Юкстамедуларни нефрони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юкстамедуларни нефрони
lang=bg
Схема на нефрон и кръвоснабдяването му.

Юкстамедуларен нефрон (на латински: nephronum longum (juxtamedullare)) е специална еволюционна придобивка, характерна само за отделителната система на птиците и бозайниците, с функция концентриране на урината и съхраняване на телесните течности[1]. Името на тази формация е описателно за местонахождението на нефрона, идва от конюнкцията на наименованието на сърцевината на бъбрека – „медула“ и латинската представка указваща близост – „юкста-“ (на латински: medulla reni, juxta-)[2][3].

Анатомия[редактиране | редактиране на кода]

Бъбречното телце на юкстамедуларния нефрон е в непосредствена близост до медулата, а неговата примка на Хенле се простира по цялото протежение на бъбречната медула (сърцевина). Само 15 – 20%[1] от нефроните в човешкия бъбрек са юкстамедуларни. По протежение на кортикомедуларната граница се разполагат дъговидните артерии и вени, а от тях към капсулата се разклоняват интралобуларните съдове. В сърцевината на бъбрека се намират дългите примки на Хенле. В юкстамедуларните гломерули, еферентните артериоли се групират в снопове от сравнително прави съдове – вази ректи (мн.ч.), на латински: vasae recti, които прекосяват цялото сечение на медулата, за да оросят най-вътрешния медуларен слой[4]. В обратната посока, от вътрешността към кората, съдовете се групират в комплексно организираната „чудесна артериална мрежа“ (на латински: rete mirabile arteriosa).

Физиология и функции[редактиране | редактиране на кода]

Поради особената химична среда, метаболизмът в най-вътрешната медула е анаеробен (т.е. в отсъствие на кислород). По тези причини еритроцитите се пренасочват от правите артериоли на юкстамедуларните нефрони към капилярния плексус около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа“ (на латински: rete mirabile) не е нужно. Градиентната концентрация на солите в медулата позволяват на примката на Хенле да абсорбира обратно максимално количество вода, ако това се наложи[5][6]. В медуларната зона най-близко до събирателното легенче на бъбрека осмолалността на средата е около 1200(mOsm/L) [7], докато в близост до кората (кортекса) е приблизително равна на тази на кръвта – около 300(mOsm/L) [7]. Тази именно разлика създава предпоставки за юкстамедуларния нефрон да поеме обратно водата и другите нужни субстанции.[5][8]. Осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част позволява екскрецията на хипертонична урина[9]. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата[9].

Юкстамедуларен нефрон
Юкстамедуларен нефрон
Бъбречно (малпигиево) телце:

1.) Перитубулни капиляри
2.) Проксимални извити каналчета
3.) Бауманова капсула
4.) Гломерула
5.) Еферентна артериола
6.) Дистални извити каналчета
7.) Аферентна артериола

Примка на Хенле

Дебела част -
10.) спускаща се част
11.) изкачваща се част
Тънка част –
14.) спускаща се част
15.) изкачваща се част

Кръвноснабдяване:

5.) Еферентна артериола
7.) Аферентна артериола
8.) Интерлобуларна вена
9.) Интерлобуларна артерия
12 – 13.) Вази ректи (Прави съдове)
17.) Дъговидна бъбречна артерия
18.) Дъговидна бъбречна вена

Легенда:

A. Бъбречна капсула,
B. Бъбречен кортекс,
C. Кортико-медуларна зона,
D. Бъбречна медула (сърцевина),
E. Малко събирателно легенче

Каналчета:

2.) Проксимални извити каналчета
6.) Дистални извити каналчета
10 – 11, 14 – 15.) примка на Хенле
16.) Събирателно каналче [10][11][12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Tortora, Gerard J., Grabowski, Sandra Reynolds B. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. с. 870.
  2. Обяснение на използването на представката ЮКСТА-на английски: Definition of the prefix juxta-
  3. (Бел.:) ...юкста (на латински: juxta) ще рече нещо е „в близост до.“
  4. Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. San Francisco, CA, Pearson Education, Inc., 2005. ISBN 0-8053-7146-X. p. 932. (на английски)
  5. а б Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 935.
  6. Regulation of Urine Concentration // Anatomy & Physiology. CliffsNotes. Архивиран от оригинала на 2012-10-25. Посетен на 27 ноември 2012.
  7. а б Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 933.
  8. Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 937.
  9. а б Campbell, Neil A., Reece, Jane B. Biology. 7th ed. с. 936.
  10. Tortora, Gerard J., Grabowski, Sandra Reynolds B. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. New York, NY 10022, Harper Collins College Publishers, 1993. ISBN 0-06-046702-9. p. 869. (на английски)
  11. ЛАЗАРОВ, Н. (2013). Микроскопска анатомия. Пикочо-отделителна система. Стр. 13, архив на оригинала от 16 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130616110326/http://nikolai.lazarov.pro/lectures/2013/dental_medicine/splanchnology/11_Urinary_System.pdf, посетен на 28 септември 2013 
  12. ЛАЗАРОВ, Н. (2013). Кръвоснабдяване на бъбрека. Пикочо-отделителна система. Стр. 21, архив на оригинала от 16 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130616110326/http://nikolai.lazarov.pro/lectures/2013/dental_medicine/splanchnology/11_Urinary_System.pdf, посетен на 28 септември 2013