Ърнест Лорънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ърнест Орландо Лорънс
Ernest Orlando Lawrence
американски физик

Роден
Починал
27 август 1958 г. (57 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област физика
Образование Йейлски университет
Работил в Калифорнийски университет, Бъркли
Видни студенти Едуин Макмилън Nobel prize medal.svg
Известен с изобретяването на циклотрона
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физика (1939)
Подпис Ernest O Lawrence signature.svg
Ърнест Орландо Лорънс в Общомедия

Ърнест Орландо Лорънс (на английски: Ernest Orlando Lawrence) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1939 година „за изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи“.

Произход и образование (1901 – 1923)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 август 1901 година в Кантън, Южна Дакота, САЩ, най-големият син в семейство на норвежки емигранти. Учи в родния си град и в свободното си време, заедно със своя приятел и съсед Мерл Тюв, който също става известен физик, мечтаят да създадат своя собствена система за безжична телеграфия.

След като един от братовчедите му умира от левкемия, Лорънс рашава да стане лекар. Получава стипендия и през 1918 г. постъпва в колеж в Нортфийлд, Минесота, но след една година се премества в университета в Южна Дакота. Там професорът по електротехника Луис Ейкъли го привлича към задълбочени занимания по физика. След дипломирането си през 1922 г. продължава следването си в университета на Минесота при У. Суан. По време на аспирантурата Лорънс се занимава с експериментално изследване на електрическата индукция и през 1923 получава магистърска степен.

Научна кариера (1923 – 1928)[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г., заедно с учителя си Суан, Лорънс се премества в Чикагския университет. Там интересът му към физиката нараства, след като се среща с Нилс Бор, Артър Комптън, Албърт Майкелсън и други известни физици. Една година след преместването, през 1924 г., Лорънс получава докторска степен от Йелския университет с дисертация за фотографския ефект в парите на калия. През следващите две години работи в Йейл като стипендиант на Националния съвет за научни изследвания и през 1927 г. е назначен за асистент професор по физика. Но през 1928 Лорънс напуска Йейлския университет и става адюнкт професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Там продължава започнатите изследвания в области като фотоелектричеството и измерването на много кратки промеждутъци от време. Към другите му достижения по това време се отнася и експерименталната демонстрация на принципа за неопределеността на Вернер Хайзенберг.

Научна дейност (1929 – 1957)[редактиране | редактиране на кода]

Изобретяването на циклотрона[редактиране | редактиране на кода]

След това Лорънс се обръща към ядрената физика, която по това време се развива много бързо. През 1919 г. Ърнест Ръдърфорд разцепва атомното ядро, като го бомбардира с алфа-частици, изпускани от радия. Ръдърфорд открива, че сред частиците, появили се след сблъсъка, се срещат атоми с по-малко атомно тегло от изходното. Някои от тези частици са изотопи на известни елементи, иначе казано – имат същите химически свойства, същия ядрен заряд, но са с друго тегло. Методите на Ръдърфорд имат сериозни недостатъци: радият е рядък елемент, алфа-частиците излитат от източника във всички посоки, броят на наблюдаваните сблъсъци е извънредно малък, а цялата процедура на наблюденията е много трудна. Джон Кокрофт и Ърнест Уолтън построяват линейни ускорители на частици, работещи при много високи напрежения. В тези устройства положително заредените частици се ускоряват по права линия по посока на привличащ ги отрицателен електрод и придобиват енергия, пропорционална на приложеното напрежение.

Линейните ускорители не се харесват на Лорънс, защото от време на време изолацията им се пробива и следва високоволтов разряд, наподобяващ мълния. През 1929 г. той вижда статия на немски език от инженера с норвежки произход Ролф Видерее, в която се разглежда схемата на ускорителя на частици, предложена преди това от шведския физик Густав Изинг. Макар че Лорънс не владее добре немски език, за да разбере детайлно нещата, основната идея му става ясна от илюстрациите към статията: частиците могат да се ускоряват, като се повишава енергията им постепенно. Лорънс разбира, че праволинейният път може да бъде извит в окръжност. Като прави необходимите изчисления, той с няколко сътрудници пристъпва към проектиране и построяване на първия циклотрон. Именно с неговото създаване се свързва обикновено името на Лорънс.

Устройство на циклотрона от заявката за патент на Ърнест Лорънс от 1934 г. Магнитното поле е насочено перпендикулярно на равнината на рисунката.

След първия, доста несъвършен циклотрон, построен през 1930 г., Лорънс и неговите колеги от Бъркли създават бързо един след друг все по-големи модели. Като използва 80-тонен магнит, предоставен му от Федералната телеграфна компания, Лорънс ускорява частици до рекордни енергии. Циклотроните се оказват идеални експериментални прибори. За разлика от частиците, излъчвани от ядрата при радиоактивно разпадане, снопът частици, изведен от циклотрона, е с едно направление, енергията на частиците може да се регулира, а интензивността на потока е несравнимо по-голяма от тази на който и да е радиоактивен източник.

Високите енергии, постигнати от Лорънс и неговите сътрудници, откриват пред физиците обширно ново поле за изследвания. Бомбардировката на атомите на много елементи разцепва ядрата им на фрагменти, които се оказват изотопи, често радиоактивни. Понякога ускорените частици „прилепват“ към ядрата, които служат за мишени, или предизвикват ядрени реакции, сред чиито продукти се срещат нови елементи, които не съществуват на Земята в естествени условия. Получените резултати показват, че ако частиците могат да се ускорят до достатъчно големи енергии, с помощта на циклотрона могат да се осъществи почти всяка ядрена реакция. Циклотронът се използва и за измерване на енергетичните връзки на много ядра и (чрез сравняване на различните маси до и след ядрените реакции) за проверка на съотношението на Алберт Айнщайн между маса и енергия.

Циклотронът се позволява и за създаването на радиоактивни изотопи за медицински цели. Над биомедицинското използване на ядрената физика Лорънс работи с по-малкия си брат Джон, който е лекар и директор на Биофизическата лаборатория в Бъркли. Джон Лорънс използва успешно изотопите за лечение на ракови заболявания, включително и на майка си. След лечението тя продължава да живее още двадесет години.

Участие в Проект „Манхатън“[редактиране | редактиране на кода]

След 1940 г. Лорънс участва в създаването на радиационната лаборатория към Масачузетския технологичен институт. По негово настояване много от бившите му ученици стават негови сътрудници. Целта на лабораторията е да усъвършенства радарната техника, създадена за първи път в Англия по време на Втората световна война за електронно откриване на противниковите самолети.

През 1941 г. Лорънс набира щат за лабораторията по подводна акустика в Сан Диего, която се занимава с разработка на системи за борба с немските подводници, причакващи конвоите с военни товари, изпращани от Съединените щати за Великобритания. След това, като запазва неформални връзки с лабораториите, той се заема в Бъркли с преобразуването на 37-дюймовия циклотрон в масспектрометър за разделяне на разцепения уран-235 и обикновения уран-238. В масспектрометъра, както и в циклотрона, се използва комбинация от електрическо и магнитно поле, но не за ускоряване на частици, а за пространственото им разпределение – насочването им по различни траектории в зависимост от масите и електрическите заряди. Тъй като масите на изотопите са различни, изотопите се движат по близки, макар и несъвпадащи траектории, поради което могат да бъдат разделени, макар че начинът на разделението им не е много ефективен.

Успехът, постигнат от Лорънс, се оказва достатъчно внушителен, за да може работата за разделяне на изотопите да бъде поръчана на неговата лаборатория. В Оукридж, щата Тенеси, в рамките на Манхатънския проект (секретен план за създаване на американска атомна бомба) са построени стотици масспектрометри по образ и подобие на циклотрона в Бъркли със 184-дюймов магнит. Почти целият уран в бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 година, е получен от Лорънс и неговите сътрудници в Бъркли. По-късно завода в Оукридж за разделяне на изотопите с помощта на масспектрометри е закрит, защото газодифузионният метод се оказва по-ефективен.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В края на войната Лорънс и неговите сътрудници се връщат към фундаменталните си изследвания. Лорънс продължава да участва в създаването на ядрено оръжие. Отделени са му фондове за построяване в Ливърмор, близо до Бъркли, на втора научно-изследователска лаборатория за нуждите на военната промишленост. Тя е независима от Лосаламоската лаборатория, създадена в рамките на Манхатънския проект. Получило по-нататък името Ливърморска лаборатория на Лорънс, това научно-изследователско учреждение става главен център, в който се работи за създаването на водородна бомба.

В Бъркли Лорънс ръководи строителството на ускорители, способни да ускоряват частиците да много високи енергии (няколко милиарда електронволта). В един от тези ускорители, наречени беватрони, Емилио Сегре и други изследователи на свойствата на мезоните откриват антипротона (двойник на протона с отрицателен заряд).

Смърт (1958 )[редактиране | редактиране на кода]

Лорънс е поканен от президента Дуайт Д. Айзенхауер за консултант на правителството за проучване на възможностите да се определят нарушенията на съглашението за забрана на изпитанията на ядрено оръжие, което се разглежда на Женевската конференция през 1958 г. След връщането си у дома Лорънс е опериран заради активирала се язва и умира в болницата в Пало Алто, Калифорния, на 57-годишна възраст.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г. Лорънс се жени за Мери Кимбърли Блумър, дъщеря на декана на медицинското училище към Йейлския университет. Семейството има шест деца.

Покрай многобройните си занимания с ядрена физика Лорънс изобретява оригинална конструкция на телевизионна тръба – хроматрон на Лорънс, който се произвежда в промишлени мащаби в Япония и Съединените щати.

Лорънс дълго се задържа на работа и в делнични, и в почивни дни. Освен това обича да се занимава с гребане, да играе тенис, да кара кънки и да слуша музика.

Почести и награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]