Юдейско-римски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юдейско-римски войни
цивилизационен, расов и асиметричен
Pompée dans le Temple de Jérusalem.jpg
Помпей в Светая Светих". Картина на Жан Фуке (на картината са изобразени възмутени, потресени и натръшкали се от светотатството евреи, които се укротяват от римските легионери)
Информация
Период 1 век пр.н.е. - 7 век (63 г. пр.н.е. - 630)
Място Римска империя
Резултат окончателно заемане на Йерусалим от римляните и разрушаване на Втория храм
Територия Римска империя
Воюващи страни
Roman Military banner.svg
Римска империя
Emblem of Israel.svg
евреи
Командири
римски император
преториански префект
синедрион
Сили
римска армия
преторианска гвардия
бунтовнически
Юдейско-римски войни в Общомедия

Юдейско-римските войни е термин обозначаващ поредицата революционни действия на юдеите срещу римската власт и управление в Юдея. Сблъсъкът е определян от повечето изследователи като цивилизационен (и поради налагането през 4 век на изповядваната религия от християнската юдейска секта за официална в Римската империя[1] /през 20 век има над милиард християни в света/), а от някои и като расов (като арийско-семитски).[2]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от походите на Александър Македонски в Азия на огромна площ от този континент се налага елинската култура и цивилизация. След смъртта на "първия покорител на света" огромната му държава се разпада на отделни държавици (владения) управлявани от елински или елинизирани владетелски династии. Две такива си оспорват властта над Юдея - на Птоломеите от Египет (създали Птоломейското царство) и на Селевкидите от Сирия и Месопотамия (създали Селевкидското царство). Около 200 г. пр.н.е. (195 г. пр.н.е.) Селевкидите отнемат Юдея от Птоломеите и я присъединяват към владенията си.

До времето на Александър Македонски евреите живеят в Египет, Сирия и Месопотамия. След неговите завоевания народите се размесват и евреите се разселват из елинистичния свят, т.е. из териториите на държавата на Александър Велики. В периода 4 век пр.н.е. - 3 век пр.н.е. много евреи се заселват в Мала Азия (основно по средиземноморското ѝ крайбрежие) и на островите Кипър и Крит.

През 169 г. пр.н.е. срещу Селевкидите избухва бунта на първосвещеника Ясон за размера на фиска с който е облаган Втория храм. На следващата 168 г. пр.н.е. Селевкидският владетел Антиох IV Епифан решава да инспектира Втория храм в Йерусалим в резултат на което движението на хасидите (благочестивите) подига всеобщо въоръжено въстание. Това събитие в съчетание с пълзящата елинизация на Юдея кара юдеите да се обърнат към Рим за помощ през 167 г. пр.н.е. През 165 г. пр.н.е. - 155 г. пр.н.е. в Юдея бушува срещу властта на Селевкидите въстанието на Макавеите (известни като чуковете). През декември 164 г. пр.н.е. евреите под предводителството на петимата братя Макавеи установяват властта си над Йерусалим, което събитие се чества като празник от еврейския народ - Ханука.

През 139 г. пр.н.е. съществува еврейско поселище в Рим, т.к. е отразено изгонване на тези евреи от "Вечния град".

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

През 76 г. пр.н.е. управляващия Юдея Юда Аристобул, син на Хиркан - трети син на Симон Макавей, овладява престола изтребвайки съпротивляващите се фарисеи, като присъединява Самария към Юдея. След смъртта на майка им Александра, синовете на Юда Аристобул - Хиркан II и Аристобул II си оспорват властта, което вкарва римляните в еврейските династични спорове. Управителят на Идумея Антипатър се обръща към пребиваващия по това време в Близкия изток римски пълководец и генерал Помпей Велики с молба за арбитраж в опит да реши еврейския династичен спор, което се приема от еврейските историци като една, или по-точно за най-голямата, грешка в еврейската история. По това време Помпей е получил пълни двойни правомощия от Римския сенат да се разправи с киликийските пирати и да извоюва победа срещу партския владетел Митридат IV. Помпей приема предложението на Антипатър, разгромявайки остатъците от селевкидските войски, след което влиза в Йерусалим през 63 г. пр.н.е. и отсъжда в полза на Хиркан II.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

Пристигайки в Йерусалим като пълководец и върховен арбитър в юдейския династичен спор, Помпей пожелава да влезе в Светая Светих заинтригуван от религията и боговете на евреите. Помпей отхвърля суеверията свързани с проклятието за стъпването във вътрешния двор на храма и прекрачвайки прага като римски бог се озовава в "най-святото място на света". Виждайки празната стая и очаквайки да съзре статуята на еврейски бог, Помпей обвинява свещениците от храма в измама и обявява религията им за фалшива - неразбиране на отричането на идолопоклонството, с което предизвиква присмеха на евреите.[3]

Страстите Христови - картина на Жан Фуке
Отбраната на Втория храм - картина на Франческо Хайес
Масада - гравюра от 1842 година

Евреите проклинат Помпей за светотатството и по време на сблъка му в гражданската война в Рим с Юлий Цезар, подкрепят военначалника на западните войски, като еврейската колония в Александрия (най-голямата по него време в света) отрязва главата на Помпей и я изпраща на Цезар (по това време на Клеопатра евреи са начело на египетските сили за сигурност). Юлий Цезар в знак на благодарност за еврейската помощ в гражданската война признава на юдаизма статут на официална религия, осигурявайки привилегирован статут на евреите в римските владения, без обаче да възстанови независимостта на Юдея напълно.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

През 37 г. пр.н.е. Римският сенат поверява властта в Юдея на Ирод Велики. През 20 г. пр.н.е. Ирод започва разширение и разкрасяване на Втория храм в опит да спечели народната любов. Храмовата икономика започва да работи на пълни обороти, като по това време се разиграва историята с Исус Христос (виж Страстите Христови), който се ражда в годината в която умира Ирод - 4 г. от.н.е.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

През 55 година Нерон връща на царя на евреите част от Галилея с Тибериада, но този акт не е в състояние да предотврати последвалите го исторически събития.[4]

След разрушаването и разграбването на Йерусалимския храм от римляните всички евреи в империята са обложени с нов данък - fiscus judaicus.[5]

След грандиозния римски триумф Тацит пише знаменателната си мисъл за евреите:

Всичко свещено за нас е долно за евреите, всичко позволено на тях е нечисто за нас

, а Сенека, Квинтилиан и после Ювенал заклеймяват юдаизма като суеверие.[6]

Съпътстващи събития[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на Първата юдейско-римска война в Рим се носят слухове, че Попея Сабина тайно е приела юдаизма.[7]

През 629 година император Ираклий приема титлата василевс, а през 638 Йерусалим е завзет от втория пореден халиф след първия Абу Бакър (наследник на Мохамед) - Омар ибн ал Хатаб.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, стр. 232-252. Народна младеж, 1983, София.
  2. Уелс, Хърбърт. Кратка история на света, част I, глави XXI, XXII, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXV, XXXVI. издателство "Венера", 1992, българско издание.
  3. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 68, 113. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  4. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, битие. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  5. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, битие. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  6. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, изход, стр. 88. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  7. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 79. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  8. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, изход. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Времеви показател на юдейско-римските войни в историята на юдаизма