Юри Статков
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Юри Статков | |
| български театрален режисьор | |
| Роден |
4 декември 1942 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Юри (Йордан) Цветанов Статков е български театрален режисьор и дългогодишен сътрудник на Българското национално радио.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Юри Статков е роден на 4 декември 1942 година в Бяла Слатина, България. Израства в семейство на зъботехник и учителка по български език.
През 1963 година започва да следва специалност режисура във ВИТИЗ Кр. Сарафов при проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. След внезапната смърт на проф. Стефан Сърчаджиев, и тъй като Методи Андонов не притежава титла доцент или професор, други професори идват за по една година на мястото на проф. Стефан Сърчаджиев.
Така Юри Статков завършва режисура при проф. Анастас Михайлов през 1967 година. Заедно с него в един клас („Вечните методианци“) учат Меглена Караламбова, Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов, Милен Пенев, Илия Добрев, Елена Райнова и други. Дипломират се с постановката на Методи Андонов „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолд Брехт.
Юри Статков дебютира кариерата си с постановката „Право на име“ на Ем. Калъчев в Драматичен Театър Пловдив през 1968 година.
Работи в Драматичен театър Пловдив (1967 – 1968), Драматичен театър Хасково (1968 – 1972), Драматичен театър Бургас (1972 – 1973), Драматичен театър Слвен (1973 – 1975), Творческото обединение Радиотеатър при БНР (режисьор и главен режисьор, 1975 – 1999), програма „Христо Ботев“ на Българското Национално Радио (БНР) – главен режисьор (1997 – 1998), Драматичен театър Шумен (1999 – 2006).
И след пенсиониранито си е отдаден на голямата си страст – театъра, и продължава да работи като гост-театрален режисъор в Народно читалище „Паисий Хилендарски-1870“ – Балчик, Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново и Драматичен театър „Драгомир Асенов“ – Монтана.
На 5 ноемри 2018 година БНТ 2 излъчва репортаж[1] за постановката му „Да си богат не е лесно“ от Пиер Шено в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ - Велико Търново.
След кратко боледуване, почива на 24 януари 2023 година в дома си в София.
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]„Веселите Уиндзорки“, Много шум за нищо" – Уилям Шекспир, „Изобретателната влюбена“ – Л. Де Вега, „Рогоносец ли...?“ – по Ж.-Б. Молиер, „Михал“ – С. Доброполодни, „Когато гръм удари“ – П.К. Яворов, „Свекърва“ – А. Страшимиров, „Женско Царство“ – Ст. Л. Костов, „Мотопедът, Въпрос на принцип“ – Н. Йорданов, „Недоразумението“[2] – А. Камю (2003), „Пеперудите са свободни“ – Леополд Герш (1995), „Двама на коне, един на магаре“ – О. Данек, „Чер хайввер и леща“ – Л. Скарначи и Р. Тарабузи, „Сватбата на Мишока Мики“ – Н. Фол, „Молба до Господ“[3], „Аржентинско танго“[4] – Илко Иларионов, „Срещи в сряда“[5] – Валентин Красногоров, „Луди пари“[6] – Рей Куни, и др.
Има много постановки в Радиотеатъра.
Носител на национални награди[7].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БНТ 2. „Да си богат не е лесно", Предаване: Репетиция, 05.11.2018
- ↑ Биография на Георги Златарев
- ↑ Молба до господ, Драматичен театър Монтана
- ↑ Аржентинско танго, Драматичен театър Монтана
- ↑ Срещи в сряда, Драматичен театър Монтана
- ↑ Луди пари, Драматичен театър Монтана
- ↑ Енциклопедия на българския театър. Издателска къща ТРУД, 2008 г. с. 424/425.