Южна блатна костенурка
Южна блатна костенурка | ||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
![]() Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Valenciennes, 1833 | ||||||||||||||||||||||
Южна блатна костенурка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Южната блатна костенурка (Mauremys rivulata) е вид влечуго от разред Костенурки.
Някои класификации разглеждат вида като подвид на каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica).
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
В България южната блатна костенурка се среща в най-южните части на страната – около Петрич, Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и Ахтопол. Общият им брой в страната се оценява на 600 до 1000 екземпляра. Срещат се на надморска височина до 200 m, често смесени с европейската блатна костенурка.
Южната блатна костенурка обитава блата, изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли или бавнотечащи водоеми.
Поведение и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Южната блатна костенурка се храни с дребни водни животни (жаби, попови лъжички, риба, често мъртва), както и с водни и сухоземни растения, плодове.
Репродуктивни особености[редактиране | редактиране на кода]
Южната блатна костенурка снася по няколко яйца през юни, а след това втори път около месец по-късно. Яйцата имат варовикова черупка и са дълги 39 – 44 mm. Малките се излюпват около 3 месеца по-късно с дължина на черупката 23 – 28 mm. Половата зрелост настъпва на 10 – 11 години при дължина 14 – 16 cm.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Червена книга на Република България. Южна блатна костенурка. Посетен на 26 март 2012
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
|
|