Юен Шъкай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Юен Шъкай
Юен Шъкай
Президент на Китай
Мандат
10 март 1912 – 6 юни 1916
Предшественик Сут Ятсен
Наследник Ли Юанхун
Роден
Починал
Съпруг(а) Юй Ишан
Деца Юен Кедин, Юен Кевен
Подпис Yuan Shikai sign.jpg
Години 1881-1916
Войни/битки Китайско-японска война
Боксерско въстание
Синхайска революция

Юен Шъкай (традиционен китайски: 袁世凱, опростен китайски: 袁世凯, пинин: Yuán Shìkǎi) е китайски държавен и военен деец.

Известен e в китайската история като авторитарен политик и военен диктатор, а така също и като президент (1912-1915) с широки пълномощия, самопровъзгласил се за император (1915). Водач е на Бейянската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 септември 1859 година в провинция Хънан.

Възглавява реакционните китайски кръгове през Синхайската революция през 1911 година. От 1912 година е първият избран президент на Република Китай. Разгромява революцията и установява военна диктатура от 1914 година.

На 12 декември 1915 г. провъзгласява себе си за император на Китайската империя. Неговите безкрайни репресии, неспособността му да решава належащите държавни проблеми и манията му да преследва опонентите си обръщат всички партии в страната против него. В крайна сметка самопривъзгласилият се император е принуден да се откаже от титлата си.

Юен Шъкай умира от бъбречна недстатъчност на 6 юни 1916 година, оставяйки страната в хаос.