Югоизточна Азия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Югоизточна Азия

Югоизточна Азия е регион в Азия, разположен на юг от Китай, на изток от Индия, на северозапад от Австралия и на запад от Нова Гвинея.[1] Това е регион, който се отделя освен от чисто географска и от геологична гледна точка. Югоизточна Азия се дели на два подрегиона – континентална част и островна част. Континенталната заема п-в Индокитай и п-в Малака, а островната – най-големия в света Малайски архипелаг. Последният обхваща едни от най-големите острови на Земята – Нова Гвинея, Борнео, Суматра, Сулавеси, Ява и др., като Нова Гвинея единствена от големите острови не спада към Югоизточна Азия, а към Океания.

Страни[редактиране | редактиране на кода]

Континентална Югоизточна Азия включва:

Островна Югоизточна Азия включва:

Малайзия принадлежи и на двата подрегиона, тъй като западната ѝ част е разположена на п-в Малака, а източната на остров Борнео.

Биволите са сред най-често отглежданите домашни животни в Югоизточна Азия. В природата в тази част на Азия живеят и диви биволи.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Югоизточна Азия има изключително разнообразен релеф. Тук има както големи низини и долини, като тези около реките Менам (Тайланд) и Иравади (Мианмар) и източните части на Суматра, така и високи планини и дълги планински системи, а също и вулкани. Малайският архипелаг е зона на активен вулканизъм. Тук има над 140 действащи вулкана, повече откъдето и да е по света. Само в Индонезия броят на действащите вулкани е 128. Освен това вулканите от тази част на света са и най-мощни. Най-емблематичен е случаят с вулкана Кракатау на едноименният остров, чието изригване през 1883 г., един от най-големите катаклизми в човешката история или на вулкана Тамбора на остров Сумбава, който през 1815 г. е изхвърлил рекордно количество вулканични материали.

Югоизточна Азия притежава и изключително богата флора и фауна, една от най-разнообразните на нашата планета. В този регион се срещат уникални растителни и животински видове, които не се срещат в други части на Азия и дори на света. Тук има голям брой ендемити, особено на островите. Значителна част от Югоизточна Азия е заета от дъждовни екваториални и тропични гори.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Типични за Югоизточна Азия са мусоните, периодични ветрове, които носят огромни количества валежи. На п-в Индокитай климатът е субекваториален. Температурите са високи през цялата година (30 – 36 °С), а валежите са разпределени в два периода на годината – сух и влажен. Когато по време на зимата в северното полукълбо, азиатският континент се охлажда, точката на ниското налягане се намира на юг, което води до промяна на атмосферната циркулация и поради това въздушните маси са насочени от сушата към морето (сух сезон). Когато континентът обаче се затопли през пролетта, въздушните маси сменят посоката си и носят обилни валежи, тъй като посоката им е от морето към сушата. В района на екватора обаче, където е разположен Малайският архипелаг, климатът е екваториален и валежите са обилни през цялата година. Влиянието на мусоните тук, за разлика от Индокитай е незначително.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В исторически план икономиката на Югоизточна Азия е силно повлияна от колониалните интереси на европейски сили, като Португалия и Нидерландия, а по-късно също и Великобритания и Франция. Дори преди прогресивно засилващото се влияние на тези държави обаче регионът е бил от съществено значение за търговията на подправки, като джинджифил, карамфил, пипер и индийско орехче. Първоначално установена от арабите и индийците, по-късно тя привлича вниманието и на различни европейски колонизатори, които постепенно започват да налагат своите интереси. Икономическата им намеса скоро прераства в геополитическа, тъй като европейските търговци започват да търсят начини за разширяване и подсигуряване на дейността си, което довежда до анексия на територии. В резултат холандците се установяват в Индонезия, британците – в Малайзия, а французите – в Индокитай. Това довежда до развитие на търговията, инфраструктурата и технологиите в района: възникват нови икономически отрасли, като минната промишленост; увеличава се износът на ориз за сметка на този на захар и платове; развиват се транспортните услуги. След 1950-те икономиките на почти всички капиталистически югоизточноазиатски държави се фокусират върху градската индустриализация, макар земеделието да остава основен отрасъл в много от тях. През 1967 се формира т. нар. Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) – политически, икономически и културен съюз, в който участват Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Виетнам, Мианмар, Камбоджа и Лаос. Оттогава се наблюдава значителен прираст в икономиките на тези страни.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Първичният сектор, и в частност земеделието, е основен източник на доходи в почти всички страни от Югоизточна Азия. В Камбоджа и Лаос например този отрасъл осигурява постоянна работа за две трети от населението. Поради икономическите политики за развитие на вторичния и третичния сектор обаче все пак се наблюдава спад в заетостта. Доминират оризовите плантации, макар че в по-сухите райони се отглеждат още царевица, маниока и бобови култури. Каучукът и палмовото масло са от съществено значение за стоковият износ на Малайзия, Индонезия и северен Тайланд, докато от Филипините се експортират предимно кокосови орехи и захар. Други продукти за износ от региона са какаото, кафето и подправките. За местна консумация се отглеждат чили, сладки картофи, фъстъци и тютюн, както и опиум в отделни части от Мианмар и Тайланд.

Риболовът има сравнително малък принос към брутния вътрешен продукт на страните от Югоизточна Азия. Развъждането на различни аквакултури, като скарида, шаран и групер в специални язовири обаче допринася за утвърждаването му като отрасъл от международно значение в държави като Индонезия, Малайзия, Тайланд и Филипините.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Разрастването на вторичния сектор е сравнително скорошно явление – развитието му започва едва през 60-те години на миналия век с икономическите политики на АСЕАН.

В почти всички югоизточноазиатски държави най-развита е хранително-вкусовата промишленост. Изключение прави само Сингапур, където доминира производството на електротехника и транспортни съоръжения. Други съществени за региона индустрии са текстилната в Тайланд, Филипините и Мианмар и химичната – в Тайланд и Индонезия. От важно значение е и металургията – Тайланд, Малайзия и Индонезия са водещи производители на калай. В малки количества се добиват и обработват още и никел, хром и мед.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

https://www.britannica.com/place/Southeast-Asia/The-people#ref52768