Юрумлери
| Юрумлери Јурумлери | |
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Петър и Павел“ | |
  Юрумлери  Юрумлери | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Гази Баба |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 227 m |
| Население | 2983 души (2002) |
| Пощенски код | 1047 |
| МПС код | SK |
| Юрумлери в Общомедия | |
Юрумлери (на македонска литературна норма: Јурумлери) е село в община Гази Баба на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Скопската котловина на левия бряг на Вардар и на практика е квартал на Скопие.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Юрумлери е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Юрумлери живеят 95 българи християни и 180 турци.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юрумлери има 80 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Юрумлери (Jurumleri) като село с неясен етнически състав.[3]
През втората половина на XX век на мястото на съборена стара паянтова църква е изграден храмът „Св. св. Петър и Павел“.[4] В храма се намира част от резбования иконостас, изработен от Нестор Алексиев за скопската църква „Св. св. Константин и Елена“.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 2983 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2523 |
| албанци | 25 |
| турци | 0 |
| роми | 331 |
| власи | 3 |
| сърби | 58 |
| бошняци | 0 |
| други | 43 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Юрумлери
Димитър Димитров Цонев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Верски Објекти // Општина Гази Баба. Архивиран от оригинала на 2017-05-23. Посетен на 14 юни 2017.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 254.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 13, 14
| ||||||||
