Балкански полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Югоизточна Европа)
Направо към: навигация, търсене
Географска карта на Балканския полуостров

Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно и Средиземно море. Площта му е около 505 578 км², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала – Рила, България.

Съдържание

История на названието Балкански полуостров[редактиране | редактиране на кода]

Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров. Те получават имената си от планините, които доминират на тях или ги ограничават на европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала субекваториално полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Доминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.

Произход на съвременното наименование[редактиране | редактиране на кода]

Понятието е въведено с нахлуването на османците през 14 век и има тюркска или персийско-тюркска етимология. Османските турци наричат главната планинска верига на полуострова Kocabalkan или само Balkan, която на елините е известна като Άιμος, на славяните като Маторни гори, а на българите като Стара планина.

География на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Историко-географски и етнографски области на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

История на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Балканите през Античността[редактиране | редактиране на кода]

Османско владичество на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Освободителни движения и национални революции (1800 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Сърбите възстановяват своята държавност през 1817 г., но са формално признати през 1833 г., а напълно независими стават през 1878 г. Българите възстановяват своята държавност през 1878 г., а пълна независимост извоюват през 1908 г. Гърците постигат своята независимост през 1832 г.

Периодът от протичането на Берлинския конгрес до Първата световна война се отличава с крехко равновесие на Балканите, силно противопоставяне на националните каузи на балканските държави една с друга, постепенно изтласкване на османската държава и постоянно променящи се взаимноинтересни сътрудничества между балканските държави и великите сили.[1]

Превръщането на Балканите в „барутен по̀греб“ (1878 – 1912)[редактиране | редактиране на кода]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Междувоенен период (1918 – 1939)[редактиране | редактиране на кода]

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През по-голямата част от времетраенето на ВСВ Царство България е съюзник на Германския райх. Югославия и Гърция са окупирани от немските войски, а Албания от италианските. Част от земите, попадащи по това време в пределите на Югославия и Гърция, са предадени на българския цар и минават под българска администрация.

След Втората световна война (1945 – 1949)[редактиране | редактиране на кода]

Студена война (1949 – 1989)[редактиране | редактиране на кода]

Повечето балкански страни след края на ВСВ попадат в съветската сфера на влияние. Впоследствие Югославия се отдалечава от влиянието на СССР и се насочва към повече сътрудничество със Запада и страните от Третия свят. След настъпилия разрив между Тито и Сталин, пропадат и опитите България и Албания да бъдат присъединени към Югославия. Албания се насочва към сътрудничество с КНР, защото междувременно е настъпил разрив и между СССР и Китай. България и Румъния продължават тясното си сътрудничество с СССР. Във връзка с плановете за създаване на по-широка югославска федерация, българските комунисти заедно с югославските комунисти провеждат политика на изкуствено създаване на македонско национално самосъзнание в земи, където мнозинството от населението преди ВСВ се е възприемало като българско. Единствените страни, които не стават комунистически, са Гърция и Турция поради разработената от американския президент Хари Труман доктрина „Труман“, според която не бива да се допуска съветско влияние в Гърция, Турция и Иран.

В Гърция, обаче, от 1967 до 1973 г. властва Режимът на черните полковници, който е военен авторитарен режим. През 1974 г. е сложен край на Кралство Гърция и гръцката държава е преобразувана от конституционна монархия в парламентарна демокрация.

Пост-комунизъм (1989-сега)[редактиране | редактиране на кода]

Гръцко-турско напрежение (2018)[редактиране | редактиране на кода]

На 1 март 2018 г. двама гръцки войници са задържани от турските гранични власти след навлизане на турска територия поради влошени метеорологични условия. След отказ да следват обичайната практика, турските съдебни власти отказват да върнат войниците на Гърция, което става повод за развитието на поредица от взаимни предизвиквания и размяна на заплахи между гръцкото и турското правителства. В първата седмица на април 2018 гръцките власти одобряват спешно 1 млрд. евро допълнителни военни разходи, предназначение за ВВС и ВМС, както и разполагането на 7 000 военни по протежението на цялата гръцко-турска граница (морска и сухоземна). От своя страна, Турция в края на март приключва изграждането на противотанково съоръжение около Одрин на стойност 100 млн. американски долара.[2]

Балкански държави[редактиране | редактиране на кода]

Държавите на Балканския полуостров се делят на три групи:

  • изцяло разположени на Балканите
  • по-голямата част от чиито територии са на Балканите
  • които имат съвсем малка територия на Балканите
История на Балканите от 1796 година.

Държави, изцяло разположени на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Държави, голяма част от чиито територии са на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Политическо устройство на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарните републики на Балканите са: България, Гърция, Сърбия, Турция[3], Черна гора, Косово, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Италия. Изключение прави Румъния, която е полупрезидентска република.

Стопанство на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

БВП на балканските държави по номинал и ППП към 2017 г. (по оценки на МВФ) в млн. международни долари[4]
Държава БВП по номинал (2017 г.)[5] БВП по ППП (2017 г.)[5]
Турция 841,206 2,132,717
България 55,954 152,079
Гърция 204,299 302,150
Румъния 204,943 470,312
Сърбия 39,366 107,131
Македония 11,416 31,924
Албания 13,001 36,198
Черна гора 4,405 10,934
Босна и Херцеговина 17,457 44,462
Хърватска 53,481 100,006

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортните коридори, които пресичат Балканите, са:

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

През април 2018 г. е дадено начало на строителството на първата турска АЕЦ, която по проект трябва да се състои от четири енергоблока от типа ВВЕР, всеки с мощност 1200 MW, като първият трябва да заработи през 2023 г. Според турските власти, тази централа ще обезпечава 10% от енергийните нужди на Турция.[6]

Другите балкански страни, които разполагат са АЕЦ, са България (обща мощност към 2018 г. от 1920 MWe), Румъния (обща мощност към 2018 г. от 1400 MWe) и Словения (обща мощност към 2018 г. от 730 MWe). България периодично подновява и прекъсва планираното изграждане на втората АЕЦ „Белене“ с проектна мощност от 2000 MWe.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Балканския полуостров е значително разнородно и е съвкупност от населението на балканските държави. Най-голям е делът на славяните – около 22 млн. Следват ги турците 12 млн (включително тези извън Турция), гърците – 11 млн., албанците – 4.5 до 5 млн. и италианци – около 285 000.

Култура на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кастелан, Жорж. История на Балканите. XIV-XX век. ИК „Хермес“, с. 327.
  2. Гърция изпраща 7000 войници на турската граница. vesti.bg, 5 април 2018. // Сайтът е посетен на 06-04-2018
  3. Понастоящем текат процеси да се премине към президентска република.
  4. Косово е изключено, също и Словения и Италия.
  5. а б Справка на мрежовата страница на МВФ
  6. Александър Новак: Русия може да построи сама АЕЦ „Аккую“. investor.bg. // Страницата е посетена на 07-04-2018

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]