Юдино ухо

	Юдино ухо
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
тип:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Auriculariales
семейство:	Аурикуляриеви (Auriculariaceae)
род:	Аурикулярия (Auricularia)
вид:	Юдино ухо (A. auricula-judae)
	Научно наименование
	Auricularia auricula-judae Quél., 1886
	Синоними
	Tremella auricula-judae Bull., 1789; Auricularia auricula Underw., 1902; Tremella auricula Linnaeus, 1753; Auricularia albicans Berk., 1872; Auricularia auricularis G.W.Martin, 1943; Gyraria auricularis Gray, 1821; Auricularia lactea Bigeard & H.Guill., 1913; Auricularia auricula-judae var. lactea Quél., 1886; Auricularia tremellosa Pat., 1887; Laschia tremellosa Fr., 1849; Auricularia auricula-judae var. tremellosa Rick, 1958; Merulius auricula Roth, 1788; Peziza auricula-judae Bolton, 1790; Auricularia auricula-judae var. mauritiensis Henn., 1893; Tremella auricula-judae Bull., 1789;
	Юдино ухо в Общомедия
	[ редактиране ]

Юдиното ухо или китайска черна дървесна гъба (Auricularia auricula-judae) е вид ядлива дървесна базидиева гъба която плододава чашки с формата на човешки уши. Дължи името си на своята форма наподобяваща човешко ухо и митът, че Юда Искариот се е обесил от клон на дърво. Дървото в този мит е див рожков, но на него не се среща юдиното ухо.

Гъбата няма стъбло и няколко уши израстват заедно директно от мъртви или умиращи клони на черен бъз и по-рядко други широколистни храсти и дървета. Плододава предимно през лятото и есента, но се появява и целогодишно. Плододаването е винаги във влажно време или след обилни валежи. Гъбата се изсушава бързо, потъмнява и се смалява което затруднява откриването ѝ. В младо състояние е розова на цвят. По-късно потъмнява. Месото е жилаво и прозрачно. Няма аромат и вкус. Споровият прашец е бял.

Плодните тела са ядливи и се използват особено много в китайската кулинария. Гъбата има лечебни качества и може да се отглежда.

Местообитание

Расте целогодишно на малки или многобройни групи по паднали стволове и сухи клони на широколистни дървета и храсти (най-вече на бял бъз).^[1] Среща се в Европа, Азия, Австралия и Африка.^[2]^[3]

Източници

↑ Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 105.
↑ The Edible Mushroom Book. Dorling Kindersley, 2008. ISBN 978-1-4053-3213-2. с. 91.
↑ Ethnomycology and indigenous uses of mushrooms among the Bini-speaking people of Nigeria: A case study of Aihuobabekun community near Benin City, Nigeria // International Journal of Medicinal Mushrooms 7 (3). 2003. DOI:10.1615/intjmedmushr.v7.i3.270. с. 373 – 374.

Външни препратки

((en)) Допълнителна информация и лечебни качества.

[1] Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 105.

[2] The Edible Mushroom Book. Dorling Kindersley, 2008. ISBN 978-1-4053-3213-2. с. 91.

[3] Ethnomycology and indigenous uses of mushrooms among the Bini-speaking people of Nigeria: A case study of Aihuobabekun community near Benin City, Nigeria // International Journal of Medicinal Mushrooms 7 (3). 2003. DOI:10.1615/intjmedmushr.v7.i3.270. с. 373 – 374.

[1]

[2]

[3]