Направо към съдържанието

Юмрукчалско шапиче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юмрукчалско шапиче
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Шапиче (Alchemilla)
вид:Юмрукчалско шапиче (A. jumrukczalica)
Научно наименование
Pawł.
[ редактиране ]

Юмрукчалско шапиче (Alchemilla jumrukczalica) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.[1]

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са високи 10 – 25 cm, в долната част гъсто, а нагоре разредено разпереновлакнести или голи. Приосновните листа са бъбрековидни, 7(9)-делни, отгоре с различно по гъстота овласяване, а отдолу гъсто разпереновлакнести; дръжките им са дълги 3 – 8 cm. Стъбловите листа са дребни, малко на брой и влакнести както приосновните. Съцветията са рехави, с гъсти цветни снопчета. Цветовете са 3,5 – 4,5 mm в диаметър, зеленикавожълти; чашелистчетата са широко продълговатотриъгълни, а дяловете на външната чашка яйцевиднопродълговати, целокрайни, като 2 или 3 от тях носят по 1 – 2 зъбчета. Плодът е орехче. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно. За развитието му е необходима висока почвена и въздушна влажност.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е български ендемит, разпространен единствено в Стара планина (Средна – между хижа „Васил Левски“ и връх Ботев; Карловското пръскало, хижа „Рай“; хижа „Тъжа“ – местността Смесите; край пътеката от местността Стъпалата за връх Кадемлия), на надморска височина 1600 – 1800 m. Расте поединично по влажни скалисти места и край потоци в района на горната граница на гората. Популациите са формирани от малък брой индивиди, значително раздалечени един от друг.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Основни заплахи за вида са ограниченото му разпространение, ниската плътност на популациите, утъпкването и унищожаването при преминаване на туристи през находищата, както и промените в климата – затопляне и засушаване.[1]

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите му попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, а част от тях – в резерватите „Стара река“ и „Джендема“; находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът се съхранява ex situ в колекция на Института по ботаника при БАН. Необходими са мониторинг върху състоянието на популациите и възобновителните им възможности с цел оптимизиране на режима на охрана, а при нужда – реинтродукция в естествените хабитати на материали, поддържани ex situ.[1]