Юрий Андрухович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юрий Андрухович
Юрій Ігорович Андрухович
украински писател, поет, есеист и преводач
Yurii Andrukhovych 2015.jpg
Роден
13 март 1960 г. (62 г.)

Националност  Украйна
Учил в Литературен институт Максим Горки
Украинска академия за печат
Работил в писател, преводач
Награди Хердерова награда (2001)
Награда „Хана Аренд“
Литература
Жанрове роман стихотворение
Известни творби „Московиада“ (1993)
Награди Хердерова награда (2001)
Семейство
Деца София Андрухович
Юрий Андрухович в Общомедия

Юрий Ихорович Андрухович (на украински: Юрій Ігорович Андрухович) е украински писател, поет, есеист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 март 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. става съосновател на поетичната група „Бу-Ба-Бу“, което е съкращение на „бурлеска, балаган, буфонада“, в която участват и поетите Олександър Ирванец и Виктор Неборак.[1]

В периода от 1989 до 1991 г. Андрухович следва в московския Литературен институт „Максим Горки“ и публикува две книги с поезия. През 1991 г. става член на редколегията на литературно-културологичното украинско списание „Четвер“, като е редовен автор и в други големи литературни списания на Украйна.[1]

През 2000 г. публикува в съавторство с полския писател Анджей Сташук сборника с есета „Моята Европа“ (второ издание през 2001). Превежда на украински език Шекспир и американските поети от бийт-поколението; изявява се като текстописец и автор на един музикален албум („Андрухоид“).[1]

Юрий Андрухович е баща на София Андрухович, която също като баща си е писателка.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. Юрий Андрухович е публикувал пет романа, четири стихосбирки, цикъл кратки разкази, два тома есета, както и художествени преводи от английски, немски, полски и руски език.

Някои от текстовете му, например „Московиада“ и „Перверзия“, са изпълнени в отличителен постмодернистичен стил.

Списъкът на по-значимите му творби включва:

  • Небо і площі (1985), стихосбирка
  • Зліва, де серце (1989), цикъл разкази
  • Середмістя (1989), стихосбирка
  • Екзотичні птахи і рослини (1991), стихосбирка
  • Рекреації (1992), първи роман
  • Московіада (1993), роман
  • Перверзія (1996), роман
  • Дезорієнтація на місцевості (1999), сборник есета
  • Моя Європа (2000/2001), сборник есета с полския автор Анджей Сташук
  • Дванадцять обручів (2003), роман
  • Пісні для мертвого півня (2004), стихосбирка
  • День смерті Пані День (2006), антология с украински преводи на американска поезия от 1950-те и 1960-те
  • Диявол ховається в сирі (2006), сборник есета
  • Таємниця. Замість роману (2007), роман, съставен от интервюта
  • „Majdan! Ukraine, Europa“ (2014), сборник есета, заедно с Ярослав Хрътсак и други ((de)).

Андрухович е преведен на почти всички европейски езици.[2]

На български[редактиране | редактиране на кода]

Към 2021 г. четири книги на Юрий Андрухович са преведени и издадени на български:[3]

  • 2009 – „Московиада“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова
  • 2012 – „Дванайсетте обръча“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова, Райна Камберова
  • 2020 – „Любовниците на Юстиция“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова
  • 2020 – „Писма до Украйна“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова

Текстове на Андрухович (откъси от „Перверзия“ в превод на Иван Тотоманов, откъси от „Дванайсетте обръча“ и някои от неговите есета) са отпечатвани на страниците на списания „Факел“ и „Панорама“.[2]

През 2013 г. Андрухович е почетен гост на фестивала София: Поетики, организиран под надслов „Поетики на кризата“.[4]

През 2020 г. преводът на Албена Стаменова на поетичната книга „Писма до Украйна“ от Юрий Андрухович е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“.

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Андрухович пише на украински и известен с про-украинските и про-европейските си възгледи, макар че рядко е смятан за украинци националист, квалификация, която той категорично отхвърля. В интервютата си казва, че уважава както украинския, така и руския език, и твърди, че опонентите му не разбират, че самото съхраняване на украинския език е поставено под заплаха. По време на изборите за президент на Украйна през 2004 година, Андрухович подписва наред с други 11 атвори отворено писмо, в което нарича съветската култура „естраден език и криминален жаргон“. За двуезичното издание „Зеркало Недели“ Андрухович публикува есета, като самостоятелно ги превежда от украински на руски език.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

За литературните си творби и дейността си като общественик, Юрий Андрухович е удостояван с множество национални и международни отличия, сред които Хердерова награда (2001), Наградата за мир на името на Ерих Мария Ремарк (2005), Награда за европейско разбирателство в Лайпцигски панаир на книгата (2006), Наградата Ангелус (2006), Наградата на името на Хана Аренд (2014).[5]

Андрухович е член на редколегията на украинските периодични издания „Krytyka“ и „Potyah 76“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yurii Andrukhovych“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​