Ъглополовяща
Ъглополовящата (наричана още бисектриса) в геометрията е лъч, вътрешен за даден ъгъл, който дели този ъгъл на две равни части.[1] Основно свойство на ъглополовящата е, че всяка нейна точка е на равни разстояния до раменете на този ъгъл. Вярно е и обратното твърдение: ако всяка точка от даден лъч е на равни разстояния от раменете на даден ъгъл, то той е негова ъглополовяща.
Като елемент в един триъгълник, ъглополовящата на даден негов ъгъл е отсечката с краища съответния връх и пресечната точка на ъглополовящата със срещулежащата му страна. Ъглополовящата обикновено се бележи с латинската буква (ел).
- В равнобедрения триъгълник ъглополовящата, спусната от ъгъла към основата съвпада с височината, медианата и симетралата, пуснати към нея.
- В равностранния триъгълник ъглополовящите, спуснати от всеки от ъглите му, съвпадат със спуснатите от тях височини, медиани и симетрали.
- В ромба и в частност в квадрата ъглополовящи са и диагонали.
- Трите ъглополовящи в произволен триъгълник се пресичат в една точка, която е и център на вписаната окръжност в триъгълника.
- Всяка точка от ъглополовящата е на равни разстояния от бедрата.
- В триъгълник със страни a, b и c и ъглополовяща lc е в сила формулата:
Теорема за ъглополовящата
[редактиране | редактиране на кода]
Ъглополовящата на вътрешен ъгъл на триъгълника дели противоположната страна в отношение, равно на отношението на двете прилежащи страни: или .
Важи и обратното правило: Ако D е точка от страната BC на триъгълника ABC и , то AD е ъглополовяща на ъгъл CAB.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Нинова, Юлия. Математика 7 клас. България, Просвета, 2018. ISBN 978-619-222-177-5. с. 126.
- ↑ Алашка, Мая. Математика 10 клас. България, Архимед 2 ЕООД, 2019. ISBN 978-954-779-278-4. с. 118.