинка Михайлова Златева-Дюлгерова – медицинска сестра в Александровска болница гр. София
Инженери и стопански дейци
  • Иван Киряков – инженер, участвал в проектирането и строежа на водопровода и електцентралата в с. Щръклево.
  • Жеко Жеков – инженер, участник в проектирането и строежа на водопровода, както и в дейността на народното читалище „Възраждане“ и издаването на литературния вестник „Светлоструй“
  • Кирил Керчев – агроном, научен сътрудник в аналитичната лаборатория при Българска академия на науките през 1953 -1965 г.
  • Стоян Михалев Циганаров – кмет на с. Щръклево 1926 – 1930 г., през което време се построява централния водоровод и електроцентралата с дизелово гориво
  • Йордан Тодоров – председател на ТКЗС „Победа“ с. Щръклево 1953 – 1960 г.
  • Тодор Тончев – председател на ТКЗС „Победа“ с. Щръклево 1950 – 1953 г.
  • Никола Ламбрев – председател на Селсъвета в с. Щръклево 1944 – 1948 г.
  • Илия Великов Токусчиев – председател на Селсъвета в с. Щръклево 1950 – 1959 г.
  • Тодор Пенев Кудусчиев – председател на ПК „Правда“ и бригадир в АПК.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.