Южни и северни династии

История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
Западна Джоу
Източна Джоу
Период „Пролети и есени“
Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
Западна Хан
Син
Източна Хан
Трите царства 220–280
Уей, Шу, У
Дзин 265–420
Западна Дзин
Източна Дзин	Шестнайсетте царства 304–439
Южни и северни династии 420–589
Суей 581–619
Тан 618–907
Петте династии и десетте царства 907–960	Ляо 907–1125

Сун 960–1279
Северна Сун		Западна Ся
Южна Сун	Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Република Китай 1911 - 1949
Китайска народна република след 1949	Република Китай (в Тайван)
Шаблон: преглед • беседа • редактиране

Периодът на Южни и северни династии (на китайски: 南北朝, пинин: Nán-Běi Cháo) в китайската история обхваща годините от 386 до 589 г. Той следва бурния период на Шестнайсетте царства. Понякога се счита за по-късната част от по-дългия период на Шестте династии (220 – 589 г.).^[1] Макар това да са времена на гражданска война и политически хаос, изкуствата и културата процъфтяват, технологиите напредват, а даоизма и махаяна будизма се разпространяват.^[2] През този период се наблюдава мащабна миграция на хански китайци към земите южно от река Яндзъ. Той приключва с обединяването на цял Китай от император Ян Дзиен от династията Суй.

Северен Китай попада под контрола на клана Туоба с протомонголски сиенбейски произход и се разделя политически от китайската династия в Нанкин, макар културно да е свързан с нея. Владетелите на т.нар. Северна Уей са ревностни поддръжници на будизма – чужда религия, която се използва като теократична сила за идеологически и социален контрол на преобладаващо китайското население. На юг, обаче, конфуцианските интелектуалци се впускат в даоистки дебати помежду си.^[3]

Будистките скални релефи на Юнган са създадени по времето на Северна Уей и са украсени със скулптурни изображения по индийски образец. Ранният архаичен стил започва да се променя в резултат на зачестилите дипломатически контакти между Северен и Южен Китай, особено след поредица от реформи, въведени от император Сяоуън (управлявал 471 – 499 г.). Белязана от приемането на китайски език, костюми и политически институции, реформата в Северна Уей допринася в значителна степен за художественото и културното обединение на Китай през 6 век, което се проявява и в изобразителното изкуство, калиграфията, погребалните ритуали, декоративните изкуства и стила на пещерните храмове в Лунмън, Хънан.^[3]

Краят на периода на Южни и северните династии е белязан от началото на голям поток чуждестранни имигранти, повечето от които са търговци или будистки мисионери от Централна Азия. Някои се заселват в Китай и дори биват назначени на държавна работа. Те приемат китайския начин на живот, но поддържат социалните си традиции. До обединяването на Китай отново, страната вече е преминала през десетилетия на относителна политическа стабилност и обществена мобилност, а постоянната ѝ възприемчивост към външни влияния подготвя пътя за появата на една от най-славните епохи в китайската историята – династията Тан (618 – 907).^[3]

През периода на Южни и северни династии процесът на китаизация се ускорява сред некитайските пришълци на север и сред туземното население на юг. Този процес е придружаван от увеличаващата се популярност на будизма, който пристига в Китай през 1 век. Даоизмът също набира влияние, като два от най-главните му канона са съставени именно през този период. Напредват медицината, астрономията, математиката и картографията. По-ранното изобретение на стремената стимулира разработването на тежката кавалерия като стандарт в боя. Сред интелектуалците на периода се нарежда математикът и астроном Дзу Чунджъ (429 – 500).

Южни и северни династии (386 – 589)
Северни династии		Южни династии
Северна Уей 386 – 535		Лю Сун 420 – 479
		Южна Ци 479 – 502
		Лян 502 – 557
Западна Уей 535 – 557	Източна Уей 534 – 550	Лян 502 – 557
Северна Джоу 557 – 581	Северна Ци 550 – 577	Чън 557 – 589	Западна Лян 555 – 587

Приблизителни територии на Северна Уей (синьо) и Лю Сун (червено) към 440 г.
Южните и северните династии към 560 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Gascoigne, Bamber. The dynasties of China : a history. 1st Carroll & Graf. New York, Carroll & Graf Publishers, 2003. ISBN 978-0786712199.
↑ The Southern and Northern Dynasties of China. // China Highlights, 4 юни 2017. Посетен на 15 юли 2020.
↑ ^а ^б ^в Period of the Northern and Southern Dynasties (386 – 581). // The Metropolitan Museum of Art. Department of Asian Art., октомври 2002. Посетен на 15 юли 2020.

[Gascoigne-1] Gascoigne, Bamber. The dynasties of China : a history. 1st Carroll & Graf. New York, Carroll & Graf Publishers, 2003. ISBN 978-0786712199.

[2] The Southern and Northern Dynasties of China. // China Highlights, 4 юни 2017. Посетен на 15 юли 2020.

[metmuseum-3] а ^б ^в Period of the Northern and Southern Dynasties (386 – 581). // The Metropolitan Museum of Art. Department of Asian Art., октомври 2002. Посетен на 15 юли 2020.

[1]

[2]

[3]