Юен Шъкай
| Юен Шъкай | |
|---|---|
 | |
| Президент на Китай | |
| Мандат | 10 март 1912 – 6 юни 1916 |
| Предшественик | Сут Ятсен |
| Наследник | Ли Юанхун |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Съпруга | Юй Ишан |
| Деца | Юен Кедин, Юен Кевен |
| Подпис |  |
| Военна служба | |
| Години | 1881 – 1916 |
| Войни/Битки | Китайско-японска война Боксерско въстание Синхайска революция |
| Юен Шъкай в Общомедия | |
Юен Шъкай (на традиционен китайски: 袁世凱, на опростен китайски: 袁世凯, на пинин: Yuán Shìkǎi) е китайски държавен и военен деец.[1]
Известен е в китайската история като авторитарен политик и военен диктатор, а така също и като президент (1912 – 1915) с широки пълномощия, самопровъзгласил се за император (1915). Водач е на Бейянската армия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 септември 1859 година в провинция Хънан.
Възглавява реакционните китайски кръгове през Синхайската революция през 1911 година. От 1912 година е първият избран президент на Република Китай. Разгромява революцията и установява военна диктатура от 1914 година.
На 12 декември 1915 г. провъзгласява себе си за император на Китайската империя. Неговите безкрайни репресии, неспособността му да решава належащите държавни проблеми и манията му да преследва опонентите си обръщат всички партии в страната против него. В крайна сметка самопривъзгласилият се император е принуден да се откаже от титлата си.
Юен Шъкай умира от бъбречна недстатъчност на 6 юни 1916 година, оставяйки страната в хаос.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Shan, Patrick Fuliang (2018). Yuan Shikai: A Reappraisal, The University of British Columbia Press. ISBN 978-0-7748-3778-1.
|
