Южнокитайско море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Южнокитайско море
Karta CN SouthChinaSea.PNG
Южнокитайско море
Информация
Страни с излаз Флаг на Китай Китай
Флаг на Виетнам Виетнам
Флаг на Камбоджа Камбоджа
Флаг на Тайланд Тайланд
Флаг на Малайзия Малайзия
Флаг на Филипини Филипини
Флаг на Тайван Република Китай
Флаг на Бруней Бруней
Флаг на Индонезия Индонезия
Флаг на Сингапур Сингапур
Дължина 3750 km
Ширина 1500 km
Площ 3537 хил.km
Средна дълбочина 1024 m
Максимална дълбочина 5560 m
Обем 3622 хил.km3
Relief Map of South China Sea.png
12° с. ш. 113° и. д.
Южнокитайско море в Общомедия

Южнокитайско море (на английски: South China Sea; на малайски: Laut China Selatan, на виетнамски: Biển Đông, на китайски: 南海, на тагалог: Dagat Luzon, на индонезийски: Laut Cina Selatan) e периферно море на Тихия океан, разположено между континенталната част на Азия на север и запад, остров Тайван на север, Филипинския архипелаг на изток и Малайския архипелаг на юг.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Граници, географски показатели[редактиране | редактиране на кода]

На запад Южнокитайско море мие бреговете на полуостровите Малака и Индокитай – съответно страните Сингапур, Малайзия, Тайланд, Камбоджа и Виетнам, а на север – южните брегове на Китай. На североизток достига до остров Тайван, като западно от него чрез Тайванския проток се свързва с Източнокитайско море, а южно от него чрез протоците Баши, Лусон и Бабуян – с Филипинско море. На изток мие бреговете на Филипинския архипелаг съответно островите Лусон, Миндоро, Палаван и други по-малки, като чрез няколко протока северно и южно от Палаван се свързва с море Сулу. На югоизток мие бреговете на остров Калимантан – съответно страните Малайзия, Бруней и Индонезия. На юг чрез протоците Каримата, Геласа и Банка се свързва с Яванско море, а на югозапад Сингапурския, а след това Малакския проток го свързва с Андаманско море на Индийския океан.[2][3]

Дължина от север на юг 3750 km, ширина до 1500 km, площ 3537 хил.km2, обем 3622 хил.km3.[2]

Брегове, острови[редактиране | редактиране на кода]

Бреговата му линия е сравнително слабо разчленена, а бреговете му са предивно ниски и равнинни. Най-големите заливи са по западното му крайбрежие Бакбо (Тонкински), Сиамски залив. Най-голямия остров е Хайнан разположен в северната му част, а множество малки островни групи, предимно королови са разпръснати из цялото море: Наншацюндао (Спратли), Сишацюндао (Параселски), Бунгуран (Натуна), Анамбас и др. Най-големите реки вливащи се в него са: Сицзян, Хонгха, Меконг, Менам Чао Прая, Капуас и др.[2]

Релеф на дъното[редактиране | редактиране на кода]

Западните и южните части на Южнокитайско море са заети от широк континентален шелф (Зонски шелф) с дълбочина 30 – 80 m, а по краищата – над 150 m. На североизток е разположена дълбока подводна котловина с отделни падини до 4000 m, максимална дълбочина 5560 m. Характерни са честите подводни земетресения и вулкански изригвания. В най-дълбоките части дъното е покрито с тиня, а в притчините – пясъчна тиня, на места камъни и чакъли.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е трипичен, на юг екваториален, мусонен. Преобладаващите ветрове през зимата са оевероизточните, а през лятото югозападните и южните. Средна февруарска температура от 15°С на север до 25°С на юг, средна августовска 27 – 28°С. Годишна сума на валежите 2000 – 2500 mm. През лятото и есента често явление са тайфуните.[2]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

През зимата в западната част на Южнокитайско море е ясно изразено южно морско течение, а през лятото – северно, докато в източните му части теченията са слаби и неустойчиви. Скоростта на теченията е около 1 km/h. Средната температура на водата на повърхността през февруари е от 20°С на север до 27°С на юг, в Сиамския залив над 28°С, а през август 28 – 29°С. Солеността на водата през лятото е 31,0 – 33,0‰, а през зимата 31,5 – 34,0‰. На дълбочина под 2000 m температурата и солеността на модата са практически постоянни и са равни на 2,3°С и 34,63‰ съответно. Приливите са денонощни и смесени с височина до 5,9 m.[2]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Южнокитайско море е важен риболовен район (риба тон, южна селда, сардина, скумрия и др.), лов на морски костенурки, трепанги и др.[2]

В морето се намират архипелази от стотици острови, много от които са постоянно под водата. В Южнокитайско море са открити огромни залежи на нефт и природен газ. Поради тази причина островите Спратли и Парасел, разположени в Южнокитайско море са спорна международна териториална зона, за която претендират няколко държави в региона на Югоизточна Азия. В този спор участват Китай, Филипините, Виетнам, Малайзия и Китайско Тайпе (Република Китай). Често се стига и до открити бойни действия между изброените държави за контрол над тези острови.

Основни пристанища:

Източници[редактиране | редактиране на кода]