Ютта фон Изенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ютта фон Изенбург
графиня на Спонхайм-Щаркенбург и графство Сайн
Лични данни
Родена
Починала
Семейство
Баща Хайнрих II фон Изенбург
Майка Мехтилд фон Хохщаден
Брак Готфрид I фон Спонхайм-Сайн
Потомци Йохан I фон Сайн, Енгелберт I фон Сайн, Аделхайд фон Сайн, Елизабет фон Сайн, Хайнрих фон Сайн, Мехтилд фон Сайн, Ютта фон Сайн
Герб на Изенбург
Герб на графство Сайн

Ютта фон Изенбург (на немски: Jutta von Isenburg; * пр. 1259/1260; † сл. 23 април 1314, вер. 1316) е благородничка от Изенбург и чрез женитба графиня на Спонхайм-Щаркенбург и графство Сайн. Основателка е на новата линия фон Сайн на род Спонхайм.

Тя е дъщеря на Хайнрих II фон Изенбург († сл. 1278) и съпругата му Мехтилд фон Хохщаден († сл. 1264), дъщеря на граф Лотар I фон Аре-Хохщаден († 1222) и Мехтилд фон Вианден († 1241). Майка ѝ е сестра на Конрад фон Хохщаден, архиепископ на Кьолн (1238 – 1261).[1]

Тя е сестра на графовете Герлах I фон Изенбург-Аренфелс († сл. 1303), Лудвиг фон Изенбург-Клееберг († сл. 1290), Еберхард († 1292), Бертелина († сл. 1227), Елиза († сл. 1276), Хайнрих († 1291), приор на Св. Куниберт в Кьолн (1263), и на Конрад фон Изенбург († сл. 1296), 1286 в свещен орден в Мюнерщат.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ютта фон Изенбург се омъжва пр. август 1258 г. за граф Готфрид I фон Спонхайм-Сайн († 31 октомври 1283), син на граф Йохан I фон Спонхайм-Щаркенбург († 1266).[2] Те имат децата:[3][4]

  • Йохан I фон Сайн († 1324), граф на Сайн, женен I. ок. 1287 за Елизабет фон Хесен († 1293), II. 1297 г. за Кунигунда фон Нойербург († ок. 1347)
  • Енгелберт I фон Сайн († 1336), граф на Сайн-Хомбург, женен I. за Ютта фон Изенбург († сл. 1313), II. за Клариса
  • Аделхайд фон Сайн († сл. 1309), омъжена I. за Хайнрих II, рауграф цу Нойенбаумберг († ок. 1288), II. пр. 1292 г. за Конрад IV, рауграф цу Щолценберг († сл. 1327)
  • Елизабет фон Сайн (* 1275; † ок. 1308), омъжена за граф Герхард III фон Диц († сл. 1306)
  • Хайнрих фон Сайн († сл. 1311)
  • Мехтилд фон Сайн († сл. 1311)
  • Ютта фон Сайн († сл. 1327)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dagmar Reimers: Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
  • Matthias Dahlhoff: Geschichte der Grafschaft Sayn und der Bestandtheile derselben. Dillenburg 1874 (Google Books).
  • Joachim J. Halbekann: Die älteren Grafen von Sayn. Historische Kommission für Nassau: Wiesbaden 1997. ISBN 978-3-930221-01-1.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 59.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 133.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Isenburg 1, genealogy.euweb.cz
  2. Sponheim 6, genealogy.euweb.cz
  3. Jutta von Isenburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Jutta (3) v. Isenburg, ww-person.com