Юзеф Циранкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юзеф Циранкевич
Józef Cyrankiewicz
Юзеф Циранкевич
Председател на Държавния съвет
Мандат
23 декември 1970 – 28 март 1972 г.
Министър-председател
  (1970 – 1972) Пьотър Ярошевич
Предшественик Мариан Спихалски
Наследник Хенрик Яблонски
Премиер на Полша
Мандат
6 февруари 1947 – 20 ноември 1952 г.
Предшественик Едвард Осубка-Моравски
Наследник Болеслав Берут
Втори мандат
18 март 1954 – 23 декември 1970 г.
Предшественик Болеслав Берут
Наследник Пьотър Ярошевич
Роден
Починал
Варшава, Полша
Погребан в Военно гробище в Повонзки
Националност поляк
Гражданство Флаг на Полша Полша
Съпруг(а) Йоанна Халина Мунк-Лешчинска (1940 – 1946 г.),
Нина Андрич (1947 – 1968 г.),
Кристина Темпска
Полит. партия ПСП, ПОРП
Университет Ягелонски университет
Занятие политик
Род войски сухопътни
Военно звание лейтенант
Войни/битки Втора световна война
Портал  Портална икона   Политика

Ю̀зеф Циранкѐвич (на полски: Józef Cyrankiewicz) е полски политик, социалистически и комунистически деец. Премиер на Полша (1947 – 1952, 1954 – 1970). Председател на Държавния съвет на Полската народна република в периода 1970 – 1972 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1911 г. в град Тарнов, в семейството на Регина (с моминско име Шляпак), дъщеря на собственик на мелници и Юзеф Циранкевич, инженер. В началото на 1920-те години семейството се мести в Краков.

След като завършва гимназия през 1930 г. Циранкевич се записва в училището за офицери резервисти от артилерията. След едногодишна служба се уволнява със звание лейтенант и продължава образованието си в Правния факултет на Ягелонския университет.

От 1931 г. е член на Полската социалистическа партия (ПСП) а през 1935 г. е избран за секретар на местната организация[1][2].

Военен период[редактиране | редактиране на кода]

След нахлуването на Третия райх в Полша Циранкевич е мобилизиран и участва в бойни действия. На 15 септември 1939 г. в битка при град Томашов Люблински батальонът му е разбит и той попада в плен, но по-късно успява да избяга. Укривайки се в Краков започва да работи за съпротивата. В началото на 1941 г. изпращайки куриер с инструкции, помага на Ян Карски да избяга от Гестапо. Малко след това е заловен от германците и след едногодишно пребиваване в краковски затвор и опит за бягство е изпратен в концентрационния лагер Аушвиц. В лагера е известен с псевдонима Рот (Rot) и според официалната версия успява да заеме лидерска позиция сред попадналите там бивши членове на ПСП, като ги организира в тайна група.[3]

Съществува мнение, че всъщност в лагера Циранкевич сътрудничи на Гестапо и търгува с валута и различни ценности. А приписваната му организационна дейност е невярна, защото истински организатор на съпротивително движение в лагера е Витолд Пилецки.[4]

През 1945 г. германците започват да изтеглят лагеристите към вътрешността на райха и Циранкевич попада в лагера Маутхаузен. На 5 май е освободен от американците и се завръща в Полша.[5]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Политически борби и съглашение с ПРП[редактиране | редактиране на кода]

Циранкевич и Сталин през 1947 г.

След завръщането си Циранкевич се присъединява към ръководството на възстановяващата се ПСП. На конгреса на партията от юни 1945 г. е избран за генерален секретар. След като ПСП взема решение за сътрудничество с Полската работническа партия (ПРП) и съвместно участие на предстоящите избори, Циранкевич участва в преговорите с други леви партия за оформяне на единен блок. Разговорите с лидера на Полската народна партия (ПНП) Станислав Миколайчик се провалят, което кара Циранкевич и Роман Замбровски от ПРП да поставят ултиматум на ПНП, в който я заплашват с унищожение ако не започне преговори за присъединяване към оформящия се блок до 1 март 1946 г. Съветския политически съветник от посолството във Варшава Яковлев след среща с Циранкевич предава мнението му относно ПНП. Според лидера на социалистите ПНП все по-ясно показва характера си на опозиционна партия и той е привърженик на настъпателна политика спрямо нея. Малко по-късно, в Лондон Циранкевич разговаря с Адам Чьолкош, един от водачите на десните социалисти от Полската социалистическа партия-Свобода, равенство, независимост (ПСП-СРН). Тази среща тревожи Москва, и това налага нов разговор между Яковлев и Циранкевич. На него лидера на ПСП споделя несъгласието си с репресивната политика на ПРП спрямо героите от Варшавското въстание и останалите бойци на Армия Крайова, смятайки че комунистите не отчитан силния патриотизъм и омразата към Русия в широки маси от полското общество. Ролята на своята партия вижда в това, да привлече към себе си отблъснатите от ПРП хора. Отчитайки прекалено малкото участие на ПСП в управлението на държавата, за сметка на ПРП, както и слабостите на последната, лидера на социалистите започва да смята, че по-правилно би било неговата партия да се коалира с ПНП на Миколайчик. Тази промяна в мнението води до организирането на две срещи между водачите на социалистите Циранкевич, Едвард Осубка-Моравски и Станислав Швалбе със Сталин в Москва. След тези срещи Циранкевич и неговите другари се връщат към старата си позиция за коалиране с комунистите. Започналите безрезултатни обсъждания, за разпределение държавните постове между комунисти и социалисти, налагат нова среща със Сталин. Няколко дни след нея, на 28 ноември 1946 г. е подписано съглашение за общи действия, подхранващо илюзиите на Циранкевич, че е възможно равноправно партниране с комунистите.[6]

Манифестация по врема на конгреса взел решение за обединението на ПСП и ПРП

Премиер на Полша (1947 – 1952 г.)[редактиране | редактиране на кода]

След изборите за сейм от 19 януари 1947 г. и победата на т.нар. Демократичен блок, в който влизат ПСП, ПРП, Демократичната партия (ДП) и Народната партия (НП), на 8 февруари Циранкевич сформира коалиционно правителство с вицепремиери Владислав Гомулка (ПРП) и Антони Кожицки (НП). На XVII конгрес на ПСП през декември 1947 г. Циранкевич е преизбран за генерален секретар. На състоялата се на 11 март 1948 г. тайна среща с лидери на ПРП Циранкевич приема да започне подготовка за обединение на двете партии. Последва насилствено сливане на ПСП с подкрепяната от СССР комунистическа ПРП, с което на 15 – 21 декември 1948 г. е създадена Полската обединена работническа партия (ПОРП). В новата пария Циранкевич е избран за секретар на централния комитет, заедно с Болеслав Берут, Роман Замбровски и Александер Завадзки.[7]

В резон с комунистическата политика спрямо църквата след изборите, новия премиер на два пъти публично предупреждава висшия клир, че правителството няма да търпи вмешателството му в политическия и обществения живот на страната. В края на 1948 г. между 100 и 400 духовници попадат в затвора а печатното им издание Варшавски седмичник (Warszawski Tigydnik) е спряно.[8] През май 1949 г. в своя реч Циранкевич споделя[9] :

мобилизация на най-широки слоеве от народа в борба срещу антинационалната, антинародна политика на католическата църква в Полша, в борба за отделяне на трудещите се от реакционното духовенство, изпълняващо заповеди на Ватикана.

Вицепремиер (1952 – 1954 г.)[редактиране | редактиране на кода]

В годините 1952 – 1954 е вицепремиер в правителството на Берут, след което отново заема премиерския пост.

Премиер на Полша (1954 – 1970 г.)[редактиране | редактиране на кода]

След решение взето на втория конгрес на ПОРП, на 18 март 1954 г. Циранкевич отново поема длъжността на министър-председател (председател на съвета на министрите).[10]

Протестиращи по време на „Познанския юни" (1956 г.)

През 1956 г. армия от 8000 войника и 300 танка смазва брутално стачката започнала в познанския завод Сталин, като жертвите се оценяват на 57 души[11]. Впечатлява изказването на министър-председателя по националното радио във връзка с конфликта :[12][13]

Всеки провокатор или лунатик, който се осмели да вдигне ръка срещу народната власт, нека бъде сигурен, че тази ръка народната власт ще отреже, в интерес на работническата каса, в интерес на трудовото селячество и интелигенцията, в интерес на борбата за повишаване на жизнения стандарт на населението, в интерес на по-нататъшното демократизиране на живота ни, в интерес на страната ни.
Циранкевич на среща с Вилхелм Пик, президент на ГДР
(8 октомври 1959 г.)

След събитията в Познан е проведено пленарно събрание на партията, на което Циранкевич изнася доклад, в който описва тежкото икономическо състояние на страната. По-късно през годината, на следващо заседание се изявява като един от най-категоричните противници на доклада изнесен от Едвард Охаб, председател на държавния съвет. В него Охаб призовава за решителна борба срещу антисъветските настроения в страната, като смята че добрите отношения със СССР са с фундаментална важност за Полша. Между 18 – 20 ноември 1956 г. Циранкевич участва в разговорите проведени с висши съветски политици, начело с Никита Хрушчов, дошли неочаквано и без покана на откриването на VIII пленум на ПОРП. Няколко дни след тези събития, когато на 24 октомври съветски войски нахлуват в Унгария за да потушат започналото въстание, Циранкевич и Гумулка обнародва възвание, в което изказват подкрепата си към унгарските въстаници. На 4 ноември Циранкевич, Гомулка и Охаб участват на тайна среща в Брест, със съветските лидери Хрушчов, Вячеслав Молотов и Георгий Маленков, на която са обсъдени събитията в Унгария и ролята на съветските войски в Полша.[14]

Проблемите в страната и предстоящите парламентарни избори на 20 януари 1957 г. карат притеснените за стабилността на своето управление комунисти да преосмислят политиката си спрямо църквата. На 14 януари Циранкевич се среща със кардинал Стефан Вишински, примас на Полша и уговаря подкрепата му за управляващата партия на изборите.[15]

Гробът на Юзеф Циранкевич и Кристина Темпска-Циранкевич във Варшава

На 7 декември 1970 г. Циранкевич и западногерманския канцлер Вили Бранд подписват договор, с който са приети официално границите установени след края на войната и отношенията между двете страни са нормализирани.[16]

На 11 декември същата година, политбюро решава да приложи план за регулиране на цените и заплатите (Циранкевич е против), което води до увеличение цените на храните точно преди Коледа. Следват масови протести в някои полски градове, потушени брутално. Срещу протестиращите са изпратени 27 000 войника, 550 танка, 750 бронетранспортьора, както и 9000 милиционера. Решението за използване на оръжие срещу протестиращите е взето от Гомулка и подписано от Циранкевич в качеството му на премиер. Резултатът е 44 убити, 1 164 ранени и над 3 000 задържани граждани. Тези събития довеждат до смяна в ръководството на ПОРП и държавата. Циранкевич е отстранен от премиерския пост и му е дадена почетната длъжност „председател на Държавния съвет"[17]. На този пост престоява до 1972 г. В периода (1973 – 1986 г.) е председател на Полския комитет за мир. Умира на 20 януари 1989 г. във Варшава и е погребан във военното гробище в квартал Повонзки.[18][19][20][21]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Циранкевич е известен с многобройните се романси и трите си брака. През август 1940 г. се жени за Йоанна Халина Мунк, сестра на бившата му годеница, но след войната се развежда. Сключва втори брат през 1947 г. с актрисата Нина Андрич. Последната му спътница в живота е Кристина Темпска.[22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Циранкевич на сайта http://dzieje.pl (посетен на 05.07.2014 г.)
  2. Krajewski, A. (Анджей Краевски). „Józef Cyrankiewicz, czyli jak kończą idealiści“ – биография на Циранкевич на сайта http://historia.newsweek.pl, посетен на 05.07.2014 г.
  3. Анджей Краевски : Krajewski, A. Józef Cyrankiewicz, czyli jak kończą idealiści – Биография на Циранкевич на сайта http://historia.newsweek.pl (посетен на 05.07.2014 г.)
  4. Дорота Каня : Kania, D. Józef Cyrankiewicz kolaborował z Gestapo? (посетен на 05.07.2014 г.)
  5. Анджей Краевски : Krajewski, A. Józef Cyrankiewicz, czyli jak kończą idealiści – Биография на Циранкевич на сайта http://historia.newsweek.pl (посетен на 05.07.2014 г.)
  6. Носкова, А.Ф. Польша в XX веке. Очерки политической истории. Москва, Индрик. 2012, стр. 442 – 524. ISBN 978-5-91674-213-8
  7. Пак там, стр. 527 – 561.
  8. Пак там, стр. 548, 607.
  9. Пак там, стр. 548, 607.
  10. Пак там, стр. 626.
  11. Пак там, стр. 634.
  12. Poznański Czerwiec – największa masakra w historii PRL (посетен на 05.07.2014 г.)
  13. Биография на Циранкевич на сайта http://dzieje.pl (посетен на 05.07.2014 г.)
  14. Носкова, А.Ф. Польша в XX веке. Очерки..., стр. 639 – 649.
  15. Пак там, стр. 652.
  16. Пак там, стр. 722.
  17. Пак там, стр. 732 – 740
  18. Биография на Циранкевич на сайта http://www.britannica.com (посетен на 05.07.2014 г.)
  19. Анджей Краевски : Krajewski, A. Józef Cyrankiewicz, czyli jak kończą idealiści – Биография на Циранкевич на сайта http://historia.newsweek.pl (посетен на 05.07.2014 г.)
  20. Биография на Циранкевич на сайта http://www.polskieradio.pl (посетен на 05.07.2014 г.)
  21. Биография на Циранкевич на сайта http://dzieje.pl (посетен на 05.07.2014 г.)
  22. Jozef-Cyrankiewicz-i-kobiety, wid,16350212,wiadomosc.html?ticaid=113078 Славомир Копер : Koper, S. Józef Cyrankiewicz i kobiety (посетен на 05.07.2014 г.)
Едвард Осубка-Моравски Премиер на Република Полша (1947 – 1952) Болеслав Берут
Болеслав Берут Премиер на Полската народна република (1954 – 1970) Пьотър Ярошевич
Мариан Спихалски Председател на Държавния съвет (1970 – 1972) Хенрик Яблонски
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Биографии“         Портал „Биографии