Юрген Хабермас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юрген Хабермас
Jürgen Habermas
германски философ и социолог
Юрген Хабермас в дискусия на Мюнхенското училище по философия, 2008 г.
Юрген Хабермас в дискусия на Мюнхенското училище по философия, 2008 г.

Роден
18 юни 1929 г. (87 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Критическа теория
Интереси Политическа философия, епистемология
Повлиян Мартин Хайдегер, Дьорд Лукач, Ханс-Георг Гадамер
Повлиял Аксел Хонет
Научна дейност
Област Социология
Образование Гьотингенски университет
Цюрихски университет
Бонски университет
Работил в Хайделбергски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Институт „Макс Планк“
Публикации „Теория на комуникативното действие“ (1981)
Подпис Jürgen Habermas signature.jpg
Юрген Хабермас в Общомедия

Юрген Хабермас (на немски: Jürgen Habermas) е германски философ и социолог в традицията на критическата теория.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.

Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.

Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980: Награда „Теодор Адорно“
  • 1985: Награда „Братство Шол“ за книгата Die neue Unübersichtlichkeit
  • 1986: Награда „Готфрид Вилхелм Лайбниц“
  • 1987: Награда „Зонинг“ на Копенхагенския университет
  • 1995: Награда „Карл Ясперс“
  • 1999: Награда за култура на провинция Хесен, награда „Теодор Хойс“
  • 2001: Награда за мир на германските книгоиздатели[1]
  • 2003: Награда на принца на Астурия в раздел Социални науки[2]
  • 2004: Награда на Киото (50 млн. йени)
  • 2005: Холбергова награда (520 хил. евро)[3]
  • 2006: Награда „Бруно Крайски“ за политическа книга
  • 2006: Награда на Северен Рейн-Вестфалия
  • 2008: Европейска награда за политическа култура на фондация „Ханс Рингиер“ (50 хил. евро)
  • 2011: Награда „Виктор Франкъл“
  • 2012: Награда „Георг Аугуст Зин“
  • 2012: Награда „Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
  • 2013: Награда „Еразъм“ (150 хил. евро)[4]
  • 2013: Награда на община Касел
  • 2015: Награда „Клуге“

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността : Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Център за изследване на демокрацията : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
  • Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория : Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов ; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София : ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
  • Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността : Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен : ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
  • Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
  • Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора] : Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
  • Хабермас, Юрген. Постнационалната констелация: Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София] : КК, 2004. ISBN 954-587-098-2
  • Борадори, Джована. Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София : КХ, 2004. ISBN 954-587-105-9
  • Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София : Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
  • Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Критика и хуманитаристика, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
За него
  • Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
  • Йотов, Стилиян. Хабермас и претенциите на автономията. „Агата-А“, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]