Юлий Хайнрих (Саксония-Лауенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлий Хайнрих (Саксония-Лауенбург)
херцог на Саксония-Лауенбург
JuliusHendrikSaksenLauenburg.jpg
Херцог Юлий Хайнрих от Саксония-Лауенбург
Лични данни
Управление от 1656 до 1665
Роден
Починал
20 ноември 1665 г. (79 г.)
Семейство
Династия Аскани
Баща Франц II
Майка Мария от Брауншвайг-Волфенбютел
Бракове Анна
Елизабет София от Бранденбург
Анна Магдалена Коловрат-Новохрадски
Потомци Франц Ердман, Юлий Хайнрих, Франциска, Мария Бенигна Франциска, Франц Вилхелм, Франциска Елизабет, Юлий Франц
Юлий Хайнрих (Саксония-Лауенбург) в Общомедия
Юлий Хайнрих на смъртнмото легло (в Annales Ferdinandei)

Юлий Хайнрих фон Саксония-Лауенбург (на немски: Julius Heinrich von Sachsen-Lauenburg, * 9 април 1586 във Волфенбютел, † 20 ноември 1665 в Прага) от род Аскани е от 1656 до 1665 г. херцог на Саксония-Лауенбург и императорски фелдмаршал.

Той е вторият син на херцог Франц II (1547 – 1619) и втората му съпруга принцеса Мария от Брауншвайг-Волфенбютел (1566 – 1626), дъщеря на херцог Юлий от Брауншвайг-Волфенбютел. По-големият му полубрат Август (1577 – 1656) става след смъртта на баща му херцог на Саксония-Лауенбург.

Юлий Хайнрих учи в университета в Тюбинген и започва служба при шведския крал Густав II Адолф. Той става като млад католик в очакване на епископство Оснабрюк.

През 1617 г. на императорска служба той командва полк срещу Република Венеция, след това е командир в Унгария. Император Фердинанд II го изпраща като посланик в двора на Дания. През 1619 г. Юлий Хайнрих образува рицарски орден заедно с графа на Алтхайм и с Карло I Гонзага, херцог на Невер, който е признат от папата през 1624 г.

През 1623 г. Юлий Хайнрих получава от императора господството Шлакенверт в Бохемия. В Шлакенвер Юлий Хайнрих си строи лукзозен дворец с парк, който става постоянната му резиденция. През 1629 г. той става главнокомандващ на имперската войска в Полша и преговаря през 1632 г. за мирен договор с курфюрста на Саксония. Юлий Хайнрих е доверен близък приятел на Валенщайн и е подозиран, че участва в неговите нападки против императора. След убийството на Валенщайн той е арестуван и затворен във Виена. След мирния договор в Прага през 1635 г. той е освободен от затвора.

След смъртта на Фердинанд II той отново е в двора във Виена и Фердинанд III го изпраща в множество дипломатически мисии.

През 1656 г. Юлий Хайнрих последва по-големия си полубрат Август като херцог на Саксония-Лауенбург. Той е приет в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft.

Юлий Хайнрих умира от старост в Прага и е погребан в Шлакенверт.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Юлий Хайнрих се жени три пъти. На 7 март 1617 г. в Грабов той се жени за Анна (1562 – 1621), дъщеря на княз Едзард II от Източна Фризия. Бракът е бездетен.

На 27 февруари 1628 г. той се жени в Тойзинг за Елизабет София от Бранденбург (1589 – 1629), дъщеря на курфюрст Йохан Георг фон Бранденбург, с която има един син:

На 18 август 1632 г. във Виена той се жени трети път за вдовицата Анна Магдалена Коловрат-Новохрадски († 1668), дъщеря на Вилхелм Попел фон Лобковиц, която му донася значими бохемски собствености. С нея той има децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, Band 9 – 10, Hoffmann und Campe, 1851, S. 83.
  • Wenzl Sommer: Kurze Geschichte der Stadt Schlackenwerth in Verbindung mit dem Piaristen-Collegium, 1866, S. 6.
  • Peter von Kobbe: Geschichte und Landesbeschreibung des Herzogthums Lauenburg, Band 3, Harro von Hirschheydt, 1837, S. 56 ff. (Digitalisat)
  • Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste: in alphabetischer Folge von genannten Schriftstellern, Band 92, J. F. Gleditsch, 1851, S. 364 ff.