Юрген Хабермас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юрген Хабермас
Jürgen Habermas
германски философ и социолог
Юрген Хабермас в дискусия на Мюнхенското училище по философия, 2008 г.
Юрген Хабермас в дискусия на Мюнхенското училище по философия, 2008 г.

Роден
18 юни 1929 г. (93 г.)

Религия атеизъм
Учил в Марбургски университет
Гьотингенски университет
Бонски университет
Цюрихски университет
Награди Награда „Еразъм“ (2013)[1]
Теодор Адорно (1980)
Награда за мир на германската книжна търговия (2001)[2]
Зигмунд Фройд (награда) (1976)[3]
Хайнрих Хайне (2012)[4]
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Критическа теория
Интереси Политическа философия, епистемология
Повлиян Мартин Хайдегер, Дьорд Лукач, Ханс-Георг Гадамер
Повлиял Аксел Хонет
Научна дейност
Област Социология
Работил в Хайделбергски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Институт „Макс Планк“
Публикации „Теория на комуникативното действие“ (1981)

Подпис Jürgen Habermas signature.jpg
Уебсайт
Юрген Хабермас в Общомедия

Юрген Хабермас (на немски: Jürgen Habermas) е германски философ и социолог в традицията на критическата теория.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.

Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.

Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Корица на „Структурни изменения на публичността“
  • Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София: Център за изследване на демокрацията: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
  • Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория: Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София: ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
  • Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността: Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен: ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
  • Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София: Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
  • Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора]: Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
  • Хабермас, Юрген. Постнационалната констелация: Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София]: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2004. ISBN 954-587-098-2
  • Борадори, Джована. Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София: Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2004. ISBN 954-587-105-9
  • Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София: Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
  • Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Издателска къща Критика и хуманизъм, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
За него
  • Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
  • Йотов, Стилиян. Хабермас и претенциите на автономията. „Агата-А“, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]