Южен Судан
Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.
| Република Южен Судан | |
|---|---|
| Republic of South Sudan | |
|
Девиз: Justice, Liberty, Prosperity „Справедливост, свобода, просперитет“ |
|
| Химн: South Sudan Oyee! | |
.svg) Местоположение на Южен Судан |
|
| Столица | Джуба |
| Най-голям град | Джуба |
| Официален език | английски език |
| Религия |
60,5% християнство 32,9% местни вярвания 6,2% ислям 0,4% други/няма |
| Демоним | южносуданец |
| Климат | субекваториален |
| Управление | |
| Форма | федерална президентска конституционна република |
| • Президент | Салва Кийр Маярдит |
| • Вицепрезидент | Риек Мачар |
| Законодат. власт | Парламент |
| Организации | ООН, АС и др. |
| История | |
| Независимост | от Судан |
| • Автономия | 9 юли 2005 г. |
| • Обявена и призната | 15 юли 2011 г. |
| • Членство в ООН | 13 юли 2011 г. |
| География | |
| Площ | |
| • Общо | 644 329 km2 (41-во) |
| Население | |
| • 2019 | 12 778 250 (75-о ) |
| • оценка, 2008 | 8 260 490 (оспорвано) |
| • Гъстота | 20,3 души/km² (214-то) |
| • Градско нас. | 20,2% (185-о) |
| Икономика | |
| БВП (ППС) | ≈ 2018 |
| • Общо | 18,435 млрд. щ.д. |
| • На човек | 825 щ.д. (221-во) |
| БВП (ном.) | ≈ 2018 |
| • Общо | 3,194 млрд. щ.д. |
| • На човек | 246 щ.д. (215-о) |
| ИЧР (2019) |
0,433 нисък · 185-о |
| Джини (2016) |
44,1 среден |
| Прод. на живота | 57,6 години (180-о) |
| Детска смъртност | 98,6/1000 (160-о) |
| Грамотност | 27% (182-ро) |
| Валута | Южносудански паунд (SSP) |
| Други данни | |
| Часова зона | EAT (UTC+3) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | SS |
| Интернет домейн | .ss |
| Телефонен код | +211 |
| ITU префикс | Z8 |
| Република Южен Судан в Общомедия | |
Република Южен Судан (на английски: Republic of South Sudan) е новообразувана държава в Източна Африка.
Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с Централноафриканската република. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официален език в страната е английският, населението е предимно християнско и анимистично.
Южен Судан заема мочурливите равнини около река Бели Нил. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между Суданската народна освободителна армия и правителствените сили, с който се слага край на Втората суданска гражданска война. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на Африка, който продължава над 20 години.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на Судан властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През 1955 година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна гражданска война, която приключва през 1972 г. с подписването на Споразумението от Адис Абеба. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата Хартум. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе референдум за независимост от Судан в началото на 2011 г.
На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в Африканския съюз.[3]
Референдум за независимост[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: На 22 декември 2009 година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На 27 май 2010 суданският президент Омар ал-Башир заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие ПРООН и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ.
От 9 до 15 януари 2011 в Южен Судан се провежда референдум за независимост и отцепване на региона от Севера. След решение на Международния съд в Хага от 2009 спорният район на град Абией също участва в референдума.
На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича Република Южен Судан поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама, като комбинация от първите букви на трите най-големи града в държавата – Джуба, Уау и Малакал.[4]
Според първичните резултати, обявени на 30 януари 2011 от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1% за запазване на съюза.[5]
Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на 9 юли 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.[6]
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Южен Судан е държава в североизточната част на Африка без излаз на море, разположена покрай средното течение на река Нил (тук тя носи названията Бахр ал Абиад и Бахр ал Джебел), като физикогеографски е централноафрикански и екваториална страна. На изток Южен Судан граничи с Етиопия (дължина на границата – 883 km), на юг – с Кения (232 km), Уганда (435 km) и Демократична република Конго (628 km), на югозапад и запад – с Централноафриканска република (682 km) и на север – със Судан (1937 km). Общата дължина на сухоземните граници е 4797 km. От север на юг се простира на 970 km, а от запад на изток – 1450 km. В тези си граници заема площ от 644 329 km² (41-во място в света и 2-ро в Африка).[7]
Територията на Южен Судан се простира между 3°30′ и 12°14′ с.ш. и между 23°26′ и 35°57′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – (), на границата със Судан, на десния бряг нарека Бели Нил (Бахр ал Абияд).
- крайна южна точка – (), на границата с Уганда, на левия бряг на река Асуа, десен приток на река Бели Нил (Бахр ал Джебел).
- крайна западна точка – (), на границата с Централноафриканска република.
- крайна източна точка – (), на границата с Етиопия и Кения[8]
Релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
над 3/4 от територията на Южен Судан представлява равнина, постепенно повишаваща се на запад, югозапад, юг, югоизток и изток. На изток и югоизток в пределите на страната навлизат крайните западни разклонения на Етиопската планинска земя, най-високата точка е връх Неличу (1742 m). На юг по границата с Уганда се издигат северните разклонения на Централноафриканския масив – масивите Бонго и Иматонгските планини, където в близост до границата с Уганда се издига връх Киниети (3187 m), най-високата точка на страната. Минималната височина на Южен Судан е 382 m се намира на брега на река Бели Нил, на границата със Судан.[7]
Територията на Судан попада в североизточната част на Африканската платформа, фундаментът на който на югозапад излиза на повърхността като Централноафрикански масив. Той е изграден от архайски дълбоко метаморфозирани и магматизирани гнайси. Платформеният чехъл е изграден предимно от фанерозойски континентални наслаги, които изпълват Горнонилската синеклиза, разделяща тези масиви на отделни обособени части. Преди разделянето на Судан на две части през 2011 г. в Южен Судан се е добивал 85% от нефта в страната.[7]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Южен Судан е субекваториален-саванен. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от екваториалните въздушни маси, поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска температура е около 26 °C, средна юлска в югоизточните региони на страната е 20° – 24 °C, а в останалата част – до 28 °C. Дъждовният сезон трае от април до септември.[7]
Води[редактиране | редактиране на кода]
Основна роля във хидроложко отношение в страната играе река Бели Нил. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левият приток Бахър ал Газал и десният приток Собат. Бахър ал Газал има дължина от 716 km, а негови притоци са по-малките реки Джур (485 km), Гел и Бахър ал Араб (около 800 km с река Лол). Река Бахър ал Газал се влива в Бели Нил при езерото Но, недалеч от град Бентиу. Река Собат (дължина 306 km) се влива в Нил близо до град Малакал. Към нейния водосборен басейн принадлежат реките Баро (306 km), Пибор (320 km) с притока си Акобо (434 km), всички те водещи началото от крайните западни разклонения на Етиопската планинска земя. По време на дъждовния сезон по поречието на Бели Нил се образува най-обширната заблатена област в света, позната като Суд. Нейната площ в периода април-ноември достига 130 000 km², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е наводнена.[7]
Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]
Основните почвени видове в Южен Судан са червените фералитни и алферитни почви, образуващи основата на високотревистите савани. Основните растителни видове освен тревите тук са аи теакации, сред видовете на които е акацията гумиарабика. В някои южни и планински райони са развити разнообразни по видов състав тропически гори (два вида кафеено дърво, дървовиден молочай, сапунено дърво – еглик и др.).[7]
Към 2001 година 21 вида бозайници, 9 вида птици и 2 вида растения, срещащи се в Южен Судан, са застрашени от изчезване. Сред тях са северният горски ибис, суданският бял носорог, обикновеният бубал, а саблерогият орикс се смята за изчезнал в диво състояние. Сред съхранилите се диви животни се срещат антилопа орикс (сърнобик), газела, жираф, слон, леопард, лъв, хипопотам; от птиците – щраус, дропла, марабу, птица секретар, а от влечугите – питон. В реките обитават крокодили, а най-характерните речни риби са двойнодишащия протоптеропс, многоперка, сом, нилски костур, тигрова риба и др. Широко разпространени са термитите, а на югозапад и мухата цеце.[7]
През май 2007 на остров в блатото Суд е открита неизвестна дотогава група диви слонове, като мястото е пазено в тайна, за да предпази животните от бракониери. Сериозен проблем за страната е разрастването на пустините, както и почвената ерозия. Ръстът на земеделието не е съпътстван със защитни мерки, което довежда до обезлесяване и спад на почвеното плодородие и нивото на подземните води.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Република Южен Судан е съставена от три историко-географски региона – Бахър ал Газал, Екватория и Горни Нил. Тези три региона са разделени на 10 федерални провинции. Въпреки че суданските провинции Южен Курдуфан, Сини Нил и Окръг Абией са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са включени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със Република Судан. Южносуданските провинции са:
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на земеделието. 75% от досегашните запаси на петрол на Судан се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопроводът към Червено море са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение отпада с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контролът върху региона на Абуей, който е богат на петрол.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5[9] до 13 млн. души[10]. Според резултатите от преброяването в Судан през 2008 година населението на Южен Судан е 8 260 490 души.[11] Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в Хартум отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка.[12]
Населението в Южен Судан е от негроидната раса и изповядва предимно християнство или традиционни африкански анимистически религии. Само 5% изповядват ислям. Основната група от населението са представители на нилотските народи, като динка, нуер, шилук и други.
Официалният език в страната е английският, въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва арабски език. Голяма част от населението в страната говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът динка.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fisher, Jonah. South Sudan gets new government. // BBC News, United Kingdom, 23 октомври 2005. Посетен на 7 декември 2008.
- ↑ News, Reuters. Southern Sudan fragile peace. // Thomson Reuters Foundation, 27 май 2008. Посетен на 7 декември 2008.
- ↑ Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen. // Spiegel ONLINE. 14 юли 2011. Посетен на 29 юли 2011. (на немски)
- ↑ Kron, Josh. "Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name". // The New York Times, 23 януари 2011.
- ↑ southernsudan2011.com
- ↑ www.bbc.co.uk
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Судан (государство), раздел (Природа) т. 25, стр. 34 – 35
- ↑ ((ru)) Физикогеографска карта на Судан
- ↑ UNFPA Southern SUDAN. // sudan.unfpa.org. Посетен на 2011-1-1. (на английски) Архив на оригинала от 2011-01-03 в Wayback Machine.
- ↑ Sudan census committee say population is at 39. // sudantribune.com, 27.04.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)
- ↑ Discontent over Sudan census. // news24.com, 21.05.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ Isaac Vuni.. South Sudan parliament throw outs census results. // sudantribune.com, 08.07.2009. Посетен на 2011-1-1. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Южен Судан ((en))
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||