Юг (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юг
Dvina.jpg
Сливането на река Сухона с река Юг при град Велики Устюг
Relief Map of Vologda Oblast.png
59.7592° с. ш. 46.0548° и. д.
60.7322° с. ш. 46.3325° и. д.
Местоположение във Вологодска област
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Вологодска област
Кировска област
Дължина 574 km
Водосборен басейн 35 600 km²
Отток 292 (на 35 km от устието) m³/s
Начало
Място възвишение Северни Ували
Координати 59°45′33.19″ с. ш. 46°03′17.26″ и. д. / 59.759222° с. ш. 46.054797° и. д.
Надм. височина 243 m
Устие
Място Северна ДвинаБяло море
Координати 60°43′55.82″ с. ш. 46°19′56.98″ и. д. / 60.732174° с. ш. 46.332495° и. д.
Надм. височина 47 m
Ширина 240 m
Юг в Общомедия
Карта на водосборният басейн на река Северна Двина

Юг е голяма река в североизточната част на Европейска Русия, дясна съставяща на река Северна Двина. Дължината ѝ е 574 km, която ѝ отрежда 150-то място по дължина в Русия. Протича на територията на Вологодска и Кировска област.

Река Юг води началото си от западната част на възвишението Северни Ували в близост до село Каксур, Кичменгско-Городецки район на Вологодска област. В началото тече на юг по хълмиста равнина с множество завои и меандри. При село Дуниловски започва да завива на запад, а след това на север, като образува голяма, изпъкнала на юг дъга. След устието на река Шарженга (ляв приток) завива на североизток, коритото ѝ се разширява до 80 m, а завоите и меандрите се увеличават още повече. След районният център село Кичменгски Городок реката става още по-широка – до 100 m и навлиза в Кировска област. Тук Юг прави втора голяма дъга, този път изпъкнала на изток и отнова се връща във Вологодска област. При село Уст Алексеево завива на север, приема отдясно най-големият си приток река Луза и южно от град Велики Устюг се съединява с идващата отляво река Сухона и образува голямата река Северна Двина. В този последен участък ширината на реката достига 300 – 400 m, като образува голямо количество старици, меандри, протоци и острови.

Водосборният басейн на река Юг обхваща площ от 35 600 km2 и представлява 9,97% от водосборният басейн на река Северна Двина. Простира се на територията на Вологодска област, Кировска област и Република Коми.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басейна:

  • на север и североизток – водосборният басейн на река Вичегда (десен приток на Северна Двина);
  • на югоизток, юг и югозапад – водосборният басейн на река Волга;
  • на северозапад – водосборният басейн на река Сухона.

Река Юг получава множество притоци, от които 6 са дължина над 100 km: леви – Шарженга (183 km), Кичменга (208 km), Шарденга (108 km); десни – Ентала (121 km), Пушма (171 km), Луза (574 km, най-голям приток).

Подхранването на Юг е смесено, с преобладаващо снегово. Пълноводието ѝ е от април до юни. Средният годишен отток на 35 km от устието ѝ е 292 m3/s. Замръзва в края на октомври – първата половина на декември, а се размразява през април или началото на май.

Средномесечен отток на река Юг (m3/s) при село Гаврино (на 35 km от устието) от 1936 по 1988 г.[1]

По течението на реката са разположени град Николск, село Кичменгски Городок и посьолок Кузино (в устието) във Вологодска област и посьолките Подосиновец и Демяново в Кировска област.

При пълноводие реката е достъпна за товарни кораби да град Николск, на 358 km от устието ѝ.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сухона“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.