Ябланица (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ябланица.

Ябланица
Јабланица
— село —
Стара къща в селото
Стара къща в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.3133° с. ш. 20.5803° и. д.
Ябланица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 831 m
Население (2002) 553 души
Пощенски код 6336
Ябланица в Общомедия

Ябланица (на македонска литературна норма: Јабланица, на албански: Jabllanica) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Дримкол в прохода между планината Ябланица от юг и Радук от север.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ябланица е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ябланица (Yablanitza) е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 348 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ябланица има 850 жители българи християни и 110 българи мохамедани.[2]

По-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ябланица има 64 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ябланица има 832 българи екзархисти и и 160 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[4]

Народна носия от Ялбланица

Към 1910 година селото брои над 150 къщи, от които десетина помашки, 57 сърбомански и останалите български.[5] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Ябланица има 85 български екзархийски, 47 патриаршистки и 21 помашки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 11 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 64 души от Ябланица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 553 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 545
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 7

Църкви и параклиси[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Свети Илия“

В селото има няколко църкви и параклиси. „Свети Илия“ е изградена в 1886 година и преосветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски в 1996 година, не е изписана. „Света Богородица Пречиста“ е изградена в 1976 година и осветена в 1978 година от митрополит Ангеларий Дебърско-Кичевски. Също не е изписана, но иконите в нея са от 1845 година, изработени от Дичо Зограф[9] и други зографи, което потвърждава, че е градена върху по-стара църква. „Свети Мина, Виктор и Викентий“ е изградена в 1975 година, а осветена на 24 ноември 2001 година от владиката Тимотей. Не е изписана, а иконите на иконостаса са от 1826 година, което също показва, че и тя е градена върху по-стара църква. На 17 юни 2003 година митрополит Тимотей поставя темелния камък на църквата „Преполвение“. Манастирът „Свети Илия“ е изграден в 1954 година.[10]

Параклисът „Света Петка“, е изграден в 2002 година, параклисът „Свети Никола“ – в 1996 година, параклисът „Света Петка“ – в 1994 година и параклисът „Света Неделя“ – в 1997 година.[10]

Ябланица е едно от селата от Дримкол с много известни строители. Най-значим е първомайстор Иван (II половина на ХVІІІ век – 1850). Негово дело от началото на ХІХ век е прословутия Шпилски мост до Дебър, северното жилищно крило на Бигорския манастир (1814), жилищните корпуси на Кичевския манастир (18420 – 1843). Известен строител е и уста Стоян който между 1832 и 1838 година строи църквата „Свети Георги“ и високия ѝ дворен зид в Лазарополе, Мала река. По-късно в 1867 година синът му Ильо Стоянов издига и нейната камбанария. Майстор Велко Кръстев Йованов пък е създал в 1866 година църквата „Свети Георги“ и нейната камбанария в село Орешец, Белоградчишко. По време на Първата световна война майстор Стойко Леков, заедно със сина си Аврам, издига храма „Свети Атанасий“ в село Радиовце, Тетовско (1917).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Максим Ненов от Тресонче и Димитър Стефанов от Ябланица
Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези
Родени в Ябланица
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Стойков Леков, строител, автор на църквата „Свети Атанасий“ в Радиовце, 1919 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[11]
  • Flag of North Macedonia.svg Витомир Долински (р. 1961), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Глигор Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменоделец, основно образование, 1 дебърска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Домазетов (1865 – 1903), деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Евто Велов, строител, автор на Часовниковата кула в Чупрене, 1899 г.
  • Flag of Bulgaria.svg поп Наум Пейчинов, български революционер, деец на ВМОРО, убит през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[13][14]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветко Стоянов (1872 – ?), български революционер
Други
  • Flag of North Macedonia.svg Александър Гюрчинов (1934 – 2015), режисьор от Северна Македония, по произход от Ябланица
  • Flag of Bulgaria.svg Гьоре Будинов, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание води сражение на 18 юли 1903 година при село Ябланица.[15]
  • Flag of North Macedonia.svg Милан Гюрчинов (1928 – 2018), литератор от Северна Македония, по произход от Ябланица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172 – 173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 184 – 185.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  10. а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16, 18.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  13. Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония