Направо към съдържанието

Щурците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Щурците“
Щурците в Стара Загора, 13 юли 2007 г.
Щурците в Стара Загора, 13 юли 2007 г.
Информация
ОтСофия, Народна република България
Стилпоп рок, арт рок, хардрок, прогресив рок
Активностот 1967 г.
Музикален издателБалкантон“ и др.
Свързани изпълнителиСребърните гривни, Георги Минчев, Бъндараците
ВлиянияБийтълс, The Shadows, The Kinks
Уебсайт
Бивши членовеВеселин Кисьов
Петър Цанков
Константин Атанасов
Атанас Атанасов
Борислав Панов
Петър Гюзелев
Кирил Маричков
Георги Марков
Владимир Тотев
„Щурците“ в Общомедия

„Щурците“ е българска рок група. Те са сред първите рок групи, доминираща музикалната сцена на страната от края 1960-те до края на 1980-те години.[1]

Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.

Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време грешно се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.

Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.

През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Много от текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети - Волен Николаев, Димитър Керелезов, Михаил Белчев, Александър Петров, Павел Матев[2]. В кариерата си групата има около 3000 концерта[3].

Някои от най-емблематичните песни в този период са "Две следи", "Среща", "Вкусът на времето", "Вълшебен цвят", "Еньовден", "Рок в минало време", "Хамлет (Накъде)", "От Ден На Ден", "Конникът", "Мускетарски Марш", "Футуролог", "По Пътя"[4].

През 1987 г. групата отбелязва 20 години на сцената с два изцяло разпродадени концерта в зала "Универсиада" в София, които са документирани в музикалния и биографичен филм - "Щурците - 20 години по-късно (1987)"[5]

През 1988 г. записват един от химните на българската рок музика - песента "Клетва" като част от саунтрака на легендарния български филм "Вчера".[6]

През 1990 г. „Балкантон“ издава малка плоча с две песни на групата под кат. номер ВТК 3985, от които голяма известност добива „Аз съм просто човек“, в която лиричният герой пее, че не е комунист и никога няма да бъде.

През 1998 музикантите отбелязват 30 години на сцената с национално турне и концерти в Античния театър в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Приморско, Варна и зала 1 на НДК в София[7].

В началото на месец юли 2007 г. „Щурците“ осъществяват национално турне в 11 града в страната по повод 40-годишнината от създаването си[8]. Всички концерти са безплатни за публиката, а мотото на турнето е „40 години Щурците – 40 години Фаворити“.

През 2008 г. музикантите издават последния си албум с нови песни "На прага на сърцето" и го ознаменуват отново с концерт в зала 1 на НДК[9].

На 25 април 2013 г. Петър Гюзелев почива след дългогодишна битка с тумор в мозъка[10], с което Щурците официално прекратяват своето съществуване.

Въпреки това през 2017 г. групата се събира отново, за да отпразнува своята 50-годишнина с концерт в „Арена Армеец“.[11] Към останалите трима членове се присъединяват Иван Лечев и Славчо Николов, Петър Георгиев (Пешето), както и други бивши членове на групата - китаристът Косьо Атанасов (Косьо Щуреца), барабанистът Петър Цанков, Веселин Кисьов. Гости са още групите D2, Б.Т.Р., Тангра и Фондацията[12].

На 11 октомври 2024 г. при инцидент загива Кирил Маричков[13].

На 1 април 2025 г. след кратко боледуване умира барабанистът Георги Марков[14].

Година Албум
1968 Щурците (EP, Балкантон – BTM 5971)
1969 Щурците (EP, Балкантон – BTM 6182)
1973 Щурците (EP, Балкантон – BTM 6577)
1973 Пътешествие със сал (SP, Балкантон – BTK 3167)
1975 Щурците (SP, Балкантон – BTK 3168)
1975 Щурците (SP, Балкантон – BTK 3229)
1976 Щурците'76 (първа дългосвиреща плоча)
1978 Щурците'78 (втора дългосвиреща плоча)
1980 ХХ век
1982 Вкусът на времето
1985 Конникът
1987 Мускетарски марш
1988 20 години по-късно (концертен албум)
1990 Щурците (SP, Балкантон – ВТК 3985)
1990 The Crickets (компилация)
1996 Best Ballads 1 (компилация)
1998 Best Ballads 2 (компилация)
1998 30 години Щурците (концертен албум с 6 нови песни)
2004 Антология (компилация в 4 части)
2008 На прага на сърцето
2015 Най-доброто от Кирил Маричков и Щурците (компилация в 2 части)
2019 50 години Щурците: Live (2 CD)