Ябланово

Ябланово
Ябланово 42.983333, 26.55 Ябланово
Общи данни
Население	5137 души (15 юни 2020 г.)
Надм. височина	402 m
Пощ. код	8989
Тел. код	04587
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	87031
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    – кмет	Котел Коста Каранашев (ГЕРБ)
Кметство    – кмет	Исмет Идриз (ДПС)
Ябланово в Общомедия

Ябла̀ново е село в Северна България. То се намира в община Котел, област Сливен.

География

Село Ябланово е най-голямото село в Герлово. Разположено е в Източна Стара планина на 27 км североизточно от гр. Котел, на 31 км югоизточно от гр. Омуртаг и на 68 км от гр. Шумен. Намира се на 42,99° северна ширина и 26,55° източна дължина. Надморската височина варира от 458 до 499 м в различните му части. Близо до селото минава р. Луда Камчия.

История

Селото се споменава за първи път в документ от 1573 година и до 1934 година се нарича Алванлар. Основната част от жителите му са предимно мюсюлмани. В началото на 20 век в селото се преселват българи от Кюстендилско, но по-късно повечето от тях се преместват в Котел.

Обществени институции

• Основно училище „Никола Вапцаров"
• ЦДГ „Слънчо“
• Народно читалище „Възраждане 1954“

Традиционна архитектура

Традиционните дървени къщи в Ябланово притежават специфични белези, заради които някои автори отделят самостоятелна Ябланова типологична група в дървените народни къщи. Изградени са по характерния за Източна Стара планина начин върху каменни основи са издигнати талпени стени на спонцова конструкция .

Традиционна носия

Специфична яблановска народна носия е типична за българските алиани - затворена общност ъс своя специфика на религиозните възгледи, бита и обредността. Поради това и облеклото на казълбашките жени, като елемент на материалната култура, се различава от облеклото на мюсюлманките.

До края на 19 век женската казълбашка носия е била ежедневна, а след това се носи само по празници. Впечатлява със своеобразие, завършеност и изключителна прецизност на изпълнението. Ризата е бяла, от домашно тъкано кенарено платно (Кенарът е памучен плат, тъкан на хоризонтален стан). Кройката ѝ е туникообразна, доста дълга е, но не закрива гащите дон. Яката ѝ е с дълбок отвор. Ръкавите са украсени с разноцветни стилизирани растителни мотиви. Обримчени са с червен и зелен конец. Същият мотив, но обогатен с повече детайли, е извезан като ивица и в долната част, успоредно на съединителните шевове отпред.

Гащите дон, изработени от грубо домашно тъкано платно, са изключително богато орнаментирани по крачолите. Украсата – стилизирани флорални елементи, е с вълнени конци.

Елекът е копринен, син, с тигелирана украса, предимно в червено. Фигурите отново са растителни. На предниците са пришити вълнообразни ширити – бял, зелен, червен.

Характерен елемент е футата - престилка от домашен вълнен черен плат. Функцията ѝ е не само декоративна – тя е основна съставна част от конструкцията на тази носия. Вълненият плат е набран и отгоре се стяга с върви. Вървите се плетат от 8 нишки – основно червени и зелени, и завършват с по два помпона в различни цветове. Везбената украса в двата края е богата, орнаментите са предимно растителни и геометрични. Всъщност, символите, използвани във везбата на ризата, присъстват по-ярко и в декорацията на футата. Завършва с ресни, изнищени от плата.

Коланчето е тясно, тъкано на кори. Коланът, тъкан на кори, поначало е присъщ за носиите в Котленско. Преобладава отново червеният цвят. Забрадката е синя, памучна, с щампирани червени рози. Терлиците от черен шаяк също са украсени с множество орнаменти. Чорапите са бели, памучни, ажурена плетка.

При алианите жените не крият лицата си. С носията са свързани и накитите. Младите момичета носят червени коралови герданчета. Носят се също ръчно изплетени змиевидни гердани от мъниста, гердани от лъскави стъклени топчета, а най-предпочитани са кехлибарените гердани. Пръстените обикновено са с червен камък, за да пази от зло и да носи късмет.

Забележителности

Баджал кая, Местността Злостен, Римско кале. Тос кале - 4 км Южно от селото, на десния бряг на потока Беш пънар, при Северозападното подножие на хребета Али баба – паметник от местно значение.

Други

Традиционен събор „Герлово пее и танцува“ и обичаят „Хъдърлез“, който се провежда на 6 май. Хората се обличат с уникалните, характерни само за Ябланово носии и от ранни зори се насочват към местността Сювен Бурну (най високата точка в землището на селото). Целият ден се пеят песни, играят се хора…

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.