Юрген Теобалди
| Юрген Теобалди Jürgen Theobaldy | |
| Роден | 7 март 1944 г. |
|---|---|
| Професия | поет, белетрист, есеист, преводач |
| Националност |  Германия |
| Юрген Теобалди в Общомедия | |
Юрген Теобалди (на немски: Jürgen Theobaldy) е немски поет, белетрист, есеист и преводач на английска и китайска лирика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход, образование и първи литературни изяви[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Щрасбург (дн. Страсбург, Франция), но израства в Манхайм (Германия). Завършва търговска гимназия и се препитава от случайна работа като пощенски раздавач и опаковчик на мебели. През 1966 г. Теобалди се записва студент в Педагогическия университет във Фрайбург, на другата година продължава следването си в Хайделберг и го завършва през 1969 г.
Първите литературни изяви на Теобалди са от времето на студентските вълнения през 1968 г., когато започва да пише „автентична поезия“, израз на всеобщите бунтовни настроения. Натрупания политически опит поетът съчетава с формалните обновления на американската поп-лирика. Стиховете му са изпълнени с подробности от всекидневието, без обаче да изпускат от поглед обществените вълнения. След кратък период, в който работи като учител, Теобалди следва от 1970 г. германистика и политология в Хайделберг, Кьолн и Берлин, но не се дипломира.
Зрели творчески години[редактиране | редактиране на кода]
Юрген Теобалди публикува първите си стихосбирки „Резервно място в театъра“ (1973) и „Синини“ (1974). Преселва се в Берлин и издава стихосбирката „Втора класа“ (1976). Става стипендиант на „Villa Massimo“ в Рим (1977) – като резултат излиза книгата му „Drinks. Стихове от Рим“ (1979). Следват „Тежка земя, пушек“ (1980) и „Лятна обиколка“ (1983).
През 1983 г. Теобалди е гостуващ писател в университета Уоруик във Великобритания. Опита си от този престой пресъздава в стихосбирката „Midland/Drinks“ (1984).
В 1984 г. поетът се преселва в Швейцария. Там живее първо в Юра и Базел, а през 1988 г. се установява в Берн. Създава още стихосбирките „Подет от въздушното течение“ (1990) и „Колекционерът на нощни картини“ [1] (1992). Следват „Многогласна зеленина. Стихове и проза“ (1994), „Отново и отново всичко“ (2000), „Диви карамфили“ (2005) и „24 часа отворено“ (2006).
Признание[редактиране | редактиране на кода]
За творчеството си Юрген Теобалди получава значими отличия, между които „Литературната награда на Берн“ (2006). Поетът е член на Свободната академия на изкуствата в Манхайм.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Gedichte, 1968
- Sperrsitz, Gedichte, 1973
- Blaue Flecken, Gedichte, 1974
- Das Gedicht im Handgemenge. Bemerkungen zu einigen Tendenzen in der westdeutschen Lyrik, 1975
- Veränderung der Lyrik. Über westdeutsche Gedichte seit 1965, 1976
- Zweiter Klasse, Gedichte, 1976
(2005)
- Schnee im Büro, 1976
- Nahe bei der Boutique, 1977
- Sonntags Kino, Roman, 1978
- Midland, Gedichte, 1979
- Drinks, Gedichte aus Rom, 1979
- Schwere Erde, Rauch, Gedichte, 1980
- Spanische Wände, Roman, 1981
- Die Sommertour, Gedichte, 1983
- Midlands, Drinks, Gedichte, 1984
- Das Festival im Hof, Sechs Erzählungen, 1985
- In den Aufwind, Gedichte, 1990
- Der Nachtbildsammler, Gedichte, 1992
- Mehrstimmiges Grün, Gedichte und Prosa, 1994
- Ein Glücksfall, Erzählung, 1996
- Jürgen Theobaldy & Thomas Weber, 1996
- Immer wieder alles, Gedichte, 2000
- Blaue Flecken, Gedichte, 2000
- In der Ferne zitternde Häuser, 2000
- Trilogie der nächsten Ziele, Roman, 2003
- Wilde Nelken, Gedichte, 2005
- 24 Stunden offen, Gedichte, 2006
- Suchen ist schwer, Gedichte, 2012
- Aus nächster Nähe, Roman, 2013
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Юрген Теобалди- Поезия от Юрген Теобалди, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Юрген Теобалди чете свои стихове
- ((de)) Die LYRIKwelt
|
