Направо към съдържанието

Юджа Уан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юджа Уан
Yuja Wang
пианистка
Уан в зала Musikverein, Виена, 30 октомври 2014 г.
Уан в зала Musikverein, Виена, 30 октомври 2014 г.
Родена
王羽佳
Пекин, Китай, 10 февруари 1987 г. (1987-02-10) (39 г.)
Националност Китай
 САЩ
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментипиано
Активностот 1998 –
ЛейбълDeutsche Grammophon
НаградиНай-добро класическо инструментално соло, 66-та церемония на наградите „Грами“
Семейство
ПартньорКлаус Мекеля (бивш)
Уебсайтyujawang.com
Юджа Уан в Общомедия

Юджа Уан (ˈjuːd͡ʒɑ ˈwɑŋ[1]; на китайски: 王羽佳, на пинин: wáng yǔjiā; на английски: Yuja Wang; род. 10 февруари 1987, Пекин, Китай)[2][3] е китайско-американска пианистка.[4] Тя започва да учи пиано на шестгодишна възраст, след което продължава образованието си в Централната консерватория в Пекин и в Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия.[5]

Още на 21 години тя вече е международно призната концертна пианистка и подписва ексклузивен договор с Deutsche Grammophon.[6][7]

През януари 2023 г. в Карнеги Хол тя изнася безпрецедентен концерт с продължителност над четири часа, който привлича всеобщото внимание, като за първи път в историята на пианото са изпълнени и четирите концерта за пиано от Рахманинов и неговата „Рапсодия върху тема от Паганини“ (2,5 часа музика, 621 нотни страници, 97 076 ноти за пиано).[8]

Живее в Ню Йорк,[9][10] сътрудничи на всички големи оркестри по света, тя е един от най-търсените солисти пианисти и постоянно е на гастроли.

Живот и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Уан е израства в Пекин като дъщеря на танцьорка и перкусионист. Първите си уроци по пиано получава на шестгодишна възраст и първоначално учи в Централната консерватория в Пекин. На 14 години продължава обучението си в Маунт Роял Колидж в канадския град Калгари, а на 15 години преминава в Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия,[11] където продължава обучението си при Гари Графман.[12]

След като печели първите си награди през 2001 г., през 2003 г. тя прави своя дебют в Европа. През януари 2009 г. Уан подписва договор с Deutsche Grammophon и свири Концерта за пиано и оркестър № 3 от Прокофиев на откриващия концерт на фестивала в Люцерн заедно с Клаудио Абадо и Люцернския фестивален оркестър.

От сезон 2009/10 до 2011/12 Юджа Уан е изпълнител в поредицата Junge Wilde в концертната зала на Дортмунд. През 2011 г. тя изпълнява Концерт № 2 на Рахманинов под диригентството на Юри Темирканов на фестивала във Вербие, Швейцария,[13] и Концерт № 3 с диригентката Сиян Жан и Саксонската държавна капела в Дрезден през лятото на 2012 г.[14]

През 2016 г. тя изнася концерти заедно с австрийския перкусионист Мартин Грубингер в Пекин, Виена, Мюнхен, Цюрих и Тел Авив.[15] През 2019 г. изнася концерти заедно с цигуларя Леонидас Кавакос в театъра „Принцрегентен“ в Мюнхен, в Konzerthaus във Виена и в Карнеги Хол в Ню Йорк.[16][17][18] На 20 юни 2019 г. е специален гост на „Концерта в лятна нощ“ на Виенската филхармония под диригентството на Густаво Дудамел и изпълнява като солистка Рапсодия в синьо на Джордж Гершуин.

По повод 40-годишнината от ежегодния концерт на Берлинската филхармония на „Валдбюне“ през 2024 г. тя е солистка в Първия концерт за пиано на Сергей Прокофиев.[19]

Юджа Уан в Карнеги Хол, 2017 г.

Модна икона

[редактиране | редактиране на кода]

Уан привлича вниманието не само с виртуозните си изпълнения, но и с появяванията си в прилепнали по тялото ѝ минижупи и с високи токчета – предимно от френския дизайнер Кристиан Лубутен – които също се превръщат в сензация. Австралийското списание за класическа музика Limelight я включва в списъка на десетте водещи модни икони в класическата музика.[20]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Личният живот на пианистката до голяма степен остава скрит от обществото, въпреки че през 2024 г. в медиите се говори за раздялата ѝ с финландския диригент Клаус Мекела.[21]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2006: Награда „Гилмор“ за млади артисти.[23]
  • 2009: Млад артист на годината, Gramophone Award.[24]
  • 2010: Стипендия „Ейвъри Фишър“ за развитие на кариерата от Линкълн център.[25]
  • 2011: Млад изпълнител на годината, Echo Klassik.
  • 2012: Номинация за „Най-добро класическо инструментално соло“ на Grammy Awards (2012) за класическа музика за записа: Сергей Рахманинов: Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18; „Рапсодия върху тема от Паганини“ с Mahler Chamber Orchestra под диригентството на Клаудио Абадо.
  • 2016: Artist of the Year 2017 на американското списание Musical America.[26]
  • 2025: Наименуване на астероид на нейно име: (56018) Yujawang.[27]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В началото на това видео може да се чуе името, произнесено от самата Юджа Уан.
  2. ↑ Yuja Wang – Biography // Посетен на 5 февруари 2025 г.
  3. ↑ Kosman, Joshua. Best classical music of 2008 // San Francisco Chronicle. 28 декември 2008 г. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2009 г.
  4. ↑ Yuja Wang interview: 'For 15 months I stopped playing piano, just pigged out and watched Netflix' // The Daily Telegraph, 19 юли 2024 г. Архивиран от оригинала на 19 юли 2024 г.
  5. ↑ Jepson, Barbara. The Fast and the Serious // The Wall Street Journal, 18 октомври 2011. Посетен на 11 юни 2013 г.
  6. ↑ Юджа Уан в
  7. ↑ Young Artist of the Year
  8. ↑ Hernández, Javier C. Yuja Wang, Daredevil Pianist, Takes on a Musical Everest // 26 януари 2023. Архивиран от оригинала на 25 януари 2025. Посетен на 2 януари 2024.
  9. ↑ Krista Soriano and Leah Melby Clinton, «For Yuja Wang, You’re only as Good as Your Next Performance» Архив на оригинала от 2018-12-14 в Wayback Machine., Elle, 20 ноември 2017 г.; Janet Malcolm, «Yuja Wang and the Art of Performance» Архив на оригинала от 2020-11-08 в Wayback Machine., The New Yorker, 5 септември 2016 г.
  10. ↑ Woolfie, Zachary. Review: Yuja Wang Sweeps Through a Rachmaninoff Marathon - It was a momentous occasion as Wang played all five of Rachmaninoff's works for piano and orchestra at Carnegie Hall for one show only. - Comment // 31 януари 2023. Архивиран от оригинала на 31 януари 2023. Посетен на 31 януари 2023.
  11. ↑ Cobbers, Arnt. Interview Yuja Wang. „Die Kultur ist längst globalisiert“ // Посетен на 24 октомври 2016.
  12. ↑ Yuja Wang | Offizielle Biografie // Посетен на 7 октомври 2020. (на немски)
  13. ↑ Watch Rachmaninov, Piano Concerto No. 2 in C minor - Yuja Wang, Yuri Temirkanov (No dialog) () online - Amazon Video // Посетен на 30 декември 2016.
  14. ↑ programm.ARD.de - ARD Play-Out-Center Potsdam, Potsdam, Germany. Yuja Wang spielt Rachmaninow // Посетен на 30 декември 2016.
  15. ↑ Yuja Wang plus Percussion: Ein Feuerwerk am Klavier // 1 септември 2016. Посетен на 30 декември 2016.
  16. ↑ Konzerthaus: Zwei Musiker, die wenig gemeinsam haben, Die Presse, 21 януари 2019 г.
  17. ↑ Nie kitschig: Leonidas Kavakos und Yuja Wang im Prinzregententheater, Süddeutsche Zeitung, 18 януари 2019 г.
  18. ↑ Leonidas Kavakos and Yuja Wang Dazzle at Carnegie Hall Архив на оригинала от 2019-08-18 в Wayback Machine., The National Herald, 7 февруари 2019 г.
  19. ↑ Elisabeth Binder. Berliner Philharmoniker - Zum Abschluss ein Fest // Der Tagesspiegel. 24 юни 2024.
  20. ↑ Top 10 Stilikonen in der klassischen Musik In: limelightmagazine.com (archiviert)
  21. ↑ Yuja Wang: the most yang-like pianist leaves her boyfriend, a conductor as handsome and successful as her // 27 ноември 2024 г. Посетен на 18 април 2026 г.
  22. ↑ Daniel Jaffé. Yuja Wang: Ravel // 17 декември 2015. Посетен на 31 октомври 2023.
  23. ↑ The Gilmore: Yuja Wang // Посетен на 31 октомври 2023. (на английски)
  24. ↑ Martin Cullingford. Quatuor Ebène win Recording of the Year // Посетен на 31 октомври 2023. (на английски)
  25. ↑ Avery Fisher Career Grants // Посетен на 31 октомври 2023. (на английски)
  26. ↑ Michael Cooper. Yuja Wang and Susanna Malkki Win Musical America Awards // 18 октомври 2016. Посетен на 25 март 2016. (на английски)
  27. ↑ WGSBN Bulletins Volume 5, #17 от 21 юли 2025 г., S. 21 (PDF; englisch)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юджа_Уан&oldid=12986807“.