Ърнест Гелнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ърнест Гелнър
Ernest André Gellner
чешко-британски философ
Ърнест Гелнър, ок. 1990 г.
Ърнест Гелнър, ок. 1990 г.

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Критически рационализъм
Интереси Политическа философия, философия на науката
Повлиян
Повлиял Бенедикт Андерсън · Антъни Смит · Майкъл Ман
Научна дейност
Област Социална антропология
Ърнест Гелнър в Общомедия

Ърнест Гелнър (на английски: Ernest André Gellner) e чешко-британски философ и социален антрополог, професор по философия, логика и научна методология в Лондонското училище по икономика и Лондонския университет (1962 – 1984), професор по социална антропология в Кеймбриджкия университет (1984 – 1993), основател и директор на Центъра по изследване на национализма към Централноевропейския университет в Будапеща (1993 – 1995). Вестникарските некролози го описват като един от най-мощните интелектуалци в света[1] и като „рицар, обявил кръстоносен поход в името на критическия рационализъм[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 декември 1925 година в Париж, Франция, в семейството на германоезични евреи от Чехия. До 13-годишната си възраст учи в английско училище в Прага (Чехословакия). През 1939 г., в навечерието на хитлеристката окупация на Чехословакия, заедно със семейството си емигрира във Великобритания. Висшето си образование получава в Оксфорд. През 1944 г., след завършването на първи курс, се записва като доброволец в Първа чехословашка отделна механизирана бригада и участва в обсадата на Дюнкерк.

Ърнест Гелнър, ок. 1970 г.

В Лондонското училище по икономика следва от 1949 г. През 1959 г. излиза първата му книга – „Думи и неща. Критически анализ на лингвистичната философия и изследване на идеологията“. През 1961 г. става доктор по философия на Кеймбриджкия университет, а на следващата година – професор по философия, логика и научен метод.

От началото на 60-те години на ХХ век активно работи в областта на социалната антропология и на политологията, като развива собствена теория на национализма, която получава завършена форма в труда му „Нации и национализъм“ (1983). Поставяйки в основата на обществото културата и организацията, Гелнер определя национализма като „политически принцип, според който културното сходство е основа на социалните връзки“. Национализмът според Гелнер е продукт на индустриалното общество, тъй като за възникването му задължителни фактори са високата степен на развитие на културата, достъпността ѝ до широките маси от населението (което поражда необходимост от културно еднообразие), активното икономическо развитие (като условие за социална мобилност) и породената от него необходимост от културна стандартизация. Национализмът възниква в държави с нация „титуляр“, при това преходът към него при всяка държава е индивидуален. Гелнер обявява за тържество на национализма принципа на самоопределение на нациите, провъзгласен след Първата световна война, и създаването на националните държави на територията на дотогавашните империи.

През 1993 г. в Карловия университет в Прага по инициатива на Гелнър и Джордж Сорос се създава Център по изследване на национализма, а Гелнър поема ръководството му до самата си смърт.

Умира на 5 ноември 1995 година в Прага на 69-годишна възраст.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Words and Things, A Critical Account of Linguistic Philosophy and a Study in Ideology, London: Gollancz; Boston: Beacon (1959).
  • Thought and Change (1964)
  • Saints of the Atlas (1969)
  • Contemporary Thought and Politics (1974)
  • The Devil in Modern Philosophy (1974)
  • Legitimation of Belief (1974)
  • Spectacles and Predicaments (1979)
  • Soviet and Western Anthropology (1980) (съставител)
  • Muslim Society (1981)
  • Nations and Nationalism (1983)
  • Relativism and the Social Sciences (1985)
  • The Psychoanalytic Movement (1985)
  • The Concept of Kinship and Other Essays (1986)
  • Culture, Identity and Politics (1987)
  • State and Society in Soviet Thought (1988)
  • Plough, Sword and Book (1988)
  • Postmodernism, Reason and Religion (1992)
  • Conditions of Liberty (1994)
  • Anthropology and Politics: Revolutions in the Sacred Grove (1995)
  • Nationalism (1997)
  • Language and Solitude: Wittgenstein, Malinowski and the Habsburg Dilemma (1998)

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Нации и национализъм. Прев. Ив. Ватова и Алб. Знеполска. София: Панорама, 1999, 197 с.
  • Срещи с национализма. София: ЛИК, 2002, 252 с.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Smith, Anthony D, Nations and Nationalism In a Global Era. Cambridge: Polity Press, 1995.
  • Smith, Anthony D, Nationalism and Modernism: A Critical Survey of Recent Theories of Nations and Nationalism. London: Routledge, 1998.
  • Malesevic, Sinisa and Mark Haugaard (eds). Ernest Gellner and Contemporary Social Thought. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
  • Hall, John A. Ernest Gellner: An Intellectual Biography. London: Verso, 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stirling, Paul. Ernest Gellner Obituary, The Daily Telegraph, 9 ноември 1995
  2. O'Leary, Brendan. „Ernest Gellner Remembered“, The Independent, 8 ноември 1995.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]