Юрий Андрухович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юрий Андрухович
Yurii Andrukhovych 2015.jpg
Роден 13 март 1960
Националност украински писател, поет, преводач
Юрий Андрухович в Общомедия

Юрий Ихорович Андрухович (на украински: Юрій Ігорович Андрухович) е украински писател, поет, есеист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юрий Андрухович е роден на 13 март 1960 в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 година става съосновател на поетичната група „Бу-Ба-Бу“, което е съкращение на „бурлеска, балаган, буфонада“, в която участват и поетите Олександр Ирванец и Виктор Неборак.[1]

В периода от 1989 до 1991 г. Андрухович учи в московския Литературен институт „Максим Горки“ и публикува две книги с поезия. През 1991 г. става член на редколегията на литературно-културологичното украинско списание „Четвер“, като е редовен автор и в други големи литературни списания на Украйна.[1]

През 2000 година публикува в съавторство с полския писател Анджей Сташук сборника с есета „Моята Европа“ (второ издание през 2001). Превежда на украински език Шекспир и американските поети от бийт-поколението; изявява се като текстописец и автор на един музикален албум („Андрухоид“).[1]

Юрий Андрухович е баща на София Андрухович, която също като баща си е писателка.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г., Юрий Андрухович е публикувал пет романа, четири поетични стихосбирки, цикъл кратки разкази, два това есета, както и художествени преводи от английски, немски, полски и руски.

Някои от текстовете му, например „Московиада“ и „Перверзия“ са изпълнени в отличителен постмодернистичен стил.

Списъкът на по-значимите му творби включва:

  • Небо і площі (1985), стихосбирка
  • Зліва, де серце (1989), цикъл разкази
  • Середмістя (1989), стихосбирка
  • Екзотичні птахи і рослини (1991), стихосбирка
  • Рекреації (1992), първи роман
  • Московіада (1993), роман
  • Перверзія (1996), роман
  • Дезорієнтація на місцевості (1999), сборник есета
  • Моя Європа (2000/2001), сборник есета с полския автор Анджей Сташук
  • Дванадцять обручів (2003), роман
  • Пісні для мертвого півня (2004), стихосбирка
  • День смерті Пані День (2006), антология с украински преводи на американска поезия от 1950-те и 1960-те
  • Диявол ховається в сирі (2006), сборник есета
  • Таємниця. Замість роману (2007), роман, съставен от интервюта
  • „Majdan! Ukraine, Europa“ (2014), сборник есета, заедно с Ярослав Хрътсак и други (на немски).

Андрухович е преведен на почти всички европейски езици.[2]

На български[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. две книги на Юрий Андрухович са преведени на български:[3]

  • 2009 – „Дванайсетте обръча“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова
  • 2012 – „Московиада“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова.

Текстове на Андрухович (откъси от „Перверзия“ в превод на Иван Тотоманов, откъси от „Дванайсетте обръча“, и някои от неговите есета) са отпечатвани на страниците на списания „Факел“ и „Панорама“.[2]

През 2013 година Андрухович е почетен гост на фестивала София: Поетики, организиран под надслов „Поетики на кризата“.[4]

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Андрухович пише на украински и известен с про-украинските и про-европейските си възгледи, макар че рядко е смятан за украинци националист, квалификация, която той категорично отхвърля. В интервютата си казва, че уважава както украинския, така и руския езици, и твърди, че опонентите му не разбират, че самото запазване на украинския език е поставено под заплаха. По време на изборите за президент на Украйна през 2004 година, Андрухович подписва наред с други 11 атвори отворено писмо, в което нарича съветската култура „естраден език и криминален жаргон“. За двуезичното издание „Зеркало Недели“ Андрухович публикува есета, като самостоятелно ги превежда от украински на руски език.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

За литературните си творби и дейността си като общественик, Юрий Андрухович е удостояван с множество национални и международни отличия, в това число Хердерова награда (2001), Наградата за мир на името на Ерих Мария Ремарк (2005), Награда за европейско разбирателство в Лайпцигски панаир на книгата (2006), Наградата Ангелус (2006), Наградата на името на Хана Аренд (2014).[5]

Андрухович е член на редколегията на украинските периодични издания „Krytyka“ и „Potyah 76“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yurii Andrukhovych“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.