Юрий Мамлеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юрий Мамлеев
Юрий Мамлеев.JPG
Роден 11 декември 1931 г.
Починал 25 октомври 2015 г. (83 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр роман, разказ, есе
Награди „Андрей Бели“ (1991),
Пушкинская премия Фонда Тёпфера (2000),
„Нонконформизъм“ (2014)
Уебсайт mamleew.ru
Страница в IMDb
Юрий Мамлеев в Общомедия

Юрий Виталиевич Мамлеев (на руски: Ю́рий Вита́льевич Мамле́ев) е съвременен руски писател, драматург, поет и философ.

Член е на американския, френския и руския ПЕН-клуб, на Съюза на писателите в Русия, а също и на Съюза на литераторите и Съюза на драматурзите в Русия. Лауреат на наградата на името на Андрей Бели (1991)[1][2]. Основател на литературното течение „метафизически реализъм“ и на философската доктрина „Вечна Русия“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юрий Мамлеев е роден на 11 декември 1931 г. в Москва. През 1956 г. завършва Московския лесотехнически институт и получава диплома за инженер.

От 1957 до 1974 г. преподава математика във вечерни училища. Но през цялото време неговите разкази, романи и философски есета се разпространяват в самиздатски списания, тъй като в съветските издателства отказват да публикуват ръкописите му. В неговата квартира през 60-те години се събират много от лицата на „неофициалната култура“ на епохата. Сред тях са поети и художници като Леонид Губанов, Хенрих Сапгир, Лев Кропивницки, Александър Харитонов, Венедикт Ерофеев.

През 1974 г. заедно със съпругата си Мария емигрира в САЩ, където преподава в Университета „Корнел“. През 1983 г. се преселва в Париж, Франция, където преподава руска литература и език в Медонския институт за руска култура, а след това и в Института за източни цивилизации в Париж. В периода на принудителна емиграция неговите произведения са преведени на европейските езици. В парижко литературно списание през 1986 г. специалистът по творчеството на Фьодор Достоевски Жак Като пише за Мамлеев като за достоен наследник на Николай Гогол и Достоевски.

В началото на 1990-те години е един от първите емигранти, които се завръщат в Русия. Книгите му започват да излизат в големи тиражи в различни издателства. От началото на 1990-те години до 2008 г. излизат общо 27 негови книги. Пиеси на Мамлеев се поставят в Русия и на фестивала в Грац, Австрия.

Ангажиран е и с обществена работа: член е на Комисията по връщането на гражданство при Президента на Руската федерация.

Между 1994 и 1999 г. като индолог преподава индийска философия във философския факултет на Московския университет.

Умира на 25 октомври 2015 г.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Създател е на ново литературно течение, което нарича метафизически реализъм. Неговите основания са изложени в главата „Метафизика и изкуство“ на книгата му „Съдбата на битието“.

Основните му философски трудове са „Съдбата на битието“ (отпечатана в списание „Вопросы философии“ книжки 10 и 11 за 1993 г.) и „Вечната Русия“. В „Съдбата на битието“ обосновава собственото си философско учение. Като индолог той тръгва от някои положения на Ведантата, но ги развива далеч отвъд нея. В книгата „Вечната Русия“ изследва дълбините на руската култура и дух.

През 2012 г. „Съдбата на битието“ е издаден на френски език.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградата „Андрей Бели“ (1991).

През 2000 г. получава Пушкинската награда на Фонд „Тьопфер“ (Германия). Лауреат е също на наградата „Словесность“ на Съюза на литераторите (2008) и на наградата „Нонконформизъм“ (2014).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Изнанка Гогена. Третья волна, Париж, 1982.
  • Живая смерть (сборник рассказов). Третья волна, Нью-Йорк – Париж, 1986.
  • Шатуны (роман). Третья волна, Нью-Йорк – Париж, 1988.
  • (в съавторство с Татяна Горичева) Новый град Китеж (философские работы). Париж, 1988.
  • Голос из ничто (сборник рассказов). Apollon Foundation, Нью-Йорк, 2001.
  • Сборник рассказов. Молодёжный книжный центр, Москва, 1990.
  • Вечный дом (повесть и рассказы). Художественная литература, Москва, 1991.
  • Голос из ничто. Московский рабочий, Москва, 1991.
  • Избранное. Терра, Москва, 1993.
  • Шатуны (роман). Терра, Москва, 1996.
  • Судьба Бытия (философия). Москва, 1997.
  • Чёрное зеркало (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 1999.
  • Бунт луны (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2000.
  • Чёрное зеркало (переиздание). Вагриус, Москва, 2001.
  • Блуждающее время (роман). Лимбус-пресс, Москва – С.-Петербург, 2001.
  • Россия вечная. АиФ-принт, Москва, 2002.
  • Изнанка Гогена (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2002.
  • Основные тайны (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2002.
  • Шатуны (роман). Ad Marginem, Москва, 2002.
  • Задумчивый киллер (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
  • Американские рассказы (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
  • Конец века (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
  • Мир и хохот (роман). Вагриус, Москва, 2003.
  • Другой. 2006.
  • Крылья ужаса. Романы. М., АСТ – Зебра Е, 2008.
  • Русские походы в тонкий мир. 2009.
  • Империя духа. 2010.
  • После Конца. 2011.
На български

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]