Ябланишко ждрело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ябланишко ждрело
Bulgaria location map.svg
42.8483° с. ш. 22.6794° и. д.
Ябланишко ждрело
Ябланишко ждрело
Г. К.: 42° 50' 54'' N, 22° 40' 46'' E
Тип на обекта: пролом
Данни
Надм. височина: 680 m
държава: България
река: Ябланица

Ябланишкото ждрело е каньоновиден пролом на река Ябланица (десен приток на Ерма) в Западна България, между най-югозападната част на планината Гребен на изток и североизточните склонове на Ездимирска планина на запад, в Община Трън, област Перник, на около 5 km североизточно от град Трън.

Географско описание[редактиране | редактиране на кода]

Цялата дължина на ждрелото е около 4 km, а средната му надморската височина е около 680 m. Започва на около 3 km северозападно от село Филиповци, при моста на шосето БрезникТрън, на 738 m н.в. и се насочва на северозапад. След около 2 km е средата на ждрелото, където реката завива на север и тук надморската му височина е около 680 m. Завършва южно от село Банкя на 632 m н.в. По цялото си протежение ждрелото заобикала от запад връх Гарванов камък (1008 m).

Ждрелото е пролом с множество водопади, прагове, еврозионни котли, изворчета, пещери, скални стени и кули. Забележително е съчетанието на вода, скали и растителност.  Само на няколко квадратни метра се срещат десетки дървесни, храстови и тревни видове. Някои от тях са изключително красиви, като например люляка през май или смрадликата през септември и октомври, а най-вече изключително рядката, срещаща се само на Балканския полуостров фрайхенбахова перуника, която може да се види през юни. В маршрута на еко-пътеката по Ябланишкото ждрело може да се видят малката пещера Меча дупка и популярния в региона Зелени вир, както и една миниатюрна пещеричка в скалите вдясно от пътеката малко преди вира.

Маршрут[редактиране | редактиране на кода]

На ждрелото е построена екопътека с дължина около 2 km, иначе е непристъпно за обикновени туристи. За да се стигне до нея е необходимо от София се пътува за Брезник, а след това да се продължи за Трън. Непосредствено преди да се стигне градът, пътят напуска долината на река Ябланица, набира височина с няколко серпентини по баира на Ездимирската планина, след което излиза на висока поляна, от която има отклонение вдясно за село Банкя.

Ако преминете билото и се спуснете по наклона, след който започват първите къщи на Трън, значи сте подминали отклонението! По тесния път за селото, който също предлага хубава гледка, след около 3-4 км се стига до началото на Банкя. Вдясно след реката се намира фабрика за бутилиране на водата „Tornspring“ – модерна едноетажна сграда. Паркира се на паркинга пред сградата, след което се върви около 100-150 метра по стръмна улица в посока север, след което се завива надясно. Там започва екопътеката – има табела. Продължава се през поляна и след нея се навлиза в гора по същата пътека (в посока юг), около 25-30 минути. Постепенно пътеката слиза надолу до реката, преминавайки през влажни места – обрасли с коприва и огромните листа на дива тиква, след малка полянка пред нас е реката, пресича се по дървен мост и след около 4-5 мин. започва началото на ждрелото. Ходи се пеша около 30 минути, главно през гора в посока юг, отново се излиза на реката, пресича се чрез дървен мост и след около 5 мин. започва началото на каньона.

След заслона Меча дупка – естествена пещера с дължина 15 метра и височина на тавана 5 метра, следват серпентини и стръмно изкачващи се и слизащи участъци, дървени мостчета над почти отвесните скали, под които са бурните въртопи на реката.  Центъра на това ждрело е Зелени вир, където може да се почива и направи пикник. От тук нататък следват няколко преминавания по мостове, закрепени по отвесните скали над реката. Ширината на ждрелото е няколко метра, а някъде долу са бързеите на ревящата река. Гледката е уникална. Следващ  мост отвежда любителите на дивата природа  до отвъдния бряг, а оттам след нова серия от стълби се стига до поредния мост, откъдето следва дългото изкачване по височините. Не е препоръчително да продължава по-нататък – пътеката се губи сред шубраците, на места съвсем изчезва, хлъзгаво и небезопасно е. Ако все пак сте твърдо решени да стигнете до края на маршрута – най-добре намерете местен водач. Въпреки удобството на стълби и мостове, които предлага екопътеката, преминаването на ждрелото от нетренирани туристи е доста изтощително. Маршрутът до Зелени вир не е тежък, по-трудното изкачване започва над вира.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]