Юпер (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Юпер.

Юпер
Чешмата пред читалище „Напредък“
Чешмата пред читалище „Напредък“
Общи данни
Население 452 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,838 km²
Надм. височина 86 m
Пощ. код 7338
Тел. код 08445
МПС код РР
ЕКАТТЕ 86091
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Кубрат
Алкин Неби
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Юпер
Стефан Станчев
(ГЕРБ)
Юпер в Общомедия

Юпѐр е село в Североизточна България, област Разград, община Кубрат.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в най-северната част на Област Разград в близост до река Дунав. През землището на Юпер преминават Републикански път II-21 и Републикански път III-2102.

От Русе до селото се стига през градовете Мартен и Сливо поле и селата Борисово и Черешово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Название[редактиране | редактиране на кода]

Според устната традиция селото е преместено на днешното си място през XIX век, след като черкези от близкото Божурово разграбват и опожаряват първото село, построено в близост до днешния водоем Джебрище. Битуват две теории за произхода на названието на селището. Не се отличават с научно-историческа обосновка, а повече с фолклорно-битова характеристика. Според първата, селото е възникнало на мястото на временен походен лагер на отряда на кръстоносеца д'Юбер. Втората теория се основава на специфичния релефен профил на района. Според нея името на селото означава „целувка“ или мястото, в което два съседни хълма се допират, целуват.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 в землището на селото, на висок хълмист терен в местността Вехтите лозя на 2 км южно от селото, е разкрит славянски некропол.[1] Според Живка Въжарова в некрополът са разкрити 74 гроба с 83 урнови (без похлупак) и 3 безурнови погребения чрез трупоизгаряне, разположени в редици или гнезда.[2] Не са проведени трайни укрепителни и благоустроителни мероприятия, поради което точното място на археологическата находка днес е забравено.

Ново време[редактиране | редактиране на кода]

В края на Втората световна война през селото преминават отряди на Червената армия и се снабдяват със стопански стоки от селото.[3]

Местният ТКЗС е основан на 26 август 1945 и е сред най-старите и най-големите в региона. През 1970-те Юпер става център на селищна система от няколко околни села.

Местни организации[редактиране | редактиране на кода]

Във фондовете на Териториалния държавен архив в Разград се съхраняват дела и документи на следните организации в селото[4]:

  • Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство „Север“ – 1955 – 1975 г.
  • Трудово-кооперативно земеделско стопанство “Молотов" – 1945 – 1959 и 1987 – 1996
  • Селски общински народен съвет – 1944 – 2001
  • Потребителна кооперация „Надежда“ – 1929 – 1993
  • Народно основно училище „Св. Климент“ – 1945 – 1999
  • Общински комитет на Отечествения фронт – 1947 – 1987
  • Трудово-производителна кооперация „Свобода“ – 1964 – 1967
  • Клоново стопанство – 1976 – 1978
  • Народно читалище „Напредък“ – 1963 – 1994
  • Общински съвет на Българските професионални съюзи – 1979 – 1987
  • Аграрно-промишлен комплекс „Север“ – 1979 – 1988

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от жителите на селото са етнически българи от етнографската група на т.нар. „хърцои“; по-малката общност са цигани. Диалектът на българите принадлежи към мизийските говори. Ромите са двуезични – майчиният им език е ромски, същевременно отлично знаят и местния мизийски български говор.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички юперчани са православни християни и се черкуват в селския храм „Свети Архангел Михаил“. Храмът е основан през 1881 и днес извършва периодични служби само на големи религиозни празници[5].

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Училището „Св. Климент“ навърши 140 години през 2012 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От обредните традиции е популярен самобитният местен обичай „Буенек“ (Лазаруване). Фолклорна група от селото е представяла местните музикални традиции на форуми от национално и международно ниво.

Естествен културен и организационен център е Народно читалище „Напредък“, основано през 1915 г. Това средище разполага с кинозала и изключително богата библиотека с разнообразна българска и преводна литература.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Без специфични кулинарни традиции, юперчани се гордеят с вкусни тестени изделия (гьозлеми) и добро вино.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пенко Ганев – кмет на Разград (1990), депутат в 37 Народно събрание.
  • Михаил Михайлов – участъков лекар в периода 1947 – 1950 г.
  • Иван Маринов Крушков – участъков лекар, впоследствие професор по фармакология, съавтор на Фармакотерапевтичен справочник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]