Южен Судан
Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.
| Република Южен Судан Republic of South Sudan | |
|---|---|
 (знаме)  (герб) | |
| Девиз: „Справедливост, свобода, просперитет“ | |
|
Национален химн: Химн на Южен Судан | |
 Местоположение на Южен Судан | |
| География и население | |
| Площ |
619 745,304981 km² (на 41-во място) |
| Столица |
Джуба |
| Най-голям град | Джуба |
| Официален език | английски |
| Население (пребр., 2016) | 12,230,730 |
| Гъстота на нас. | 19,9 души/km² |
| Управление | |
| Форма | Президентска република |
| Президент | Салва Кийр Маярдит |
| Вицепрезидент | Джеймс Ига |
| История | |
| Автономна област | 9 юли 2005 |
| Независимост от Судан | 9 юли 2011 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2017) | $20,038 млн. |
| БВП на човек (ППС) | $1,525 |
| ИЧР (2015) |
 0.418 |
| Коеф. на Джини (2009) | 45.5 |
| Валута | Паунд (SSP) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+3 |
| Код по ISO | SS |
| Интернет домейн | .ss |
| Телефонен код | +211 |
Република Южен Судан (на английски: Republic of South Sudan е новообразувана държава в Източна Африка.
Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с ЦАР. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официалните езици в страната са английски и арабски, населението е предимно християнско и анимистично.
Южен Судан заема мочурливите равнини около река Бели Нил. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между Суданската народна освободителна армия и правителствените сили, с който се слага край на Втората суданска гражданска война. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на Африка, който продължава над 20 години.[1][2]
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на Судан властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През 1955 година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна гражданска война, която приключва през 1972 г. с подписването на Споразумението от Адис Абеба. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата Хартум. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе референдум за независимост от Судан в началото на 2011 г.
На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в Африканския съюз. [3]
Референдум за независимост[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: На 22 декември 2009 година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На 27 май 2010 суданският президент Омар ал-Башир заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие ПРООН и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ.
От 9 до 15 януари 2011 в Южен Судан се провежда референдум за независимост и отцепване на региона от Севера. След решение на Международния съд в Хага от 2009 спорният район на град Абией също ще участва в референдума.
На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича Република Южен Судан поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама, като комбинация от първите букви на трите най-големи градове в държавата – Джуба, Уау и Малакал.[4]
Според първичните резултати, обявени на 30 януари 2011 от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1 % за запазване на съюза.[5]
Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на 9 юли 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.[6]
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение[редактиране | редактиране на кода]
Южен Судан се намира в Източна Африка и граничи със следните държави: Судан (на север), Етиопия (на изток), Кения, Уганда, Демократична република Конго (на юг) и Централноафриканската република (на запад). Страната е разположена на границата между природогеографската област Судан и екваториална Африка. Физико-географски Южен Судан е централноафриканска, екваториална страна в долината на Бели Нил. Простира се между 10° и 4° сев. гш и 25° и 35° изт. гд.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Геоложкият профил на страната е изграден от кристални шисти, които са покрити от слоеве вулканична лава на юг, а на север е доминиран от мезозоиски пясъчник. Главната отличаваща характеристика на релефа на Южен Судана е басейнът и долината на река Бели Нил. В покрайнините на страната доминират масивът Бонго, Иматонгските планини и Етиопското плато. Най-високият връх в Южен Судан е Киниети, който се намира в близост с границата с Уганда и е висок 3 187 метра.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Южен Судан е субекваториален-саванен. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от екваториалните маси, поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска температура е около 26 °C, а средана юлска в югоизточните региони на страната е 20°-24 °C, а в останалата част до 28 °C. Дъждовният сезон трае от април до септември.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Основна роля във хидроложко отношение играе река Бели Нил. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левия приток Бахър ал Газал и десния приток Собат. Бахър ал Газал има дължина от 716 км. Негови притоци са по-малките реки Джур, Гел и Бахър ал Араб. Влива се в Бели Нил при езерото Но, недалеч от град Бентиу. Река Собат се влива в Нил близо до град Малакал. По време на дъждовния сезон по поречието на Бели Нил се образува най-обширната заблатена област в света, позната като Суд. нейната площ в периода април-новември достига 130 000 км², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е наводнена.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Република Южен Судан е съставен от три историко-георграфски региона, Бахър ал Газал, Екватория и Горни Нил. Тези три региона са разделени на 10 федерални провинции. Въпреки, че суданските провинции Южен Курдуфан, Сини Нил и Окръг Абией са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са влючени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със Република Судан. Южносуданските провинции са:
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на земеделието. 75% от досегашните запаси на петрол на Судан се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопровода към Червено море са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение изтича с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контрола върху региона на Абуей, който е богат на петрол.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5[7] до 13 млн души[8]. Според резултатите от преброяването в Судан през 2008 година населението на Южен Судан е 8 260 490 души[9]. Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в Хартум отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка[10].
Населението в Южен Судан е от негроидната раса и изповядва предимно християнство или традиционни африкански анимистически религии. Само 5% изповядват ислям. Основната група от населението са представители на нилотските народи, като динка, нуер, шилук и други.
Официалният език в автономния регион е английският, въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва арабския. Голяма част от населението в региона говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът динка.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fisher, Jonah. South Sudan gets new government. // BBC News, United Kingdom, October 23, 2005. Посетен на 2008-12-07.
- ↑ News, Reuters. Southern Sudan fragile peace. // Thomson Reuters Foundation, May 27, 2008. Посетен на 2008-12-07.
- ↑ ((de)) Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen. // Spiegel ONLINE. 14 юли 2011. Посетен на 29 юли 2011.
- ↑ Kron, Josh. "Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name". // The New York Times, January 23, 2011.
- ↑ http://southernsudan2011.com/
- ↑ http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12190101
- ↑ ((en)) UNFPA Southern SUDAN. // sudan.unfpa.org. Посетен на 2011-1-1.
- ↑ ((en)) Sudan census committee say population is at 39. // sudantribune.com, 27.04.2009. Посетен на 2011-1-1.
- ↑ ((en)) Discontent over Sudan census. // news24.com, 21.05.2009. Посетен на 2011-1-1.
- ↑ ((en)) Isaac Vuni.. South Sudan parliament throw outs census results. // sudantribune.com, 08.07.2009. Посетен на 2011-1-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Южен Судан ((en))
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
