Юпер (село)

Юпер
	Юпер
	; Чешмата пред читалище „Напредък“
	Юпер Юпер
Общи данни
Население	331 души (15 март 2024 г.); 8,32 души/km²
Землище	39,838 km²
Надм. височина	86 m
Пощ. код	7338
Тел. код	08445
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	86091
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община; – кмет	Кубрат; Алкин Неби ; (ДПС; 2019)
Кметство; – кмет	Юпер; Добринка Нейкова-Димитров; (ГЕРБ)
	Юпер в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Юпер.

Юпѐр е село в Североизточна България, област Разград, община Кубрат.

География

Селото се намира в най-северната част на Област Разград в близост до река Дунав. През землището на Юпер преминават Републикански път II-21 и Републикански път III-2102. Юпер отстои на 23 км от общинския център Кубрат, на 40 км от дунавското пристанище Русе, на 60 км от областния център Разград, на 103 км от столицата на Румъния Букурещ, на 187 км от черноморското пристанище Варна и на 346 км от столицата на България София.

От Русе до селото се стига през градовете Мартен и Сливо поле и селата Борисово и Черешово.

История

Название

Според устната традиция селото е преместено на днешното си място през XIX век, след като черкези от близкото Божурово разграбват и опожаряват първото село, построено в близост до днешния водоем Джебрище. Битуват две теории за произхода на названието на селището. Не се отличават с научно-историческа обосновка, а повече с фолклорно-битова характеристика. Според първата, селото е възникнало на мястото на временен походен лагер на отряда на кръстоносеца д'Юбер. Втората теория се основава на специфичния релефен профил на района. Според нея името на селото означава „целувка“ или мястото, в което два съседни хълма се допират, целуват (на турски език: öper - целувка).

Средновековие

Основна статия: Юперски некропол

През 1962 в землището на селото, на висок хълмист терен в местността Вехтите лозя на 2 км южно от селото, е разкрит славянски некропол.^[2] Според Живка Въжарова в некрополът са разкрити 74 гроба с 83 урнови (без похлупак) и 3 безурнови погребения чрез трупоизгаряне, разположени в редици или гнезда.^[3] Не са проведени трайни укрепителни и благоустроителни мероприятия, поради което точното място на археологическата находка днес е забравено, но все още в литература то се счита като едно от станалите еталонни за археологията на ранното средновековие селища в Североизточна България.^[4]

Османски период

На 18 април 1702 г. през селото преминава при оттеглянето си антуража на английския посланик в Османската империя и медиатор на Карловицкия договор барон Уилям Пейджет (1637 – 1713). За това свидетелства английския духовник Едмънд Чишъл, който описва местността като гориста и отстояща на ден път от река Дунав.^[5]

Ново време

Името на село Юпер се споменява в периодичната преса през 1897 г. във връзка с разпространение на филоксера по лозите.^[6]

След 1916 г. в селото се заселват 22 семейства на емигранти от окупираната от Кралство Румъния Южна Добруджа.^[7] През 1928 г. съществува проект за оземляването им с 900 декара фондова земя.^[8]

През 1930 г. селото е посетено от Дора Габе, с чието участие е организиран протестен митинг срещу Ньойския договор.^[9] През същата година селото е посетено и от Константин Томов, ръководител на земеделската десница БЗНС Оранжев, който говори пред събиране от 200 души.^[10] През 1938 г. в селото функционира местно просветно-благотворително дружество „Добруджа".^[11]

В края на Втората световна война през селото преминават отряди на Червената армия и се снабдяват със стопански стоки от селото.^[12]

Местният ТКЗС е основан на 26 август 1945 и е сред най-старите и най-големите в региона. През 1970-те Юпер става център на селищна система от няколко околни села.

Местни организации

Във фондовете на Териториалния държавен архив в Разград се съхраняват дела и документи на следните организации в селото^[13]:

Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство „Север“ – 1955 – 1975 г.
Трудово-кооперативно земеделско стопанство “Молотов" – 1945 – 1959 и 1987 – 1996
Селски общински народен съвет – 1944 – 2001
Потребителна кооперация „Надежда“ – 1929 – 1993
Народно основно училище „Св. Климент“ – 1945 – 1999
Общински комитет на Отечествения фронт – 1947 – 1987
Трудово-производителна кооперация „Свобода“ – 1964 – 1967
Клоново стопанство – 1976 – 1978
Народно читалище „Напредък“ – 1963 – 1994
Общински съвет на Българските професионални съюзи – 1979 – 1987
Аграрно-промишлен комплекс „Север“ – 1979 – 1988

Митинг за образуване на ТКЗС в Юпер, 1945
Основоположници на ТКЗС, 1945
30 години ТКЗС Юпер

Демография

Мнозинството от жителите на селото са етнически българи от етнографската група на т.нар. „хърцои“; по-малката общност са цигани. Диалектът на българите принадлежи към мизийските говори. Ромите са двуезични – майчиният им език е ромски, същевременно отлично знаят и местния мизийски български говор.

Религии

Всички юперчани са православни християни и се черкуват в селския храм „Свети Архангел Михаил“. Храмът е основан през 1881 и днес извършва периодични служби само на големи религиозни празници^[14].

Обществени институции

Училището „Св. Климент“ навърши 140 години през 2012 г.

Забележителности

Юперската кория (Мешетата, Косера) е бивша църковна гора,^[15] днес защитена местност в землището на селото.

От обредните традиции е популярен самобитният местен обичай буенек (Лазаруване). Фолклорна група от селото е представяла местните музикални традиции на форуми от национално и международно ниво.^[16]

Естествен културен и организационен център е Народно читалище „Напредък“, основано през 1915 г. Това средище разполага с кинозала и изключително богата библиотека с разнообразна българска и преводна литература.

Изглед от селото
Църква „Св. Архангел Михаил“
Читалище „Напредък“
Войнишки паметник
Цер в Мешетата

Редовни събития

Сред най-редовните събития в селото е селският събор, който се състои всяка година на 27 септември.
Конни надбягвания на Тодоровден – нередовно, но атрактивно събитие с местно значение.

Кухня

Без специфични кулинарни традиции, юперчани се гордеят с вкусни тестени изделия (гьозлеми) и добро вино.

Личности

Антон Иванов (р.1877) – роден в селото, учил в Земеделското училище в Табор, Австро-Унгария през 1907 г.^[17]
Пенко Ганев – кмет на Разград (1990), депутат в XXXVII народно събрание.
Михаил Михайлов – участъков лекар в периода 1947 – 1950 г.
Иван Маринов Крушков – участъков лекар, впоследствие професор по фармакология, съавтор на Фармакотерапевтичен справочник.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Петър Петров, Образуване на българската държава
↑ Живка Въжарова, Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI -XI в. на територията на България // БАН // София, 1976
↑ Борис Д. Борисов, Проблемът за средновековните сезонни селища от територията на дн. Югоизточна България (трансхуманс или номадизъм) // Издательский дом Stratum / Университет «Высшая антропологическая школа», 2019 / стр. 449
↑ Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022
↑ Сеяч - дигитално копие - 25/09/1897, No. 6=7=8, 170-173 стр.
↑ Симеонова, Румяна. Константин Симеонов Петканов - един тракиец, отдал се на Добруджанското освободително движение. // Македонски преглед 43 (3). София, МНИ. с. 116.
↑ Добруджа - дигитално копие - 15/06/1928, No. 66, 2 стр.
↑ ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СИЛИСТРА (1944–2016)
↑ Славянин - дигитално копие - 06/05/1930, No. 10, 1 стр.
↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / бр. 55, 12 февруари 1938 г. / стр.3
↑ Сведение за иззетите от съветските войски от жителите на селата Юпер и Звънарци впрегатни коне, каруци, хамути и др. и оставените в замяна такива - с. Юпер, Кубратска околия, 8 окт. 1944 г. ДА – Разград, ф. 5К, оп. 1, а.е. 40, л. 10
↑ archives.government.bg
↑ hramove.bg
↑ Становище за обявяване на защита на гора край с. Юпер @ ekoarhiv.bg
↑ Rayna Katzarova, Variations and Permutations of a Spring Melody // Akadémiai Kiadó / Studia Musicologica Academiae Scientiarum Hungaricae, T. 12, Fasc. 1/4 (1970), p.30
↑ Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878–1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2012, стр. 181.

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Петър Петров, Образуване на българската държава

[3] Живка Въжарова, Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI -XI в. на територията на България // БАН // София, 1976

[4] Борис Д. Борисов, Проблемът за средновековните сезонни селища от територията на дн. Югоизточна България (трансхуманс или номадизъм) // Издательский дом Stratum / Университет «Высшая антропологическая школа», 2019 / стр. 449

[5] Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022

[6] Сеяч - дигитално копие - 25/09/1897, No. 6=7=8, 170-173 стр.

[7] Симеонова, Румяна. Константин Симеонов Петканов - един тракиец, отдал се на Добруджанското освободително движение. // Македонски преглед 43 (3). София, МНИ. с. 116.

[8] Добруджа - дигитално копие - 15/06/1928, No. 66, 2 стр.

[9] ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СИЛИСТРА (1944–2016)

[10] Славянин - дигитално копие - 06/05/1930, No. 10, 1 стр.

[11] Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / бр. 55, 12 февруари 1938 г. / стр.3

[12] Сведение за иззетите от съветските войски от жителите на селата Юпер и Звънарци впрегатни коне, каруци, хамути и др. и оставените в замяна такива - с. Юпер, Кубратска околия, 8 окт. 1944 г. ДА – Разград, ф. 5К, оп. 1, а.е. 40, л. 10

[13] rchives.government.bg

[14] ramove.bg

[15] Становище за обявяване на защита на гора край с. Юпер @ ekoarhiv.bg

[16] Rayna Katzarova, Variations and Permutations of a Spring Melody // Akadémiai Kiadó / Studia Musicologica Academiae Scientiarum Hungaricae, T. 12, Fasc. 1/4 (1970), p.30

[17] Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878–1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2012, стр. 181.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]