Юлия Ценова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлия Ценова
българска пианистка, композитор и педагог
Юлия Ценова, 2008 г.
Юлия Ценова, 2008 г.

Родена
Починала
11 април 2010 г. (61 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Национална музикална академия
Научна дейност
Област Педагогика
Юлия Ценова в Общомедия

Проф. Юлия Ценова е българска пианистка, композитор и музикален педагог. Автор е на музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови творби; детски хорови песни, песни за детски вокални групи; поп-песни; джазови пиеси; музика за куклен театър, телевизионни сериали и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юлия-Марианна Цветкова Ценова е с панагюрски и царибродски корени. Родена е на 30 юли 1948 година в София в семейството на фармацевти. Завършва Средно музикално училище „Любомир Пипков“ в София, където изучава клавирно изкуство при доц. Лидия Кутева и хармония (и факултативно композиция) при проф. Евгений Аврамов.

Красимир Кюркчийски записва първата композиция на Юлия Ценова „Неаполитанска песен“ в 3/8 такт, когато тя е още 5-6-годишна, а вече в музикалното училище, след един неин духов квинтет, Кюркчийски я представя на проф. Панчо Владигеров.

От 1970 година Юлия Ценова активно концертира в България и чужбина с камерни, поп-джаз състави и солово в две направления – жанрова и съвременна музика.

Дипломира се в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с две специалности: пиано при проф. Богомил Стършенов (1972) и композиция при проф. Панчо Владигеров (1974). Юлия Ценова е единствената жена, която проф. П. Владигеров е приел за свой студент по композиция. Ценова посещава курсовете по композиция на един от най-значителните музикални творци на Холандия след Втората световна война, проф. Тон де Леув в София (1981) и в Амстердам (Холандия) (1982), а също в Дармщат (Германия). Става преподавател по пиано в катедра „Поп и джаз изкуство“ в НМА, която (вече като професор и декан) ръководи от 1997 година.

В периода 1998-2005 проф. Ценова е първоначално творчески секретар, а впоследствие – председател на Дружеството за нова музика в България (2000-2002), българска секция на International Society for Contemporary Music (ISCM). Член е на управителния съвет на Съюза на българските композитори.

Проф. Ценова има една дъщеря – концертиращата пианистка Кристина Сандулова.[1]

Умира от рак на 11 април 2010 година в София. Урната с праха ѝ е погребана в Софийските централни гробища, на Алеята на културните дейци.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Композицията на Ценова „Безкрайният кръг“ подсказва за звездната „Ракообразна мъглявина

Своето авторско присъствие Юлия Ценова заявява още в средата на 70-те години. Творческите ѝ интереси са разностранни и насочени към различни жанрове и култури. В произведенията ѝ от 90-те години се чувства и източно философско и естетическо влияние. В музикалния ѝ език се претворяват различни съвременни композиционни техники. Нейни пиеси носят национална звукова атмосфера, пропита с хумор, свежест и динамика. Други, като „Водата ме приспива“ (1993), са с мека и гъвкава фактура, отвеждаща към причудливи съновидения и всепроникваща тишина.[2] А творби като „Безкрайният кръг“ (1995) изразяват вечния копнеж по Космоса и звездните висини.

Самата композиторка споделя за вокалните си цикли „Liebe-Zeit-Tod“ (2002) и „Curriculum Vitae“ (2003) по стихове на Ингеборг Бахман: „Поетичното творчество на Ингеборг Бахман е страстно и отчаяно експресивно. То е провокативно, дълбоко и с непредвидими драматични обрати. В нейната позиция за живота неотклонно присъстват страх, смърт, пределна критичност и безизходност от ситуациите. Използвайки съвременни музикални средства аз се опитвам да проникна в неспокойната ѝ душевност и да създавам диалог. Любов... време... смърт... тоталната нощ и нейната всепоглъщаща утроба... Нейното мощно деструктивно внушение, порив и вик, безнадеждно примирение или отчаяние нерядко асоциират у мен и други драматургически решения... Търся отговори или някакво неизказано, несподелено продължение в стиховете ѝ – отвъд нейната болезнено откликваща и много дълбока чувствителност.“[3]

За късните си творби Юлия Ценова, с усет за парадокс, казва: „Моите произведения в последно време третират философски идеи, свързани с най-различни ясни и неясни неща, след което продължава да не е ясно.“[4]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранната музикална критика определя: „Стилът на Юлия Ценова е широкообхватен, силен, динамичен, много индивидуален и емоционален... Някои от творбите ѝ са вдъхновени от джаза, от индийската и мексиканската музика. Вникването във философски аспекти на различни култури ясно се долавя в нейното творчество.“[5]

За двата ѝ вокални цикли се отбелязва: „Идейният свят на Ингеборг Бахман и нейната философия намират експресивен израз в музиката на българската композиторка Юлия Ценова. Разкриват се тайни страхове и неовладяна паника, натрупани мълчания, размисли и смут, който смущава... Мелодия, звуци и текст се преливат в сцени със завладяващ драматизъм.“[6]

Композиции на Юлия Ценова са представяни на различни форуми, фестивали за съвременна музика и концерти в България, Австрия, Швейцария, Англия, Ирландия, Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Норвегия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Гърция, Русия, Индия, Австралия, САЩ, Канада и др.[7]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Ценова има редица награди за хорова, сценична и камерна музика.[8] В последните си години получава:

  • „Златно петолиние“ от СБК (2003)
  • „Кристална лира“ от СБМТД (2008)
  • Златен медал от НМА „Проф. П. Владигеров“ (2008)

През 2002 г. Българска национална телевизия прави документален филм-творчески портрет за Юлия Ценова „Молитва на стената“, сценарий и режисура Вергиния Костадинова.

Международни номинации[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Юлия Ценова
* Международният биографичен център (МБЦ) – Кеймбридж, Англия, включва името и биографията на композиторката в XIV издание на „Кой – кой е“ от февруари-март 1997 г.
* 1996 г. – Международният биографичен център (МБЦ), Кеймбридж, обявява Юлия Ценова за „Жена на годината“, като я включва и в енциклопедията „2000 забележителни личности на XX век“, издание на Кембридж, 1998 г.
* Американският биографичен институт (АБИ) със седалище в Роли, Северна Каролина, включва биографията на Юлия Ценова в VIII издание на своя справочник за изключителни постижения в съвременната музика.
* Името на Юлия Ценова фигурира в „Британската кралска енциклопедия“ (Royal Encyclopedia of Britain) и в немската енциклопедия „Музиката в историята и съвременността“ (Die Musik in Geschichte und Gegenwart).
* Една от най-престижните световни музикални енциклопедии публикува биография и пълен списък на творбите на Юлия Ценова.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Музикално-сценични творби[редактиране | редактиране на кода]

Камерна опера-мюзикъл:
  • „Изкушение“, едноактна опера-мюзикъл ­за солисти, смесен камерен хор и оркестър, либр. Павел Герджиков по Елин Пелин (1996)
Детски мюзикли:
  • „В страната на усмивките“, либр. Люба Мънзова (1985)
  • „Снимаме филм“, либр. Димитър Димитров (1986)
  • „Златната опашка“, либр. Харалампи Харалампиев (1987)
  • „Лудориите на Лукчо“ по Джани Родари и Димитър Димитров (1988)
  • „Снежица“, либр. Харалампи Харалампиев (1988)
  • „Луди-млади“ (фолклорен балаган) по Цанко Церковски, либр. и режисура Мирослав Миндов (1990)
Музика за куклен театър:
  • „Тримата снежковци“, по стихове на Юлия Ценова, режисура Снежана Колешанова (1983)
  • „Мечето Римчинчи“, по стихове на Юлия Ценова, режисура Снежана Колешанова (1984)
  • „Папагалчето Пай“, по стихове на Юлия Ценова, режисура Снежана Колешанова (1985)
  • „Кончо“, режисура Рада Александрова (1986)
Музика за мултипликационни филми:
  • „Леглото“, либрето и режисура Явор Калъчев (1990)
Музика за телевизионни сериали:
  • „Математика, ура!“, либр. Видослава Гъркова, стихове Харалампи Харалампиев (1988)
  • „Геометрия, ура!“, либр. Видослава Гъркова, стихове Харалампи Харалампиев (1989)

Хорово-оркестрови творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Балада за „А““, за мъжки хор и оркестър, по стихове на Христо Черняев (1989)
  • „Фреска“ за камерен (народен) дамски хор и оркестър (1994)

За симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Симфония с концертантен клавир“ (1974)
  • „Движение за оркестър“ (1980)
  • „Празнична музика“ (1984)
  • „Внушение“ за симфоничен оркестър (без цигулки, виоли и виолончели) с арфа, пиано, синтезатор и електроакустична уредба (2000)
  • „Шопски танц“ (2001)

За струнен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пиеса“ (1970)

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Духов квинтет“ за флейта, обой, кларинет, фагот и валдхорна (1965)
  • „Вариации“ за флейта, цигулка и пиано (1966)
  • „Въведение и послание“ за арфа и флейта (1980)
  • „Музика за мишките“ за флейта, кларинет и фагот (1985)
  • „Музика в антракта“ за пиано, виола, контрабас и магнетофонна лента (1986)
  • „Cantus Firmus а due“ за кларинет, маримба и пиано (1987)
  • „Водата ме приспива“ за пиано, кларинет, вибрафон и акустични ефекти (1993)
  • „Безкрайният кръг“ за струнен квинтет, пиано, флейта и валдхорна (1995)
  • „...призовавайки боговете“ за алтова флейта и mexican sistrum, пиано и mexican drum, контрабас и log drum (1996).
  • „Разбулване на Изида“ за алтсаксофон, пиано, тромпет и звукова уредба с ехо ефекти (1998)
  • „Седмата врата“ за флейта, кларинет, глас и пиано (2001)
  • „Temple of the Dancers“ за три флейти (2002)
  • „Струнен квартет“ (2003)
  • „Драконът отляво“ за соло обой (2004)
  • „Musica di Camera“ за виола и контрабас (2006)
  • „Amadeus Rondo“ за флейта и пиано (2006)
  • „Get The Message“ за карильон (2007)
  • „Бумеранг“ за пиано, конги и маримба (2008)
  • „The True Meaning“ (джаз) за пиано, перкусия, китара, тромпет и тромбон (2008)
  • „Khare“ за елекрически контрабас и перкусия (2008)
Проф. Юлия Ценова
  • „Послание“ за флейта, кларинет, виола и пиано (2009)
За флейта, виола, арфа и пиано:
  • „Концертино“ (1971)
  • „Прелюд и фуга“ (1973)
  • „Зелена тишина“ (2000)
За виола и пиано:
  • „3 фрески с епилог“ (1976)
  • „Степ и раг-тайм“ (1981)
За пиано
  • „13 вариации“ (1971)
  • „Триптих за клавиатура“ (1996)
  • „Джаз албум“ (1997)
  • „Musica solitudinis“ („Музика на самотата“) (1997)
  • „Shopp Dance“ за пиано 4 ръце (1998)
  • „4 молитви“ (Молитва за кръста, Молитва за диханието, Молитва за песен и Молитва за слънце) (1999)
  • „Метаморфози“ за пиано 4 ръце (2003)
  • „Q. F. F. F. S.“ (Quod felix faustum, fortunatum sit) за соло пиано (2007)

Вокална музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „3 индийски песни“ за соло контраалт, по стихове на Кедарнат Агървал (1973)
  • „7 песни“ за сопран и щрайхквинтет, по стихове на Анна Каменска (1975)
  • „4 песни“ за сопран и клавирен квинтет, по стихове на Дора Габе (1986)
  • „Потапяне в полюсите“ за 7 гласа (4+3) (1990)
  • „π = 3,14“, за глас и камерен щрайх, обой, фагот, валдхорна, пиано, тимпани, вибрафон, флексатон и гонг, по стихове на Мара Чапанова (1998)
  • „Liebe-Zeit-Tod“ (Любов, време, смърт) и „Curriculum Vitae“, за сопран и пиано, по стихове на Ингеборг Бахман (2002­/03)
  • „Menada“, за глас и контрабас (един изпълнител) (2005)* „Lavarayaha“, за глас и контрабас (един изпълнител) (2005)
  • „...that is the question“, по текстове на Николай Майсторов (2005)
  • „Reigen“, за сопран и пиано, текст Ингеборг Бахман (2005)

Хорова музика[редактиране | редактиране на кода]

За смесен хор:
За женски камерен хор и соло сопран:
За женски народен хор:
За детски хор:
За детски вокални групи:
  • „Огънче“, стихове Никола Коев
  • „Песни за нотите“, стихове Никола Коев
  • „Кральо-портальо“, стихове Харалампи Харалампиев
  • „Ринги-ринги-рае“, стихове Харалампи Харалампиев
  • „Щуротия“, стихове Харалампи Харалампиев
  • „Зеленият петел“, стихове Юлия Ценова
  • „Колелото на зодиака“ (13 песни за двама артисти и деца), стихове Харалампи Харалампиев
  • „Ежедневие“, стихове Юлия Ценова
Поп-песни:
  • „Енигма“, стихове Иван Вазов
  • „Орфей“ (вокална група), фолк-джаз
Джаз:
  • „12 пиеси за пиано“
  • „Пет пиеси за пиано“
  • „Девет пиеси за пиано“
  • „Поли джаз“
  • „Така е лесно“ и др.
Audio-CD:
  • „Re-acting to Ingeborg Bachmann“. New Essays and Performances. Sung by the soprano Elisabeth Linhart(with CD and DVD) – Würzburg: Königshausen & Neumann (2006) [9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цинандова-Харалампиева, Веса. „Потапяне в полюсите. Щрихи към портрета на композиторката Юлия Ценова“, С., Пони, 2000
  • Юлия Ценова: „Мога да създавам провокации, но не скандали“, интервю с проф. Юлия Ценова от Константин Карапетров, Музика. Вчера. Днес, 2001, 6, с. 10-28.
  • Юлия Ценова: „Аз съм посланик на самата себе си...“, разговор с Камелия Добрева по повод петдесетгодишнината на композиторката, Български музикални хроники, 1998, 3, с. 51-55.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]