Юрий Мамлеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юрий Мамлеев
Роден 11 декември 1931 г.[1]
Починал 25 октомври 2015 г.[1] (83 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр роман, разказ, есе
Награди „Андрей Бели“ (1991),
Пушкинская премия Фонда Тёпфера (2000),
„Нонконформизъм“ (2014)
Уебсайт mamleew.ru
Юрий Мамлеев в Общомедия

Юрий Виталиевич Мамлеев (на руски: Ю́рий Вита́льевич Мамле́ев) е съвременен руски писател, драматург, поет и философ.

Член е на американския, френския и руския ПЕН-клуб, на Съюза на писателите в Русия, а също и на Съюза на литераторите и Съюза на драматурзите в Русия. Лауреат на наградата на името на Андрей Бели (1991)[2][3]. Основател на литературното течение „метафизически реализъм“ и на философската доктрина „Вечна Русия“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юрий Мамлеев е роден на 11 декември 1931 г. в Москва. През 1956 г. завършва Московския лесотехнически институт и получава диплома за инженер.

От 1957 до 1974 г. преподава математика във вечерни училища. Но през цялото време неговите разкази, романи и философски есета се разпространяват в самиздатски списания, тъй като в съветските издателства отказват да публикуват ръкописите му. В неговата квартира през 60-те години се събират много от лицата на „неофициалната култура“ на епохата. Сред тях са поети и художници като Леонид Губанов, Хенрих Сапгир, Лев Кропивницки, Александър Харитонов, Венедикт Ерофеев.

През 1974 г. заедно със съпругата си Мария емигрира в САЩ, където преподава в Университета „Корнел“. През 1983 г. се преселва в Париж, Франция, където преподава руска литература и език в Медонския институт за руска култура, а след това и в Института за източни цивилизации в Париж. В периода на принудителна емиграция неговите произведения са преведени на европейските езици. В парижко литературно списание през 1986 г. специалистът по творчеството на Фьодор Достоевски Жак Като пише за Мамлеев като за достоен наследник на Николай Гогол и Достоевски.

В началото на 1990-те години е един от първите емигранти, които се завръщат в Русия. Книгите му започват да излизат в големи тиражи в различни издателства. От началото на 1990-те години до 2008 г. излизат общо 27 негови книги. Пиеси на Мамлеев се поставят в Русия и на фестивала в Грац, Австрия.

Ангажиран е и с обществена работа: член е на Комисията по връщането на гражданство при Президента на Руската федерация.

Между 1994 и 1999 г. като индолог преподава индийска философия във философския факултет на Московския университет.

Умира на 25 октомври 2015 г.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Създател е на ново литературно течение, което нарича метафизически реализъм. Неговите основания са изложени в главата „Метафизика и изкуство“ на книгата му „Съдбата на битието“.

Основните му философски трудове са „Съдбата на битието“ (отпечатана в списание „Вопросы философии“ книжки 10 и 11 за 1993 г.) и „Вечната Русия“. В „Съдбата на битието“ обосновава собственото си философско учение. Като индолог той тръгва от някои положения на Ведантата, но ги развива далеч отвъд нея. В книгата „Вечната Русия“ изследва дълбините на руската култура и дух.

През 2012 г. „Съдбата на битието“ е издаден на френски език.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградата „Андрей Бели“ (1991).

През 2000 г. получава Пушкинската награда на Фонд „Тьопфер“ (Германия). Лауреат е също на наградата „Словесность“ на Съюза на литераторите (2008) и на наградата „Нонконформизъм“ (2014).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Изнанка Гогена. Третья волна, Париж, 1982.
  • Живая смерть (сборник рассказов). Третья волна, Нью-Йорк – Париж, 1986.
  • Шатуны (роман). Третья волна, Нью-Йорк – Париж, 1988.
  • (в съавторство с Татяна Горичева) Новый град Китеж (философские работы). Париж, 1988.
  • Голос из ничто (сборник рассказов). Apollon Foundation, Нью-Йорк, 2001.
  • Сборник рассказов. Молодёжный книжный центр, Москва, 1990.
  • Вечный дом (повесть и рассказы). Художественная литература, Москва, 1991.
  • Голос из ничто. Московский рабочий, Москва, 1991.
  • Избранное. Терра, Москва, 1993.
  • Шатуны (роман). Терра, Москва, 1996.
  • Судьба Бытия (философия). Москва, 1997.
  • Чёрное зеркало (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 1999.
  • Бунт луны (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2000.
  • Чёрное зеркало (переиздание). Вагриус, Москва, 2001.
  • Блуждающее время (роман). Лимбус-пресс, Москва – С.-Петербург, 2001.
  • Россия вечная. АиФ-принт, Москва, 2002.
  • Изнанка Гогена (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2002.
  • Основные тайны (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2002.
  • Шатуны (роман). Ad Marginem, Москва, 2002.
  • Задумчивый киллер (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
  • Американские рассказы (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
  • Конец века (сборник рассказов). Вагриус, Москва, 2003.
  • Мир и хохот (роман). Вагриус, Москва, 2003.
  • Другой. 2006.
  • Крылья ужаса. Романы. М., АСТ – Зебра Е, 2008.
  • Русские походы в тонкий мир. 2009.
  • Империя духа. 2010.
  • После Конца. 2011.
На български

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Юрий Мамлеев.
  2. Премия Андрея Белого ((ru))
  3. Статията „Литературные премии“ в енциклопедията Кругосвет ((ru))
  4. Умер писатель Юрий Мамлеев, Интерфакс, 25 октомври 2015 ((ru))
  5. За „Убиецът от нищото“ на сайта на издателство „Жанет-45“. ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]