Щърково (дем Преспа)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Щърково.
| Щърково Πλατύ | |
| — село — | |
 Гробищната църква „Свети Георги“ в Щърково | |
  Щърково  Щърково  Щърково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1043 m |
| Население | 85 души (2021 г.) |
| Щърково в Общомедия | |
Щъ̀рково (произношение в местния говор Стъ̀ркоо, (на гръцки: Πλατύ, Плати, до 1927 година Στύρκοβα, Стиркова[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 108 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 39 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Листиркова, хас на падишаха, с 49 ханета гяури, 53 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.[2] Църквата „Свето Преображение Господне“ („Свети Николай“) е от 1591 година.[3]
В XV век в Щърково са отбелязани поименно 100 глави на домакинства.[4] В началото на XX век Щърково е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 160 българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Щърково е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[6]
След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] В селото е отворено българско училище, но в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент на 30 септември 1904 година мюдюринът на Наколец съобщава на учителите в Стърково, Медово, Герман, Рудари и Оровник, че не признава селата за български и издава заповед за напускането им.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Щърково (Chtarkovo) има 176 българи екзархисти.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Щърково попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Плати.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бигла[11] или Бигала[12][13][14] | Μπίγκαλα | Катафигиу | Καταφύγιου[15] | местност в Корбец на И от Щърково[13][12] |
| Рамна нива[13][12] | Ράμνα Νίβα | Рахи | Ράχη[15] | връх в Корбец на ССИ от Щърково (1418 m)[13][12] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Щърково
Георги Трайков Георгиадис (? – 1949), гръцки комунист, деец на ЕПОН, войник на ДАГ, загива в битката на Грамос в 1949 година[16]
Гоче Трайков, български революционер от ВМОРО, войвода на чета в Долна Преспа през 1911 година[17]- Иван Кафеджията (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
- Спиро Преспанчето (? – 1903, Спирос Параскеваидис), български харамия и революционер
- Трайко, български революционер от ВМОРО, участник в Илинденското въстание, войник на ДАГ, загинал в Гражданската война, баща на Георги Трайков[16]
- Яне Пандов Костовски – Георгиади (1930 – 1948), гръцки комунист; семейството му участва в Съпротивата; след Споразумението от Варкиза баща му и чичовците му са арестувани; баща му е избран за кмет на Щърково; Яне става член на ЕПОН и учител по „македонски език“; в 1948 година е доброволец в ДАГ, загива през лятото в битката на Дъмбенската планина; през декември загива и баща му Пандо[18]
- Местен комитет на „Охрана“[19]
- Никола Георгиев – командир
- Иван Стафилов
- Михаил Георгиев
- Иван Савов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Πολιτιστικά μνημεία // Ο υγρότοπος των Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 96.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 450. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Topografska Karta JNA 1:50 000.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-26 в Wayback Machine.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 85. (на английски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 174 - 175. (на английски)
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946: политическа и военна история. София, Полиграф – Юг, 1999. с. 415.
| |||||||||||||||||
