Югославска комунистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Югославска комунистическа партия
Savez komunista Jugoslavije
Савез комуниста Југославије
Zveza komunistov Jugoslavije
Сојуз на комунистите на Југославија
Emblem of the SKJ.svg
Основана 1919 г.
Разформирована 1990 г.
Наследена от
Щаб Белград
Младежка организация Съюз на комунистическата младеж на Югославия
Член на Коминтерн (до 1943 г.)
Коминформбюро (до 1948 г.)
Идеология Титовизъм, марксизъм-ленинизъм, комунизъм
Сайт http://www.komunisti.org/
Югославска комунистическа партия в Общомедия

Югославската комунистическа партия или ЮКП (на сръбски: Комунистичка партија Југославије, след 1952 е преименувана в Савез комуниста Југославије) е управляващата политическа партия в Социалистическа федеративна република Югославия в периода 1945-1990 година. До 1950 година нейната политическа идеология е сталинистка, а след това титовистка.

ЮКП в периода межу двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

Основана е през април 1919 година на конгрес в Белград като "Социалистическа работническа партия (комунисти)". В своите редове обединява почти всички социалдемократически партии и организации от страните, които през 1918 влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, освен хърватските десни социалдемократи, предвождани от Витомир Корач и Словенската Югословенска социалдемократическа партия. За председател на партията е избран Филип Филипович.

На Вторият конгрес във Вуковар, проведен през 1920, партията сменя името си на Югославска комунистическа партия (Комунистичка партија Југославије). От ръководството и от партията полека започват да се подтискат „центристите“, които не се съгласни с приемането на 21-те условия за членство в Коминтерна, и които до края на годината са изключени от Партията.

След опитът за атентат върху Александър Караджорджевич и убийството на министъра на вътрешните работи Милорад Драшкович е приета т.н. "Обзнана", с която дейността на комунистите е драстично ограничена, и комунистическата партия е забранена.

След забраняването на партията настъпват големи репресии срещу привържениците и симпатизантите на ЮКП. Кризата в самата партия още повече се задълбочава поради фракционните борби и поради следването на сектантската политика на Коминтерна, който значително започва да се намесва във вътрешните работи на всички комунистически партии, включително и на ЮКП. С установяването на диктатура през 1929 година още повече се засилват репресиите срещу югославските комунисти, а по време на Сталиновите чистки пострадва почти цялата ръководна структура на ЮКП. Сред чистките на чело на партията през 1937 е поставен Йосип Броз Тито.

ЮКП в края на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След операция Ауфмарш 25 срещу Кралство Югославия от страните на Оста през април 1941, а също и след нападението на Нацистка Германия над СССР, ЮКП започва въоръжена съпротива, изразяваща се в подривни действия на територията на Шумадия, Западна Сърбия, Босна и Херцеговина и Далмация. Съпротивата е ръководена от Тито, а помощ му оказват съветски и британски военни инструктори. Силите на Оста са принудени да ангажират голям брой военни части за борба срещу партизаните, като в хода на борбата провеждат седем офанзиви. През втората половина на 1944 Червената армия, заедно с поставената под болшевишки контрол БНА, отвоюват значителни части от реанимираната постфактум Югославия. До май 1945 почти цялата територия на бивша Югославия е под съюзнически контрол.

ЮКП (СКЮ) като управляваща партия[редактиране | редактиране на кода]

След възстановяването на Югославия, престижът и поддръжката за ЮКП е доста висока. Благодарение на това обстоятелство, комунистите лесно успяват да закрепят и затвърдят своята власт. Останалите политически партии постепенно са подтиснати и изтласкани от политическия живот, като поетапно в страната е въведена еднопартийна комунистическа система. През това време, за разлика от останалите страни от Източна Европа, в които по-късно идват на власт комунистическите партии, югославските комунисти отиват най-далеч в копирането на съветския модел.

През 1948 Информбюро приема резолюция, с която ЮКП и неговото ръководство остро се осъждат, поради проява на национализъм и троцкизъм. Дотогавашният убеден сталинист Тито, отхвърля резолюцията и отказва да я приема, с което остро се противопоставя на Сталин. Това слага начало на разрив на отношенията на Югославия със СССР и с останалите комунистически партии. Този разрив между Сталин и Тито принуждава ЮКП да поеме по свой път към социализма, който по-късно е наречен самоуправен социализъм или титовизъм. На VI-ия конгрес на ЮКП през 1952 партията е преименувана в Съюз на комунистите на Югославия

Краят на СКЮ[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Тито през 1980 положението в Югославия се влошава и комунистите все повече губят властта в страната. Към края на 1989, настъпилите промени в Източна Европа и вътрешни фактори, принуждават СКЮ да легализира политическия плурализъм и през 1990 позволява провеждането на многопартийни избори. На тези избори СКЮ губи властта, и все повече се усеща опасността от разпадане на страната. През 1991 СФРЮ се разпада, а заедно с нея се разпада и СКЮ. Нейните секции в бившите югославски републики сменят своята идеологическа ориентация, и под различно име, продължават да съществуват, като дори успяват да задържат властта във вече новосъздадените държави. Такъв е случая и с Македонската комунистическа партия, която през 1991 г. се преобразува в Социалдемократически съюз на Македония и като такава остава на власт в Република Македония.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]