Ържаново (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за стружкото село. За тиквешкото вижте Ържаново (община Кавадарци).

Ържаново
’Ржаново
— село —
41.3731° с. ш. 20.6656° и. д.
Ържаново
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областМалесия
Надм. височина1271 m
Население0 души (2002)
Пощенски код6338
Ържаново в Общомедия

Ържаново (в литературата по-често срещано като Ържано или Ѫржано, на македонска литературна норма: 'Ржаново) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ържаново е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ържане (Aryané) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 108 българи.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ържино (Ъразяни) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ържано има 360 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ържано има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[5]

Църквата в селото е „Света Неделя“,[6] изписана от майстори от Гари.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ламбе Марков (вдясно) и брат му
Родени в Ържаново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007 
  6. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. ’Ржаново // Роднокрајски записи. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 8 февруари 2016.
  8. Dedication of Lambe & Nevena Markoff Plaza // Bulgarian Macedonian National Educational & Cultural Center, 2014-11-16. Архивиран от оригинала на 2020-12-01. Посетен на 13 септември 2021 г.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.