Юлиус фон Пайер
| Юлиус фон Пайер Julius Johannes Ludovicus von Payer | |
| австро-унгарски военен топограф и изследовател | |
 | |
| Роден |
2 септември 1841 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Виена, Австрия |
| Научна дейност | |
| Област | топография |
| Юлиус фон Пайер в Общомедия | |
Юлиус Йохан Лудвиг фон Пайер (на немски: Julius Johannes Ludovicus von Payer) е австрийски и австро-унгарски военен топограф и изследовател на Арктика, също художник и алпинист.
Произход и военна кариера (1842 – 1864)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 септември 1841 година в селцето Шенау, близо до Теплице, Австрийска империя (днес Чехия), в семейство на улански ротмистър. Когато е на 14 години, баща му умира и Юлиус е изпратен при чичо си в Краков, където завършва кадетско училище. Учи във военната академия във Винер Нойщад от 1857 до 1859 г.
През 1859 г., като младши лейтенант, постъпва на служба в 36-и пехотен полк във Верона, Северна Италия. На 24 юни същата година, едва 17-годишен, Пайер взема участие в битката при Солферино – най-голямото сражение в Австро-итало-френската война от 1859 между обединените армии на Франция, Пиемонт и Сардиния, против австрийската армия.
От 1860 до 1863 служи в гарнизона във Верона. От 1863 е преподавател по история в кадетската школа в Айзенщат, Австрия. След произвеждането му в лейтенант е преведен в гарнизона във Венеция.
Изследователска дейност (1864 – 1874)
[редактиране | редактиране на кода]Експедиции в Алпите (1864 – 1868)
[редактиране | редактиране на кода]През 1862 г. Пайер се увлича по алпинизма и в свободното си време изкачва над 30 върха в италианските Алпи и в района на Висок Тауерн.
От 1864 до 1868 извършва топографски изследвания в масивите Адамело и Ортлес в Алпите, като първи се изкачва на най-високата точка на Адамело на 3554 м. В резултат от четиригодишните измервания Пайер съставя детайлна топографска карта на изследваните райони в М 1:56000. Старанията му скоро са забелязани от ръководството на армията и е преведен на работа във Военния картографски институт във Виена.
На 24 юни 1866 участва в сражение между австрийската и италианската армии и за проявеното мъжество е награден с „Военен кръст за храброст“.
Експедиция в Гренландия (1869 – 1870)
[редактиране | редактиране на кода]През 1868 г. е поканен от германския географ Аугуст Петерман да се включи като топограф във втората германска полярна експедиция (1869 – 1870), ръководена от Карл Колдевей, към източното крайбрежие на Гренландия.
Топографските дейности, извършени от Пайер по време на експедицията, са високо оценени от организаторите на експедицията и от страна на австро-унгарското правителство, което му възлага научното ръководство на нова експедиция в Арктика.
Експедиция в Арктика (1871 – 1874)
[редактиране | редактиране на кода]През 1871 Пайер, заедно с Карл Вайпрехт, капитан-лейтенант от военноморските сили на Австро-Унгария, извършва пробно плаване към бреговете на Нова Земя и Шпицберген, където намират големи пространства свободно от ледове море.
През 1872 започва същинската експедиция на кораба „Тегетхоф“, като основната цел на експедицията е преминаването през т.нар. Североизточен проход, която експедиция му донася световна известност с откриването на най-северния европейски архипелаг Земя на Франц Йосиф.
През юли 1872 корабът напуска пристанището на Бремерхафен и се отправя на север. На 29 август около северозападните брегове на Нова Земя корабът замръзва в ледовете и започва дрейф на север и северозапад, който продължава 372 дни. На 30 август 1873 открива остров Вилчек () в архипелага Земя на Франц Йосиф, на който зимува през 1873 – 1874 г.
От 10 до 16 март 1874 г., когато още има жестоки студове (до -50 °C), Пайер с шест спътници и с шейна, в която са впрегнати 3 кучета, извършва първия, много кратък поход до съседния остров Хол (). На 24 март, отново с шест спътници, тръгва в едномесечен поход на север, като последователно открива остров Салм (26 март, ), протока Австрийски канал (отделящ източната островна група от централната), западния бряг на островите Земя Вилчек (), Ла Ронсиер (), Райнер () и Карл Александър ().
На 81° 38' с.ш. оставя четирима души с голямата шейна и куче и сам с двама спътници продължава на север. На групата открива остров Рудолф (април, 297 км2). Заобикаляйки го от запад, е открит заливът Теплиц и достигат до нос Флигели ( – най-северната точка на Европа). На обратния път отрядът пресича високия остров Винер Нойщад () и на юг от него малкия остров Хейс ().
В началото на май 1874 г. групата се връща на парахода и след няколко дена Пайер с двама спътници тръгва на северозапад, като на 50 км от базата открива остров Макклинток ().
По време на зимуването провежда ценни научни наблюдения в областта на геофизиката и изследва природата на полярния лед. Установяват, че „Тегетхоф“ е заседнал в плитчина и след няколко неуспешни опита да бъде изтеглен екипажът го изоставя на 20 май 1874 г. В продължение на 3 месеца къде на шейни, къде на лодки, екипажът достига до Нова Земя, където руска риболовна шхуна ги прибира и ги докарва до норвежкото пристанище Вадьо, след което се прибират като герои в Австро-Унгария.
Следващи години (1874 – 1915)
[редактиране | редактиране на кода]След завръщането си от експедицията Пайер се уволнява от армията и през октомври 1874 г. му е връчена държавна премия в размер на 44 гулдена. На 24 октомври 1876 му е присъдено рицарско звание, което може да се предава и на потомците му. Тогава сменя и името си, на латински Юлиус Йоханес Лудовикус Ритер фон Пайер.
През 1877 се жени, раждат му се 2 дъщери. От 1877 до 1879 се обучава на живопис във Франкфурт на Майн, а от 1880 до 1882 продължава обучението си в Мюнхен. След завършване на художественото си образование се премества в Париж, където се отдава изцяло на живописта. По-късно някои от картините му са наградени с медали от изложби в Мюнхен, Берлин и Париж. През 1890 се развежда с жена си и се връща във Виена, където открива школа по живопис за девойки.
През 1912 г. участва в планирането на експедиция към Северния полюс с подводница, но плановете му не се осъществяват.
Умира в град Фелдес (сега Блед в Словения) на 19 август 1915 година на 73-годишна възраст.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- връх Пайер (, 1499 м), най-високата точка на Полярен Урал;
- залив Пайер (), на източното крайбрежие на остров Пим, в протока Кенеди, разделящ остров Елсмиър от Гренландия;
- Земя Пайер (), в източната част на Гренландия;
- ледник Пайер (), на остров Земя Александър, в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- нос Пайер (), на северния бряг на Гренландия;
- нос Пайер (), най-източната точка на остров Западен Шпицберген, в архипелага Шпицберген;
- нос Пайер (), на западния бряг на остров Кинг Уилям, в Канадския арктичен архипелаг;
- остров Пайер (), в централната част на архипелага Земя на Франц Йосиф.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „Die österreichisch-ungarische Nordpol-Expedition in den Jahren 1872 – 74 nebst einer Skizze der zweiten deutschen Nordpol-Expedition 1869 – 71 und der Polar-Expedition von 1871“ (1876)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 349 – 350
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 295 – 298
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 413
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julius von Payer в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |