Направо към съдържанието

Югославска крона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Югославска крона
Надпечатани 400 крони върху банкнота от 100 динара
Надпечатани 400 крони върху банкнота от 100 динара
Информация
Въвеждане12 ноември 1918 г.
Извеждане1 януари 1921 г.
ПредшественикАвстро-унгарска крона
НаследникЮгославски динар
Страна Кралство Югославия
Разделениегелер/филер/винар (1⁄100)
Банкноти2, 4, 10, 20, 40, 50, 80, 100, 400, 1000, 4000 крони
Монетине са издавани
Централна банкаНационална банка на Кралство на сърби, хървати и словенци

Югославската крона е краткотрайна, временна валута, използвана в териториите на новосформираното Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС, по-късно преименувано на Югославия), което преди това е било част от Австро-Унгария. Валутата е емитирана за първи път през 1919 г. под формата на подпечатани и етикетирани австро-унгарски крони. През 1920 г., за да се позволи размяната на австро-унгарски крони и сръбски динари за новия югославски динар, са емитирани временни, двойни банкноти, наречени югославски динар-крона с надпечатана стойност на кроната. До 1 януари 1923 г. временните банкноти са изтеглени от обращение и заменени с банкноти, деноминирани само в динари. Официалната стойност на югославската крона е половината от сръбския динар при въвеждането ѝ и една четвърт от сръбски динар или югославския динар при изтеглянето ѝ от обращение.

Решението КСХС да има свои собствени австро-унгарски крони е взето, за да се отдели фискално КСХС от другите държави-наследници на Австро-Унгария и да се защити пазарът на КСХС от инфлационния натиск, причинен от печатането на крони в чужбина. За да се постигне отделяне на валутата в обращение в бившите австро-унгарски територии, принадлежащи на КСХС, от идентични австро-унгарски крони в обращение в други бивши австро-унгарски територии, всяка банкнота е маркирана чрез поставяне на гумен печат. Подпечатаните банкноти по-късно са етикетирани и с лепящи се печати. ​​Правителството на КСХС задържа двадесет процента от банкнотите, представени за етикетиране като задължителен заем на държавата.

Замяната на валутата предизвиква продължаващ спор. Сръбски източници твърдят, че обменът на кроната е в курс от четири към един югославски динара, докато едновременно с това сръбският динар е обменен за новата югославска валута по номинал и не е причинил неблагоприятни последици, но хърватските историци и общественото мнение представят обменния курс като несправедлив и твърдят, че схемата е насочвала богатство към несръбски райони на КСХС.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]
Подпечатаните 4 крони на банкнота от 1 динар

В последните дни на Първата световна война Австро-Унгария се разпада и бившите ѝ територии, населени предимно с южни славяни, са организирани в краткотрайната Държава на словенците, хърватите и сърбите. На 1 декември 1918 г. тази нова държава става част от Кралството на сърби, хървати и словенци чрез обединението си с Кралство Сърбия, провъзгласено от принц-регент Александър I. След това Александър назначава първия министър-председател на страната.[1] Временното национално представителство е назначено за временен законодателен орган на новата държава, като по-голямата част от законодателството е прието под формата на правителствени укази.[2] По време на създаването на кралството на неговата територия са в обращение няколко валути; сръбският динар е в обращение в бившето Кралство Сърбия и в някои райони на Банат, Бачка и Бараня[3], а австро-унгарската крона е в обращение в бившите територии на тази империя.[4][5]

Някои банкноти от крони са в обращение в Сърбия след военната окупация. По време на окупацията населението е задължено да обмени сръбския динар за австро-унгарската крона като окупационна валута, но изискването като цяло е игнорирано и така количеството в обращение там е сравнително ниско.[6] В Сърбия е има призиви за изтегляне на банкнотите от крони в цялото Кралство на сърби, хървати и словенци без компенсация. Тези призиви са се основавали на твърдения, че кроната е вражеска валута, използвана за причиняване на разрушения и смърт в Сърбия. Някои политици от териториите, принадлежащи преди на Австро-Унгария, включително Никола Винтерхалтер, Витомир Корач, Янко Шимрак и Иван Анцел, са споделяли това мнение. Правителството отхвърля този подход, заявявайки, че той би унищожил частната финансова собственост на голяма част от населението, би рискувал икономическа криза и би бил политически проблематичен.[7]

Изплащането на военни облигации, емитирани от Австро-Унгария по време на войната, се отразява на стойността и стабилността на австро-унгарската крона. Новосъздадените държави в бившите територии на империята, с изключение на Република Германия-Австрия, заявяват, че няма да изпълнят никакви дългове, произтичащи от облигациите. Австро-унгарската банка изпълнява вземанията по облигациите без изключение, като отпечатва необходимите банкноти, увеличавайки предлагането на валута и по този начин инфлацията.[8] В края на 1918 г. финансовият министър на КСХС Момчило Нинчич изпраща комитет (Милко Брезигар, Велизар Янкович и Милан Маркович) във Виена и Будапеща, за да разбере дали е възможно да се спре печатането на австро-унгарската крона. Те посещават и Прага, където КСХС планира да поръча печатането на новата си валута. Управителят на Австро-унгарската банка, Игнац Фрайхер Грубер фон Менингер, заявява на комитета, че печатането ще продължи, за да се избегне подхранване на потенциално болшевишко въстание в Германска Австрия.[9] Сенжерменският договор, който слага край на войната с Германия и Австрия, е тълкуван като постановяващ, че австро-унгарските държави-наследници ще трябва да изкупуват обратно австро-унгарските крони, които са в обращение на тяхна територия, въпреки че тълкуванията са различни.[10]

Маркиране на банкнотите

[редактиране | редактиране на кода]

Гумено щамповане

[редактиране | редактиране на кода]
Подпечатаните 80 крони върху банкнота от 20 динара

През декември 1918 г. Националният съвет на словенците, хърватите и сърбите – органът, който официално управлява бившите австро-унгарски територии в рамките на новото кралство, започва да проучва начини за изваждане на австро-унгарската крона от обращение. В края на 1918 г. икономистът (и по-късно вицегубернатор на Националната банка на Югославия) Иво Белин предлага замяна на кроната с динари по номинал 1:1. Белин предлага щамповани банкноти от австро-унгарски крони в обращение в страната, за да се предотврати притокът на банкноти от други бивши австро-унгарски територии. Той предлага щампованите банкноти да бъдат бързо заменени с временна валута, която след това да бъде заменена с динари, емитирани от националната банка. Белин очаква бившите австро-унгарски територии в рамките на новото кралство да покрият разходите за операциите по заместване. По-късни правителствени планове за обмяна на валута са формулирани по подобен начин, вероятно повлияни от Белин.[11]

След като е решено, че австро-унгарските крони ще продължат да се печатат, югославското правителството нарежда щамповането на банкноти от крони, които са в обращение в страната. Това решение е прието на 12 декември 1918 г. Заповедта забранява всякакъв приток на валута над 1000 крони и всякакъв износ на крони. Мярката има за цел да определи количеството на валутата в обращение в кралството, като същевременно създаде отделна валута, като по този начин предотврати всякакъв валутен съюз в бившите австро-унгарски земи.[9] Щамповането на банкноти от крони до голяма степен премахва опасенията, че кроната ще бъде премахната без компенсация.[12]

Щамповането е завършено до 31 януари 1919 г.[13] То е извършено от Министерството на финансите, търговски и спестовни банки, данъчни власти, областни и общински държавни учреждения, военни органи и множество други упълномощени и неупълномощени органи, използващи гумени печати.[14] ​​Използвани са гумени печати с различни форми и мастила с различни цветове.[13] Печати са поставени върху няколко области на банкнотите в крони и са имали различно съдържание на няколко езика, включително немски, унгарски и италиански.[14] Това довежда до общественото схващане, че щамповането е лошо управлявано и марките са лесни за фалшифициране.[13] Незначителни количества австро-унгарски крони са внесени контрабандно в КСХС с очакването за по-благоприятен обмен, отколкото другаде.[15] Общо са щамповани 5323 милиарда крони.[12] Надпечатаните банкноти са били австро-унгарски крони в купюри от 10, 20, 50, 100 и 1000 крони.[16]

Размер на австро-унгарските крони, подпечатани по територия[12]
Територия Количество, в млн. крони
Хърватия-Славония 1949
Далмация 163
Банат, Бачка и Бараня 1669
Словенски земи 603
Босна и Херцеговина 512
Сърбия 421
Черна гора 6

Щамповането на банкноти от крони в КСХС кара правителството на Германска Австрия да обмисли щамповането на австро-унгарски крони в обращение там. Германска Австрия очакваше КСХС да задържи част от банкнотите в процеса на щамповане. След това тези банкноти биха могли да бъдат изтеглени от обращение и използвани за закупуване на активи в Германска Австрия като лоши пари, което би довело до покачване на цените. В началото на февруари 1919 г. Германска Австрия започва да щампова банкнотите от крони в обращение в страната по настояване на Лудвиг фон Мизес. По-късно същия месец Чехословакия, друга държава наследник на Австро-Унгария, започва да щампова своите банкноти от крони.[17]

Маркиране

[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към щамповането, повечето банкноти от крони са етикетирани със специални самозалепващи се печати. ​​100 милиона марки и придружаващи ги формуляри за разписки са отпечатани във Виена в замяна на три железопътни товарни вагона – два, натоварени с брашно, и един, превозващ бекон. Етикетирането е обхваща банкноти от крони с щамповане, с изключение на банкнотите от 10 крони и по-малките банкноти, които са били освободени.[18] Етикетите, използвани върху банкнотите от 10, 20 и 50 крони, са били многоезични – на сръбски, хърватски и словенски – докато тези върху банкнотите от 100 и 1000 крони могли да бъдат на всеки признат език и на латиница или кирилица.[19] Етикетирането е извършено между 26 ноември 1919 и 11 януари 1920 г.[20] Министерството на финансите съобщава, че са били етикетирани 4,6 милиарда крони. Националната банка на Югославия по-късно съобщава, че са били етикетирани почти 5,7 милиарда крони. Етикетирането вероятно е имало финансови мотиви. 20% от маркираната сума е задържана като задължителен петгодишен заем за правителството, носещ един процент годишна лихва. Заемът не е изплатен в брой. Условията му са променяни няколко пъти до 1930 г., когато е определено, че постъпленията могат да бъдат използвани за плащане на данъци или глоби. Обществото възприема този принудителен заем като конфискация.[18] Правителството незабавно връща задържаните банкноти в обращение.[21]

Временна валута

[редактиране | редактиране на кода]
Подпечатаните 2 крони върху банкнота от 1⁄2 динар
Подпечатаните 4000 крони върху банкнота от 1000 динара

През 1919 г., по време на периода между щамповането и етикетирането на банкнотите от крони, финансовият министър Нинчич създава план за въвеждане на временна валута, който предвижда валутата да се емитира директно от държавата, а не от национална банка. Това се дължи на факта, че Комисията по ценни книжа и държавни ценни книжа все още не е учредила национална банка със закон и Нинчич иска да избегне забавяния при замяната на банкнотите от крони. Според плана му, националната банка по-късно ще емитира по-постоянна валута на мястото на временната.[22] Съществуват и противоречиви мнения относно курса, по който щампованите и етикетирани банкноти от крони ще се обменят за новата валута.[7] Има предложения за различни обменни курсове на кроната и сръбския динар към новата валута, вариращи от обмен по номинал до обменен курс от 10 крони към 1 динар.[23] Определеният от правителството валутен курс се променя с течение на времето от 2 крони към 1 динар в края на октомври 1918 г., до 3 крони към 1 динар в средата на 1919 г. и 4 крони към 1 динар на 1 януари 1920 г. Валутният курс, установен през 1920 г., е определен като курс на действителния обмен.[24] Този курс е използван в ограничена степен за обмен на крони срещу динари в части от Бачка, Банат и Бараня, където и двете валути са в обращение преди официалния обмен.[3]

Правителството на КСХС решава да въведе динар на КСХС и на 1 февруари 1919 г. нарежда отпечатването на 3,5 милиарда динара в Париж. Отпечатването се забавя поради липса на печатни мощности, което карва правителството да наеме допълнителни доставчици в Прага и Загреб. Недостигът на мастило, хартия и резервни части, както и правителственият колапс и замяната на Нинчич с Воислав Велкович, причиняват допълнителни забавяния. До септември са отпечатани само един милиард динара. До ноември това количество се увеличава до 2,1 милиарда, но реално са доставени само 800 милиона. Когато става ясно, че обмяната не може да се осъществи преди май 1920 г., Белин неуспешно предлага обмяна на крони със сръбски динари, които могат да бъдат получени по-бързо, вместо с динари на КСХС.[22] Националната банка на Сърбия се завръща в Белград от военновременната си столица Марсилия през февруари 1919 г. Малко след това правителството предлага законодателство, преобразуващо Националната банка на Сърбия в централна банка на КСХС, която ще емитира динара на КСХС. Промяната включва емитирането на допълнителни акции на банката, но банката остава предимно в сръбска собственост.[25]

През януари 1920 г., докато се обсъжда окончателното решение за обмена на кроните, Матко Лагиня, председател на Хърватския съюз – най-голямата хърватска партия във Временното национално представителство – подновява призивите за обмен по номинална стойност. По същото време видният словенски политик Грегор Жеряв се съгласява с обменния курс 4:1 крона към динар, но поисква кроната да остане законна валута в рамките на КСХС. На 13 януари правителството взема решение за обмена, комбинирайки двете искания с предишната си позиция. Новите предварителни банкноти се очаква да бъдат емитирани едновременно в динари и крони в съотношение 4:1, като всяка банкнота да има сума в динар и сума в крона. В решението на правителството се посочва, че обменът ще бъде по номинална стойност, но това се тълкува като крона по номинална стойност за крона и динар и по номинална стойност за динар. По този начин една австро-унгарска крона с печати се обменя за една крона от КСХС, а един сръбски динар – за един динар от КСХС. Банкнотите с малка стойност (до 10) крони трябва да останат в обращение, а държавните органи се очаква да водят сметки както в динари, така и в крони. Националната банка емитира съвместните банкноти динар-крона, поръчани от държавата през февруари 1919 г.[26] Банкнотите динар-крона са отпечатани като динари и надпечатани с крони в предписаното съотношение. Емитираните номинали са 2, 4, 20, 40, 80, 400 и 4000 крони върху 1⁄2, 1, 5, 10, 20, 100 и 1000 динара.[27] Общо за обмяната са използвани 1,277 милиарда динара, което съответства на 5,1 милиарда крони.[28] Изтеглените банкноти крони се съхраняват в Петроварадинската крепост, докато не са предадени на Германо-Австрия.[29] Банкнотите от динар-крона постепенно са заменени през 1922 г. с нови дизайни без номинали в крона, което води до това динарът да бъде единственото законно платежно средство в КСХС до 1 януари 1923 г.[30]

Последици

[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват противоречиви мнения относно ефектите от въвеждането на югославската крона и нейната обмяна за австро-унгарски динар в съотношение 4:1.[31] Въпросът за валутния обмен бързо прераства в политически въпрос дали Сърбия е ограбила жителите на бившите австро-унгарски територии в рамките на австро-унгарската общност.[32] Според сръбски източници не е имало неблагоприятни икономически последици от операцията.[33] Хърватски историци като Иво Банац, Франьо Туджман и Иво Голдщайн, както и Алойз Иванишевич, заявяват, че съотношението на обмен е неоправдано. Техните възгледи съответстват на общественото схващане в Хърватия, че валутният обмен е несправедлив или дори злонамерен. Това мнение съществува от 1920 г. насам.[31] Общественото мнение е, че кроната е умишлено обезценена, а сръбският динар е облагодетелстван.[15] Според историка Марко Атила Хоаре, обменът е причинил загуба от 1,4 милиарда крони на бившите австро-унгарски земи. В същото време обменът е увеличил покупателната способност на населението на Сърбия за сметка на бившите австро-унгарски земи.[34]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ramet 2006, с. 41 – 46.
  2. ↑ Pavlović 2018, с. 496.
  3. 1 2 Mijatović 2014b, с. 87.
  4. ↑ Mijatović 2014a, с. 28.
  5. ↑ Mijatović 2014a, с. 31.
  6. ↑ Becić 2013, с. 43.
  7. 1 2 Mijatović 2014a, с. 32.
  8. ↑ Hülsmann 2007, с. 345 – 346.
  9. 1 2 Mijatović 2014a, с. 34.
  10. ↑ Schlesinger 1920, с. 34 – 36.
  11. ↑ Mijatović 2014a, с. 34 – 35.
  12. 1 2 3 Mijatović 2014a, с. 35.
  13. 1 2 3 Gnjatović 2020, с. 186.
  14. 1 2 Geiger Ostajmer, с. 110.
  15. 1 2 Becić 2013, с. 56.
  16. ↑ Cuhaj 2010, с. 1214 – 1215.
  17. ↑ Hülsmann 2007, с. 347 – 348.
  18. 1 2 Mijatović 2014a, с. 38 – 40.
  19. ↑ Cuhaj 2010, с. 1215.
  20. ↑ Đozić 2005, с. 286.
  21. ↑ Belin 1924, с. 242.
  22. 1 2 Mijatović 2014a, с. 36 – 37.
  23. ↑ Mijatović 2014a, с. 37.
  24. ↑ Mijatović 2014a, с. 42.
  25. ↑ Mijatović 2014a, с. 43 – 44.
  26. ↑ Mijatović 2014a, с. 46.
  27. ↑ Cuhaj 2010, с. 1254.
  28. ↑ Mijatović 2014a, с. 47.
  29. ↑ Đozić 2005, с. 289.
  30. ↑ Mijatović 2014a, с. 48.
  31. 1 2 Mijatović 2014b, с. 75 – 76.
  32. ↑ Becić 2013, с. 56 – 57.
  33. ↑ Mijatović 2014a, с. 49.
  34. ↑ Hoare 2024, с. 464.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yugoslav krone в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Югославска_крона&oldid=12783626“.