Юлиан Цабар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлиан Цабар
самарянски бунтовник
Роден: ?
Починал: 531 г.

Юлиан Цабар (или Юлиан бен Сабар) е месиански водач на самаряните, който оглавява неуспешно въстание срещу Източната Римска империя в началото на VI век.

През 529 година самаряните започват въстание. Прокопий Кесарийски сочи като причина за него забраната на тяхната религия, а Кирил Скитополски - по-трайни напрежения между тях и християните.[1]

Юлиан Цабар се обявява за цар на Израил по примера на Иеровоам и оглавява самарянска войска, която напада градовете Скитопол, Кесария, Самария, Витлеем и Емаус. През 530 година той вече е установил контрол над практически цяла Самария. Въстанието е съпътствано от масови убийства на християни и разрушаване на християнски църкви.[2]

След като император Юстиниан I си осигурява подкрепата на Гасанидите, през 531 година въстанието е потушено.[3] Десетки хиляди самаряни са избити или продадени като роби в целия Близък Изток.[2] Според Теофан Изповедник самият Юлиан Цабар е обезглавен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Crown, Alan David и др. A companion to Samaritan studies. Coronet Books, 1993. с. 140.
  2. а б ((en)) Crown, Alan David. The Samaritans. Coronet Books, 1989. с. 74-75.
  3. ((en)) Shahîd, Irfan. Byzantium and the Arabs in the Sixth Century, Volume 2, Part 2. Harvard University Press, 2010. с. 8.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Julianus ben Sabar“ в Уикипедия на английски (автори).