Юг дьо Вермандоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юг дьо Вермандоа
Hugues Ier de Vermandois
граф на Валоа и Вермандоа
Хуго от Вермандоа, изображение от 12 век
Хуго от Вермандоа,
изображение от 12 век

Роден
Починал
[[Файл: | 100п]]
Семейство
Род Капетинги
Баща Анри I
Майка Анна Ярославна
Братя/сестри Филип I
Юг дьо Вермандоа в Общомедия

Хуго Велики (Магнус) от Вермандоа или Юг I дьо Вермандоа (на френски: Hugues Ier de Vermandois, Hugues le Grand, * 1057, † 18 октомври 1101[1]) е чрез брак граф на Валоа и Вермандоа (1080 – 1101), предводител на първия кръстоносен поход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Император Алексий дава ауденция на Хуго. От Хрониката на Вилхелм от Тир, 13 век.(Париж, Bibliothèque nationale de France)

Той е третият син на крал Анри I от Франция и неговата трета съпруга Анна Киевска. Неговият по-голям брат Филип I наследява през 1060 г. трона на баща му.

В началото на 1096 г. Хуго Велики решава да участва в първия кръстоносен поход. През август той тръгва на похода. След успешната обсада на Антиохия Хуго е изпратен, заедно с Балдуин II от Хеннгау, в началото на юли 1098 г., в Константинопол, за да моли император Алексий I Комнин за подсилване. Императорът обаче не е заинтересован. Хуго се връща след това във Франция вместо да се присъедини към заплануваното завладяване на Йерусалим (1099).

Във Франция той е осъден, понеже не е изпълнил клетвата си да се поклони до Йерусалим. След това Хуго Велики се присъединява към по-малкия Кръстоносен поход от 1101 г., където през юни е ранен в коляното в битка против рум-селджуките при Хераклея (Ereğli). Той избягва в Тарс, където умира от раната си на 18 октомври 1101 г. Погребан е в цъквата „Св. Павел“ в Тарс.[1]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хуго се жени през 1078 г. за Аделхайд (* ок. 1065, † 1120/24), дъщеря наследничка на граф Хериберт IV от Валоа и на Вермандоа, и на Адела от Вексин. При смъртта на тъста му през 1080 г. той поема по право на съпругата териториите.

С Аделхайд той има осем деца:

  • Матилда (* 1080), ∞ 1090 Рудолф I, господар на Beaugency († 1130);
  • Агнес (* пр. 1085, † сл. 1125), ∞ Бонифаций дел Васто, маркграф на Савона-Васто († ок. 1130)
  • Констанца († сл. 1118), ∞ ок. 1100 Готфрид I, граф на Ла Ферте-Гоше
  • Елизабет (* пр. 1088, † 1131), ∞ I) 1096 Роберт I, граф на Мьолан ан Ивлин († 1118), 1115 разведена, ∞ II) 1116 Вилиам де Варене, граф на Сурей († 1138)
  • Рудолф I (* пр. 1094, † 1152), граф на Валоа и Вермандоа
  • Симон († 1148), епископ на Турне и Ноайон
  • Хайнрих († 1130), господар на Шомон-ен-Вексин
  • Беатрикс († сл. 1144), ∞ Хуго IV, господар на Gournay-en-Bray († 1180)

След смъртта му неговата вдовица се омъжва през 1103 г. за Райналд II, граф на Клермон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kenneth M. Setton, Marshall W. Baldwin: A History of the Crusades. The First Hundred Years. University of Wisconsin Press, Madison 2006, ISBN 0-299-04834-9, S. 362

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]