Ябланица (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ябланица.

Ябланица
Јабланица
— село —
Стара къща в селото
Стара къща в селото
41.3133° с. ш. 20.5803° и. д.
Ябланица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Надм. височина831 m
Население553 души (2002)
Пощенски код6336
Ябланица в Общомедия

Ябланица (на македонска литературна норма: Јабланица; на албански: Jabllanica) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Дримкол в прохода между планината Ябланица от юг и Радук от север.

История[редактиране | редактиране на кода]

Народна носия от Ябланица

В XIX век Ябланица е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ябланица (Yablanitza) е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 348 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ябланица има 850 жители българи християни и 110 българи мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ябланица е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 137 къщи.[3]

По-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ябланица има 64 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ябланица има 832 българи екзархисти и 160 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[5]

Към 1910 година селото брои над 150 къщи, от които десетина помашки, 57 сърбомански и останалите български.[6] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Ябланица има 85 български екзархийски, 47 патриаршистки и 21 помашки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 11 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 64 души от Ябланица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 553 жители.[9]

Националност Всичко
северномакедонци 545
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 7

Църкви и параклиси[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Свети Илия“

В селото има няколко църкви и параклиси. „Свети Илия“ е изградена в 1886 година и преосветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски в 1996 година, не е изписана. „Света Богородица Пречиста“ е изградена в 1976 година и осветена в 1978 година от митрополит Ангеларий Дебърско-Кичевски. Също не е изписана, но иконите в нея са от 1845 година, изработени от Дичо Зограф[10] и други зографи, което потвърждава, че е градена върху по-стара църква. „Свети Мина, Виктор и Викентий“ е изградена в 1975 година, а осветена на 24 ноември 2001 година от владиката Тимотей. Не е изписана, а иконите на иконостаса са от 1826 година, което също показва, че и тя е градена върху по-стара църква. На 17 юни 2003 година митрополит Тимотей поставя темелния камък на църквата „Преполвение“. Манастирът „Свети Илия“ е изграден в 1954 година.[11]

Параклисът „Света Петка“, е изграден в 2002 година, параклисът „Свети Никола“ – в 1996 година, параклисът „Света Петка“ – в 1994 година и параклисът „Света Неделя“ – в 1997 година.[11]

Ябланица е едно от селата от Дримкол с много известни строители. Най-значим е първомайстор Иван (II половина на ХVІІІ век – 1850). Негово дело от началото на ХІХ век е прословутия Шпилски мост до Дебър, северното жилищно крило на Бигорския манастир (1814), жилищните корпуси на Кичевския манастир (18420 – 1843). Известен строител е и уста Стоян който между 1832 и 1838 година строи църквата „Свети Георги“ и високия ѝ дворен зид в Лазарополе, Мала река. По-късно в 1867 година синът му Ильо Стоянов издига и нейната камбанария. Майстор Велко Кръстев Йованов е създал в 1866 година църквата „Свети Георги“ и нейната камбанария в село Орешец, Белоградчишко. По време на Първата световна война майстор Стойко Леков, заедно със сина си Аврам, издига храма „Свети Атанасий“ в село Радиовце, Тетовско (1917).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Максим Ненов от Тресонче и Димитър Стефанов от Ябланица
Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези
Родени в Ябланица
  • Аврам Стойков Леков, строител, автор на църквата „Свети Атанасий“ в Радиовце, 1919 г.
  • Богдан Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[12]
  • Васил Велев (Вельов) Спасов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, 4 рота на 1 дебърска дружина[13] Загинал през Първата световна война.[14]
  • Велко Кръстев Йованов, майстор строител
  • Витомир Долински (р. 1961), писател от Северна Македония
  • Глигор Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменоделец, основно образование, 1 дебърска дружина[15]
  • Димитър Домазетов (1865 – 1903), деец на ВМОРО
  • Добре Ставрески (1933 - 1994), певец от Република Македония
  • Доне, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО[16]
  • Евто Велов, строител, автор на Часовниковата кула в Чупрене, 1899 г.
  • Наум Пейчинов (1880 - 1913), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
  • Петко Домазетовски (р. 1935), северномакедонски фолклорист и писател
  • Спасе, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО, убит в 1913 година от сърбите[17]
  • Цветко Стоянов (1872 – ?), български революционер
Други
  • Александър Гюрчинов (1934 – 2015), режисьор от Северна Македония, по произход от Ябланица
  • Гьоре Будинов, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание води сражение на 18 юли 1903 година при село Ябланица.[18]
  • Милан Гюрчинов (1928 – 2018), литератор от Северна Македония, по произход от Ябланица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  10. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  11. а б Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 17 март 2014 г.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 18.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 117.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  16. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 300.
  17. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 299.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.