Ъглова гънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ъгловата гънка (gyrus angularis) е регион в мозъка, който е разположен основно в антеролатералния регион на теменния дял, който лежи близо до горния ръб на слепоочния дял и непосредствено зад надкраевата гънка. Значимостта ѝ се състои в предаването на визуалната информация към зоната на Вернике, за да се изведе смисъл от визуално възприеманите думи.[1] Също така участва в редица процеси, свързани с езика, обработката на числата и пространственото познание, възпроизвеждането от паметта, вниманието и теорията на ума. Нарича се още 39-а зона на Бродман в човешкия мозък.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Вилаянур Рамачандран и Едуард Хъбард публикуват статия през 2003 г. в която изказват предположение, че ъгловата гънка е поне отчасти отговорна за разбирането на метафорите. Те пишат:

Има неврологични разстройства, които нарушават разбирането на метафорите и синестезията. Това все още не е изследвано в детайли, но ние видяхме смущения в ефекта Буба/Кики (Ramachandran & Hubbard, 2001a), както и при поговорки при пациенти с лезии в ъгловата гънка. Би било интересно да се види дали имат дефицит в други типове синестетични метафори като 'сирене с остра миризма' или 'крещяща тениска'. Има доказателства, че пациенти с лезии в дясната хемисфера имат проблеми с метафорите. Възможно е техния дефицит да е основно с пространствени метафори като 'Той се оттегли като директор' (He stepped down as director – буквално той отстъпи назад).[2]

Фактът, че ъгловата гънка е пропорционално много по-голяма при хоминидите в сравнение с другите примати и че нейното стратегическо местоположение на пресечния път на зоните, специализирани в докосване, чуване и виждане води Рамачандран до идеята, че тя е от решаващо значение за концептуалните метафори и кросмодалните абстракции. Все пак скорошни изследвания поставят под съмнение тази теория.

Изследване направено от Криш Сатиан (Университет Емъри) чрез използване на функционално магнитно-резонансна томография (fMRI) показва, че ъгловата гънка няма роля при създаването на концептуалните метафори. Сатиан предполага, че концептуалните метафори активират текстурно-селективната соматосензорна кора в теменния оперкулум[3]

Браунсет и Уайз осветяват ролята на лявата ъглова гънка по отношение на говоренето и писането.[4]

Аритметични действия и пространствено познание[редактиране | редактиране на кода]

От 1919 г. се знае, че увредите на ъгловата гънка водят до дефицит по отношение на аритметичните действия.[5][6] Функционалното изобразяване показва, че докато други части на теменния дял са двустранно свързани с приблизителните изчисления поради връзката им с пространствено-визуалните способни, лявата ъглова гънка заедно с лявата долна предна гънка са свързани с точното изчисление поради вербалното извличане на аритметични факти.[7] Когато има по-голяма активация на лявата ъглова гънка аритметичните способности на човека също са по-добри.[8]

Внимание[редактиране | редактиране на кода]

Дясната ъглова гънка се свързва със зрително пространственото внимание към очевидните характеристики.[9][10] Тя може да разпредели вниманието, като използва стратегия от долу нагоре, която се опира на способността на региона да извлича спомени.[9] Например гънката има критична роля при разграничаването на ляво и дясно чрез интегрирането на думите в езика за „ляво“ и „дясно“ с разположението на ляво и дясно в пространството.[11] Освен това тя се свързва и с ориентирането в триизмерното пространство, не защото интерпретира пространството, а защото е възможно да контролира пренасочването на вниманието в пространството.[12]

Други функции[редактиране | редактиране на кода]

Мрежа по подразбиране[редактиране | редактиране на кода]

Ъгловата гънка се активира заедно с други региони на мозъка, когато мозъка не е зает с експлицитни задачи и няма очевидни цели (наричано мрежа по подразбиране).[13]

Осъзнатост[редактиране | редактиране на кода]

Ъгловата гънка реагира различно спрямо това дали човек възнамерява да извърши дадено действие, или извършва действието.[14] Това предполага, че ъгловата гънка наблюдава собствените намерения за извършване на действието и използва допълнителната информация, за да направи различно изчисление, както това става при реално извършеното действие. Чрез записване на разминаването ъгловата гънка поддържа осъзнатост на личността.

Извличане от паметта[редактиране | редактиране на кода]

Активацията на ъгловата гънка показва, че не само действа като медиатор по отношение на извличането на информация от паметта, но също отбелязва и противоречието между това, което се очаква при извличането и това, което е необичайно.[15] Ъгловата гънка може да има достъп до съдържателната и епизодичната памет и е полезна при извеждането на намеренията на човешкия характер.[9] Нещо повече тя може да служи като обратна връзка, за да се установи дали извличането е очаквано, или е необичайно.

Извънтелесни преживявания[редактиране | редактиране на кода]

Скорошни експерименти показват, че стимулацията на дясната ъглова гънка води до извънтелесни преживявания.[16] Стимулацията на лявата ъглова гънка в един експеримент кара жената-участничка да види мъглив образ на човек, който дебне зад нея. Тази мъглива фигура всъщност се възприема като двойник на участничката.[17] Друг такъв експеримент дава на тестовия субект усещането, че е на тавана на стаята. Това се отдава на разминаването между реалната позиция на тялото и възприеманата от мозъка позиция на тялото.

Клинична значимост[редактиране | редактиране на кода]

Увреда в ъгловата гънка се проявява като синдром на Гертсман. Той се характеризира с 4 основни симптома:

  1. Дисграфия/аграфия: нарушения в способността за писане[18][19]
  2. Дискалкулия/акалкулия: затруднения в научаването или разбирането на аритметичните действия[18][19]
  3. Пръстова агнозия: невъзможност за различаване на пръстите на ръката[18][19]
  4. Ляво-дясна дезоориентация[18][19]

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John, Hall. Guyton and Hall Textbook of Medical Physiology. Saunders, 2010. ISBN 978-1416045748. с. 699.
  2. Ramachandran, V.S. и др. The Phenomenology of Synaesthesia. // Journal of Consciousness Studies 10 (8). 2003. с. 49 – 57.
  3. Simon, K и др. Metaphorically feeling:Comprehending textual metaphors actives somatosensory cortex. // Brain and Language 120 (3). 2011. DOI:10.1016/j.bandl.2011.12.016. с. 416 – 421.
  4. Brownsett, Sonia L. E. и др. The Contribution of the Parietal Lobes to Speaking and Writing. // Cerebral Cortex 20 (3). 2009-06-16. DOI:10.1093/cercor/bhp120. с. 517 – 523.
  5. Henschen, SL. On language, music and calculation mechanisms and their localisation in the cerebrum. // Zeitschrift für die Gesamte Neurologie und Psychiatrie 52. 1919. DOI:10.1007/bf02872428. с. 273 – 298.
  6. Gerstmann, J. Syndrome of finger agnosia, disorientation for right and left, agraphia and acalculia—Local diagnostic value. // Arch Neurol Psychiatry 44 (2). 1940. DOI:10.1001/archneurpsyc.1940.02280080158009. с. 398 – 408.
  7. Dehaene, S и др. Sources of mathematical thinking: behavioral and brain-imaging evidence. // Science 284 (5416). 1999. DOI:10.1126/science.284.5416.970. с. 970 – 4.
  8. Grabner, RH и др. Individual differences in mathematical competence predict parietal brain activation during mental calculation. // NeuroImage 38 (2). 2007. DOI:10.1016/j.neuroimage.2007.07.041. с. 346 – 56.
  9. а б в Seghier, M. L.. The angular gyrus: multiple function ad multiple subdivisions. // Neuroscientist 19 (1). 2012. DOI:10.1177/1073858412440596. с. 43 – 61.
  10. Arsalidou, M и др. Is 2+2=4? Meta-analyses of brain areas needed for numbers and calculations. // NeuroImage 54 (3). 2011. DOI:10.1016/j.neuroimage.2010.10.009. с. 2382 – 93.
  11. Hirnstein, M и др. TMS over the left angular gyrus impairs the ability to discriminate left from right. // Neuropsychologia 49 (1). 2011. DOI:10.1016/j.neuropsychologia.2010.10.028. с. 29 – 33.
  12. Chen, Q и др. Neural mechanisms of attentional reorienting in three-dimensional space. // J Neurosci 32 (39). Sep 2012. DOI:10.1523/jneurosci.1772-12.2012. с. 13352 – 62.
  13. Greicius, MD и др. Functional connectivity in the resting brain: a network analysis of the default mode hypothesis. // Proc Natl Acad Sci U S A 100 (1). 2003. DOI:10.1073/pnas.0135058100. с. 253 – 8.
  14. Farrer C, Frey SH, Van Horn JD, Tunik E, Turk D, Inati S, Grafton ST. The angular gyrus computes action awareness representations. Centre de Neuroscience Cognitive.
  15. Park, HJ и др. Corpus callosal connection mapping using cortical gray matter parcellation and DT-MRI. // Human Brain Mapping 29 (5). 2008. DOI:10.1002/hbm.20314. с. 503 – 16.
  16. Out-of-Body Experience? Your Brain Is to Blame – New York Times
  17. Arzy, S. и др. Induction of an illusory shadow person: Stimulation of a site on the brain's left hemisphere prompts the creepy feeling that somebody is close by.. // Nature 443 (21). 2006. DOI:10.1038/443287a. с. 287.
  18. а б в г Vallar G. Spatial neglect, Balint-Homes' and Gerstmann's syndrome, and other spatial disorders. // CNS Spectr 12 (7). Юли 2007. с. 527 – 36.
  19. а б в г Carota A, Di Pietro M, Ptak R, Poglia D, Schnider A. Defective spatial imagery with pure Gerstmann's syndrome. // Eur. Neurol. 52 (1). 2004. DOI:10.1159/000079251. с. 1 – 6.