Южна Тарауа
|
Южна Тарауа South Tarawa |
|
|---|---|
| — град — | |
 |
|
  Южна Тарауа |
|
| Страна |
 Кирибати |
| Площ | 15,76 km2 km² |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 50 182 души (2010) |
| Часова зона | UTC+13:00 |
| Южна Тарауа в Общомедия | |
Южна Тарауа (на английски: South Tarawa; на кирибатски: Tarawa Teinainano) е столицата на Кирибати. В града живее приблизително половината от населението на страната.[1] Южна Тарауа административно включва всичките малки островчета от Бетио на запад до Бонрики и Танаеа на изток. Те са свързани с общ път. Населението на града е 50 182 към 2010 г.[2]
В Южна Тарауа се намира по-голямата част от правителството, търговските и образователните съоръжения в Кирибати. В Бетио се намира Върховният съд, в Байрики – Държавният дом, правителствените министерства и чуждестранните върховни комисии, в Теаоререке – Южнотихоокеанският университет, в Амбо – Законодателното събрание, а в Науереуере – централната болница. Римокатолическият диоцез се намира в Теаоререке, протестантската църква на Кирибати – в Антебука, а църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – в Ейта.[3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Южна Тарауа е низ от островчета, разположен между лагуната Тарауа на север (максимална дълбочина 25 m) и Тихия океан на юг.[4] Островната верига е образувана от седименти от лагуната.[5] Процесът на натрупване на почва се захранва от преобладаващите източни ветрове и може да се обърне през периоди на доминиращи западни ветрове.[6]
В днешно време островчетата са свързани с пътища, образувайки един дълъг остров върху рифа по дължина на южната страна на лагуната Тарауа. По-голямата част от Южна Тарауа се намира на по-малко от 3 m над морското равнище, като средната височина е едва 450 m.[3] Това прави острова изключително уязвим към изменението на климата и природните бедствия. Влиянието на покачващото се морско равнище и свързаното с него засоляване на почвите заплашват запасите от прясна вода на острова.[7]
Към 1978 г. в Южна Тарава живеят 17 921 души. След като Кирибати получава независимост през 1979 г. населението на града почти се устроява до 50 182 души в наши дни.[2] В днешно време Южна Тарауа е едно селище, разпростиращо се от североизточния край на острова, Танаеа, до югозападния му край, Бетио.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Южна Тарауа е топъл и влажен през цялата година, а средногодишните валежи са относително високи. Все пак, валежите са доста непредсказуеми.
 Климатични данни за Южна Тарауа 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 35,0 | 33,0 | 35,0 | 34,5 | 34,5 | 33,5 | 34,5 | 34,5 | 34,5 | 35,0 | 35,0 | 35,0 | 35,0 |
| Средни максимални температури (°C) | 30,7 | 30,6 | 30,7 | 30,7 | 30,8 | 30,8 | 30,9 | 31,0 | 31,1 | 31,2 | 31,3 | 30,9 | 30,9 |
| Средни температури (°C) | 28,2 | 28,1 | 28,1 | 28,2 | 28,4 | 28,3 | 28,2 | 28,3 | 28,4 | 28,6 | 28,5 | 28,2 | 28,3 |
| Средни минимални температури (°C) | 25,3 | 25,3 | 25,2 | 25,3 | 25,5 | 25,3 | 25,1 | 25,2 | 25,3 | 25,4 | 25,4 | 25,3 | 25,3 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | 21,5 | 22,5 | 22,5 | 22,5 | 21,0 | 21,0 | 21,0 | 21,5 | 22,5 | 22,0 | 22,5 | 22,0 | 21,0 |
| Средни месечни валежи (mm) | 271 | 218 | 204 | 184 | 158 | 155 | 168 | 138 | 120 | 110 | 115 | 212 | 2052 |
| Средно количество слънчеви часове | 220.1 | 192.1 | 207.7 | 201.0 | 229.4 | 219.0 | 229.4 | 257.3 | 243.0 | 260.4 | 240.0 | 189.1 | 2688.5 |
| Източник: Deutscher Wetterdienst[8] | |||||||||||||
История[редактиране | редактиране на кода]
Тарауа играе централна роля в кирибатската митология и култура, но животът в Южна Тарауа е малко по-различен от този на другите острови, преди да се превърне в седалище на колониалното правителство на протектората Острови Гилбърт и Елис. При Бетио се води битката за Тарауа между САЩ и Японската империя през Втората световна война.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Южна Тарауа е икономическият център на Кирибати. Тук се намира главното пристанище, главното летище, както и повечето предприятия. Копрата, която се добива на останалите острови, се преработва в Бетио, където се получава масло за международния пазар. Развит е риболовът, изнася се риба тон.
Вносът е много по-голям от износа и повечето домакинства в Южна Тарауа разчитат на държавна заетост и парични преводи от роднини, работещи в чужбина. Безработицата и недостатъчната заетост са сериозен проблем. През 2010 г. само 34% от възрастните в града (над 15-годишна възраст) работят за пари.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Country files at earth-info.nga.mil, архив на оригинала от 23 август 2012, https://web.archive.org/web/20120823004343/http://earth-info.nga.mil/gns/html/cntry_files.html, посетен на 2020-02-18
- ↑ а б Kiribati Census Report 2010 Volume 1. // National Statistics Office, Ministry of Finance and Economic Development, Government of Kiribati. Архивиран от оригинала на 10 август 2014. Посетен на 17 март 2013. Архив на оригинала от 2014-08-10 в WebCite
- ↑ а б South Tarawa Island Report. // Government of Kiribati.
- ↑ Martin 2000, с. 152.
- ↑ Schofield 1977, с. 533.
- ↑ Chaoxiong 2001, с. 6.
- ↑ Kiribati Country Assistance Strategy (Press Release). // World Bank.
- ↑ Klimatafel von Tarawa, Int. Flugh. Bonriki / Kiribati (Gilbert-Inseln). // Baseline climate means (1961 – 1990) from stations all over the world. Deutscher Wetterdienst. Архивиран от оригинала на 29 септември 2019. Посетен на 29 септември 2019. (на немски)
| |||||||||||