Юлиус фон Пайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлиус фон Пайер
Julius Johannes Ludovicus von Payer
австро-унгарски военен топограф и изследовател

Роден
Починал
29 август 1915 г. (73 г.)
Научна дейност
Област топография
Юлиус фон Пайер в Общомедия

Юлиус Йохан Лудвиг фон Пайер (на немски: Julius Johannes Ludovicus von Payer) е австрийски и австро-унгарски военен топограф и изследовател на Арктика, също художник и алпинист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1842 – 1864)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1841 година в селцето Шенау, близо до Теплице, Австрийска империя (днес Чехия), в семейство на улански ротмистър. Когато е на 14 години, баща му умира и Юлиус е изпратен при чичо си в Краков, където завършва кадетско училище. Учи във военната академия във Винер Нойщад от 1857 до 1859 г.

През 1859 г., като младши лейтенант, постъпва на служба в 36-ти пехотен полк във Верона, Северна Италия. На 24 юни същата година, едва 17-годишен, Пайер взема участие в битката при Солферино – най-голямото сражение в австро-итало-френската война от 1859 г. между обединените армии на Франция, Пиемонт и Сардиния, против австрийската армия.

От 1860 до 1863 г. служи в гарнизона във Верона. От 1863 е преподавател по история в кадетската школа в Айзенщат, Австрия. След произвеждането му в лейтенант е преведен в гарнизона във Венеция.

Кариера и изследвания (1864 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

Експедиции в Алпите (1864 – 1868)[редактиране | редактиране на кода]

През 1862 г. Пайер се увлича по алпинизма и в свободното си време изкачва над 30 върха в италианските Алпи и в района на Висок Тауерн. От 1864 до 1868 г. извършва топографски изследвания в масивите Адамело и Ортлес в Алпите, като първи се изкачва на най-високата точка на Адамело на 3554 м. В резултат от четиригодишните измервания Пайер съставя детайлна топографска карта на изследваните райони в М 1:56000. Старанията му скоро са забелязани от ръководството на армията и е преведен на работа във Военния картографски институт във Виена.

На 24 юни 1866 г. участва в сражение между австрийската и италианската армии и за проявеното мъжество е награден с „Военен кръст за храброст“.

Експедиция в Гренландия (1869 – 1870)[редактиране | редактиране на кода]

През 1868 г. е поканен от германския географ Аугуст Петерман да се включи като топограф във втората германска полярна експедиция (1869 – 1870), ръководена от Карл Колдевей, към източното крайбрежие на Гренландия.

Топографските дейности, извършени от Пайер по време на експедицията, са високо оценени от организаторите на експедицията и от страна на австро-унгарското правителство, което му възлага научното ръководство на нова експедиция в Арктика.

Експедиция в Арктика (1872 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

През 1871 г. Пайер заедно с Карл Вайпрехт, капитан-лейтенант от военноморските сили на Австро-Унгария, извършва пробно плаване към бреговете на Нова Земя и Шпицберген, където намират големи пространства свободно от ледове море.

През 1872 г. започва същинската експедиция на кораба „Тегетхоф“, като основната цел на експедицията е преминаването през т.н. Североизточен проход, която експедиция му донася световна известност с откриването на най-северния европейски архипелаг Земя на Франц Йосиф.

През юли 1872 г. корабът напуска пристанището на Бремерхафен и се отправя на север. На 29 август около северозападните брегове на Нова Земя корабът замръзва в ледовете и започва дрейф на север и северозапад, който продължава 372 дни. На 30 август 1873 г. открива остров Вилчек (79°56′ с. ш. 58°42′ и. д. / 79.933333° с. ш. 58.7° и. д.) в архипелага Земя на Франц Йосиф, на който зимува през 1873 – 1874 г.

От 10 до 16 март 1874 г., когато още има жестоки студове (до -50°С), Пайер със шест спътници и с шейна, в която са впрегнати 3 кучета, извършва първия, много кратък поход до съседния остров Хол (80°19′ с. ш. 57°59′ и. д. / 80.316667° с. ш. 57.983333° и. д.). На 24 март, отново със шест спътници, тръгва в едномесечен поход на север, като последователно открива остров Салм (26 март, 80°04′ с. ш. 59°16′ и. д. / 80.066667° с. ш. 59.266667° и. д.), протока Австрийски канал (отделящ източната островна група от централната), западния бряг на островите Земя Вилчек (80°35′ с. ш. 60°30′ и. д. / 80.583333° с. ш. 60.5° и. д.), Ла Ронсиер (80°59′ с. ш. 61°00′ и. д. / 80.983333° с. ш. 61° и. д.), Райнер (81°22′ с. ш. 58°59′ и. д. / 81.366667° с. ш. 58.983333° и. д.) и Карл Александър (81°28′ с. ш. 57°37′ и. д. / 81.466667° с. ш. 57.616667° и. д.).

На 81° 38' с.ш. оставя четирима души с голямата шейна и куче и сам с двама спътници продължава на север. На 81°47′ с. ш. 58°40′ и. д. / 81.783333° с. ш. 58.666667° и. д. групата открива остров Рудолф (април, 297 км2). Заобикаляйки го от запад, е открит заливът Теплиц и достигат до нос Флигели (81°51′ с. ш. 59°14′ и. д. / 81.85° с. ш. 59.233333° и. д. – най-северната точка на Европа). На обратния път отрядът пресича високия остров Винер Нойщад (80°48′ с. ш. 58°31′ и. д. / 80.8° с. ш. 58.516667° и. д.) и на юг от него малкия остров Хейс (80°34′ с. ш. 57°42′ и. д. / 80.566667° с. ш. 57.7° и. д.).

В началото на май 1874 г. групата се връща на парахода и след няколко дена Пайер с двама спътници тръгва на северозапад, като на 50 км от базата открива остров Макклинток (80°11′ с. ш. 56°34′ и. д. / 80.183333° с. ш. 56.566667° и. д.).

По време на зимуването провежда ценни научни наблюдения в областта на геофизиката и изследва природата на полярния лед. Установяват, че „Тегетхоф“ е заседнал в плитчина и след няколко неуспешни опита да бъде изтеглен екипажът го изоставя на 20 май 1874 г. В продължение на 3 месеца къде на шейни, къде на лодки, екипажът достига до Нова Земя, където руска риболовна шхуна ги прибира и ги докарва до норвежкото пристанище Вадьо, след което се прибират като герои в Австро-Унгария.

Късни години (1874 – 1915)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от експедицията Пайер се уволнява от армията и през октомври 1874 г. му е връчена държавна премия в размер на 44 гулдена. На 24 октомври 1876 г. му е присъдено рицарско звание, което може да се предава и на потомците му. Тогава сменя и името си, на латински Юлиус Йоханес Лудовикус Ритер фон Пайер.

През 1877 г. се жени, раждат му се 2 дъщери. От 1877 до 1879 г. се обучава на живопис във Франкфурт на Майн, а от 1880 до 1882 г. продължава обучението си в Мюнхен. След завършване на художественото си образование се премества в Париж, където се отдава изцяло на живописта. По-късно някои от картините му са наградени с медали от изложби в Мюнхен, Берлин и Париж. През 1890 г. се развежда с жена си и се връща във Виена, където открива школа по живопис за девойки.

През 1912 г. участва в планирането на експедиция към Северния полюс с подводница, но плановете му не се осъществяват.

Умира в град Фелдес (сега Блед в Словения) на 19 август 1915 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Die österreichisch-ungarische Nordpol-Expedition in den Jahren 1872 – 74 nebst einer Skizze der zweiten deutschen Nordpol-Expedition 1869 – 71 und der Polar-Expedition von 1871“ (1876)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Julius von Payer“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.