Юнак (дружество)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Юнак.

Българското гимнастическо дружество „Юнак“, наричано и Соколско дружество, е създадено в края на XIX век по първообраза на швейцарските гимнастически дружества.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

През 1894/1895 година в България пристигат първите швейцарски гимнастически учители, сред които Луи Айер, Даниел Бланшу и други.

Юнашки дружества в Македония[редактиране | редактиране на кода]

Дружество Охридски юнак

В Османската империя християнското население е освободено от военна повиност, а строевото обучение е забранено дори в училищата. След политическите реформи проведената през юли 1908 година Младотурска революция се дава възможност на българите в Македония да основат свои гимнастически дружества „Юнак“.

През декември 1908 година в Солун пристига Даниел Бланшу, един от създателите на дружеството в Княжество България, който основава „Гимнастическото дружество на отоманските българи в Солун“. Под негово ръководство се създават дружества и в Битоля, Скопие, Прилеп, Кичево, Велес, ресенското село Янковец, Струга, Лерин, Охрид, стружкото село Вевчани, Тетово, Куманово, Струга, Дебър, Крушево, Щип, Кичево и Банско или общо осемнадесет дружества. В Солун урежда първия месечен курс за главатари и учители по гимнастика, в който за главатари се обучават 51 българи. В организацията се включват българи от различни съсловия и с различни професии: лекари, търговци, свещеници, занаячтчии, ученици, чираци и калфи. Членската му маса по места варира между 100-1000 души.

През 1910 година македонските дружества правят обиколка в България, където оставят добри впечатления. През 1911 година при обиколката на султан Мехмед V в Македония е посрещнат тържествено от юнашките дружества в Битоля и Скопие. В 1912 година по покана на пражките соколи, Бланшу урежда екскурзия до Прага със солунски и скопски юнаци[1]. По време на Балканската война след напускането на Битоля от страна на турската армия дружеството „Пелистерски юнак“ поема за няколко дни полицейските функции в града, след което го предава на сръбските войски[2].

Дружествата „Юнак“ в попадналите под сръбска и гръцка власт градове са разтурени от новите власти през 1912-1913 година.

Дружествата след Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 8-12 юли 1939 година в София се провежда IX събор на гимнастическото дружество „Юнак“, който е посетен от представители на руските емигрантски соколски дружества и поздравителна делегация от Полша. Заради усложненото военно положение през годината на събитието не могат да присъстват най-добре развитите в спортно отношение Чехословашки соколи. Пристигат и над 7 000 члена на соколските дружества от Кралска Югославия, като 1 000 от тях са от Вардарска бановина, която е посрещната и след края на събитието изпратена радушно от българската публика[3].

Дружествата след Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Според протокол от заседание на Политбюро на ЦК на БРП от 30 ноември 1944 г. дружеството е съставено от официално от 40 000 члена, а всъщност реално има около 12-15 000. Охарактеризирано е като „буржоазна организация с великобългарски шовинистични тенденции и с големи материални съоръжения“. Поради невъзможността тази организация да се овладее от партията, се предлага да се слее със спортната федерация.[4]

Дейци[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Албум Алманах Македония, София, Отдел V, 1931, стр. 51.
  2. Илюстрация Илинден, бр.106, стр.6-8
  3. Илюстрация Илинден, бр. 107, стр.6-7.
  4. Протокол № 15 от 30 ноември 1944, стр.
  5. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.125
     Портал „Македония“         Портал „Македония