Южен Судан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.

Република Южен Судан
Republic of South Sudan
    
Девиз: „Справедливост, свобода, просперитет“
Национален химн: Химн на Южен Судан
Наименование на местния жител: южносуданец
Местоположение на Южен Судан
Местоположение на Южен Судан
География и население
Площ 619 745,304981 km²
(на 41-во място)
Столица Джуба
4°51′54″ с. ш. 31°36′00″ и. д. / 4.865° с. ш. 31.6° и. д.
Най-голям град Джуба
Официален език английски
Население
(пребр., 2016)
12,230,730
Гъстота на нас. 19,9 души/km²
Управление
Форма Президентска република
Президент Салва Кийр Маярдит
Вицепрезидент Джеймс Ига
История
Автономна област 9 юли 2005
Независимост от Судан 9 юли 2011
Икономика
БВП (ППС, 2017) $20,038 млн.
БВП на човек (ППС) $1,525
ИЧР (2015) Понижение 0.418
Коеф. на Джини (2009) 45.5
Валута Паунд (SSP)
Други данни
Часова зона UTC+3
Код по ISO SS
Интернет домейн .ss
Телефонен код +211

Република Южен Судан (на английски: Republic of South Sudan е новообразувана държава в Източна Африка.

Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с ЦАР. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официалните езици в страната са английски и арабски, населението е предимно християнско и анимистично.

Южен Судан заема мочурливите равнини около река Бели Нил. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между Суданската народна освободителна армия и правителствените сили, с който се слага край на Втората суданска гражданска война. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на Африка, който продължава над 20 години.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на Судан властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През 1955 година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна гражданска война, която приключва през 1972 г. с подписването на Споразумението от Адис Абеба. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата Хартум. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе референдум за независимост от Судан в началото на 2011 г.

На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в Африканския съюз. [3]

Референдум за независимост[редактиране | редактиране на кода]

На 22 декември 2009 година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На 27 май 2010 суданският президент Омар ал-Башир заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие ПРООН и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ.

От 9 до 15 януари 2011 в Южен Судан се провежда референдум за независимост и отцепване на региона от Севера. След решение на Международния съд в Хага от 2009 спорният район на град Абией също ще участва в референдума.

На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича Република Южен Судан поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама, като комбинация от първите букви на трите най-големи градове в държавата – Джуба, Уау и Малакал.[4]

Според първичните резултати, обявени на 30 януари 2011 от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1 % за запазване на съюза.[5]

Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на 9 юли 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.[6]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Южен Судан се намира в Източна Африка и граничи със следните държави: Судан (на север), Етиопия (на изток), Кения, Уганда, Демократична република Конго (на юг) и Централноафриканската република (на запад). Страната е разположена на границата между природогеографската област Судан и екваториална Африка. Физико-географски Южен Судан е централноафриканска, екваториална страна в долината на Бели Нил. Простира се между 10° и 4° сев. гш и 25° и 35° изт. гд.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Геоложкият профил на страната е изграден от кристални шисти, които са покрити от слоеве вулканична лава на юг, а на север е доминиран от мезозоиски пясъчник. Главната отличаваща характеристика на релефа на Южен Судана е басейнът и долината на река Бели Нил. В покрайнините на страната доминират масивът Бонго, Иматонгските планини и Етиопското плато. Най-високият връх в Южен Судан е Киниети, който се намира в близост с границата с Уганда и е висок 3 187 метра.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Южен Судан е субекваториален-саванен. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от екваториалните маси, поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска температура е около 26°С, а средана юлска в югоизточните региони на страната е 20°-24°С, а в останалата част до 28°С. Дъждовният сезон трае от април до септември.

Мост над Бели Нил в Джуба

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна роля във хидроложко отношение играе река Бели Нил. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левия приток Бахър ал Газал и десния приток Собат. Бахър ал Газал има дължина от 716 км. Негови притоци са по-малките реки Джур, Гел и Бахър ал Араб. Влива се в Бели Нил при езерото Но, недалеч от град Бентиу. Река Собат се влива в Нил близо до град Малакал. По време на дъждовния сезон по поречието на Бели Нил се образува най-обширната заблатена област в света, позната като Суд. нейната площ в периода април-новември достига 130 000 км², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е наводнена.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Република Южен Судан е съставен от три историко-георграфски региона, Бахър ал Газал, Екватория и Горни Нил. Тези три региона са разделени на 10 федерални провинции. Въпреки, че суданските провинции Южен Курдуфан, Сини Нил и Окръг Абией са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са влючени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със Република Судан. Южносуданските провинции са:

Административна карта на Южен Судан

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на земеделието. 75% от досегашните запаси на петрол на Судан се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопровода към Червено море са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение изтича с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контрола върху региона на Абуей, който е богат на петрол.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5[7] до 13 млн души[8]. Според резултатите от преброяването в Судан през 2008 година населението на Южен Судан е 8 260 490 души[9]. Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в Хартум отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка[10].

Населението в Южен Судан е от негроидната раса и изповядва предимно християнство или традиционни африкански анимистически религии. Само 5% изповядват ислям. Основната група от населението са представители на нилотските народи, като динка, нуер, шилук и други.

Официалният език в автономния регион е английският, въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва арабския. Голяма част от населението в региона говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът динка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fisher, Jonah. South Sudan gets new government. // BBC News, United Kingdom, October 23, 2005. Посетен на 2008-12-07.
  2. News, Reuters. Southern Sudan fragile peace. // Thomson Reuters Foundation, May 27, 2008. Посетен на 2008-12-07.
  3. ((de))  Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen. // Spiegel ONLINE. 14 юли 2011. Посетен на 29 юли 2011.
  4. Kron, Josh. "Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name". // The New York Times, January 23, 2011.
  5. http://southernsudan2011.com/
  6. http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12190101
  7. ((en))  UNFPA Southern SUDAN. // sudan.unfpa.org. Посетен на 2011-1-1.
  8. ((en))  Sudan census committee say population is at 39. // sudantribune.com, 27.04.2009. Посетен на 2011-1-1.
  9. ((en))  Discontent over Sudan census. // news24.com, 21.05.2009. Посетен на 2011-1-1.
  10. ((en)) Isaac Vuni.. South Sudan parliament throw outs census results. // sudantribune.com, 08.07.2009. Посетен на 2011-1-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]