Юрумлери
| Юрумлери Јурумлери | |
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Петър и Павел“ | |
  Юрумлери  Юрумлери | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Гази Баба |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 227 m |
| Население | 2983 души (2002) |
| Пощенски код | 1047 |
| МПС код | SK |
| Юрумлери в Общомедия | |
Юрумлери (среща се и като Урумлери, на македонска литературна норма: Јурумлери) е село в община Гази Баба на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Скопската котловина на левия бряг на Вардар и на практика е квартал на Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]През първата половина на XIX век в Юрумлери функционира фабрика за производство на селитра, в която работят предимно цигани, известни и по-късно като „барутчии“. Фабриката е задължена да изпраща определено количество селитра за барутхането в Азатлъ (край Цариград).[1]
В края на XIX век Юрумлери е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Юрумлери живеят 95 българи християни и 180 турци.[2]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юрумлери има 80 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия. По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Юрумлери е част от Ибраимовска община и има 143 жители.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Юрумлери (Jurumleri) като село с неясен етнически състав.[5]
През втората половина на XX век на мястото на съборена стара паянтова църква е изграден храмът „Св. св. Петър и Павел“.[6] В храма се намира част от резбования иконостас, изработен от Нестор Алексиев за скопската църква „Св. св. Константин и Елена“.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 2983 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 2523 |
| албанци | 25 |
| турци | 0 |
| роми | 331 |
| власи | 3 |
| сърби | 58 |
| бошняци | 0 |
| други | 43 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Юрумлери
Димитър Димитров Цонев, български военен деец, майор от 2-ри тежък артилерийски полк, загинал през септември 1918 г., по време на Първата световна война[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елезовић, Глиша. Производња шалитре у Јурумлеру код Скопља, Гласник Скопског научног друштва, књига III, Скопље 1928, с. 203-208. Потомците на тези цигани-барутчии през ХХ век живеят в Скопската махала Топхана - пак там, с. 203 - 204.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 93.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Верски Објекти // Општина Гази Баба. Архивиран от оригинала на 2017-05-23. Посетен на 14 юни 2017.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 254.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 13, 14
| ||||||||
