Ябланово
| Ябланово | |
  Ябланово  Ябланово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3133 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 402 m |
| Пощ. код | 8989 |
| Тел. код | 04587 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 87031 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Ябланово Хасан Дуралиев (ГЕРБ) |
| Ябланово в Общомедия | |
Ябла̀ново е село в Северна България, община Котел, област Сливен. То е най-голямото село в историко-географската област Герлово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ябланово се намира на около 39 km север-североизточно от областния център град Сливен, около 14 km североизточно от общинския център град Котел и около 18 km югоизточно от град Омуртаг. Разположено е в североизточното подножие на Котленска планина, на около 2 km от течащата северозападно от селото река Голяма Камчия. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо лесивирани и планосоли[2].[3] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 380 m, на югоизток нараства до около 430 m, а на северозапад намалява до около 300 – 320 m.
През Ябланово минава третокласният републикански път III-706, който води на запад през селата Малко село и Филаретово към връзка с второкласния републикански път II-48, а на североизток – през село Звездица към връзка с първокласния републикански път I-7.
Землището на село Ябланово граничи със землищата на: село Звездица на север; село Крайгорци на изток; село Медвен на юг; град Котел на югозапад; село Малко село на югозапад; село Топузево на запад (граничен участък около 420 m); село Соколарци на северозапад.
В землището на Ябланово, североизточно от селото, има микроязовир[4] (поземлен имот с кадастрален идентификатор 87031.50.810; по данни към 10.02.2023 г.)[5].
Населението на село Ябланово, наброявало 1803 души при преброяването към 1934 г. и 3835 към 1985 г., намалява до 3047 към 1992 г. и 2881 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[6]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 3030 лица, за 34 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3688 – към „турска“, за 9 – „не се самоопределят“ и за 296 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ромска“ и към „други“ не са посочени данни.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за първи път в документ от 1573 г. и до 1934 г. се нарича Алвàнлар.[8][9]
Основната част от жителите му са мюсюлмани. В началото на 20 век в селото се преселват българи от Кюстендилско, но по-късно повечето от тях се преместват в Котел.
През 1933 г. в Ябланово се открива частно турско училище, а след няколко години и българско начално училище. През 1935 г. се изгражда училищна сграда на един етаж. След 9 септември 1944 г. училището става държавно, от 1946 г. се открива прогимназиален курс и училището става основно, като има за патрон турския писател Сабахатин Али. През 1954 г. се изгражда нова училищна сграда. Училището се закрива през 1960 г., като в замяна се открива основно училище с VIII клас, което носи името на Никола Вапцаров.[10][11]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Ябланово към 2023 г. е център на кметство Ябланово.[12][13]
В село Ябланово към 2023 г. има:
- действащо читалище „Възраждане – 1954“;[14][15]
- действащо общинско основно училище „Никола Йонков Вапцаров“;[16]
- детска градина „Слънчо“;[17]
- джамия;[18]
- пощенска станция.[19]
Традиционна архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Традиционните дървени къщи в Ябланово притежават специфични белези, заради които някои автори отделят самостоятелна Ябланова типологична група в дървените народни къщи. Изградени са по характерния за Източна Стара планина начин върху каменни основи са издигнати талпени стени на спонцова конструкция [20].
Традиционна носия[редактиране | редактиране на кода]
Специфична яблановска народна носия е типична за българските алиани – затворена общност ъс своя специфика на религиозните възгледи, бита и обредността. Поради това и облеклото на казълбашките жени, като елемент на материалната култура, се различава от облеклото на мюсюлманките.
До края на 19 век женската казълбашка носия е била ежедневна, а след това се носи само по празници. Впечатлява със своеобразие, завършеност и изключителна прецизност на изпълнението.
Ризата е бяла, от домашно тъкано кенарено платно (Кенарът е памучен плат, тъкан на хоризонтален стан). Кройката ѝ е туникообразна, доста дълга е, но не закрива гащите дон. Яката ѝ е с дълбок отвор. Ръкавите са украсени с разноцветни стилизирани растителни мотиви. Обримчени са с червен и зелен конец. Същият мотив, но обогатен с повече детайли, е извезан като ивица и в долната част, успоредно на съединителните шевове отпред.
Гащите дон, изработени от грубо домашно тъкано платно, са изключително богато орнаментирани по крачолите. Украсата – стилизирани флорални елементи, е с вълнени конци.
Елекът е копринен, син, с тигелирана украса, предимно в червено. Фигурите отново са растителни. На предниците са пришити вълнообразни ширити – бял, зелен, червен.
Характерен елемент е футата – престилка от домашен вълнен черен плат. Функцията ѝ е не само декоративна – тя е основна съставна част от конструкцията на тази носия. Вълненият плат е набран и отгоре се стяга с върви. Вървите се плетат от 8 нишки – основно червени и зелени, и завършват с по два помпона в различни цветове. Везбената украса в двата края е богата, орнаментите са предимно растителни и геометрични. Всъщност, символите, използвани във везбата на ризата, присъстват по-ярко и в декорацията на футата. Завършва с ресни, изнищени от плата.
Коланчето е тясно, тъкано на кори. Коланът, тъкан на кори, поначало е присъщ за носиите в Котленско. Преобладава отново червеният цвят. Забрадката е синя, памучна, с щампирани червени рози. Терлиците от черен шаяк също са украсени с множество орнаменти. Чорапите са бели, памучни, ажурена плетка.
При алианите жените не крият лицата си. С носията са свързани и накитите. Младите момичета носят червени коралови герданчета. Носят се също ръчно изплетени змиевидни гердани от мъниста, гердани от лъскави стъклени топчета, а най-предпочитани са кехлибарените гердани. Пръстените обикновено са с червен камък, за да пази от зло и да носи късмет.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на село Ябланово се намират:
- част от природната забележителност „Злостен“ – защитена територия с обща площ 358 ha, разположена в землищата на град Котел и селата Медвен и Ябланово;[21][22]
- природната забележителност „Баджалъ кая“ (Баджаю кая), характерно скално образувание – защитена територия с площ 1,0 ha;[23][24]
- Тос кале – около 4 km южно от селото, на десния бряг на потока Беш пънар, при северозападното подножие на хребета Али баба – паметник от местно значение.[25]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Традиционен събор „Герлово пее и танцува“ и обичаят „Хъдърлез“, който се провежда на 6 май. Хората се обличат с уникалните, характерни само за Ябланово носии и от ранни зори се насочват към местността Сювен Бурну (най-високата точка в землището на селото). Целият ден се пеят песни, играят се хорà.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО
- ↑ Голяма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4907, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „ПИ 87031.50.810 (Ябланово)“, село Ябланово; към 10.02.2023 г.
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за него).
- ↑ Справка за населението на с. Ябланово, общ. Котел, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Ябланово, община Котел, област Сливен
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 89 (104). I. Окръг Шумен / 3. Околия Осман-Пазар / 1. Общ. Алванлар, с. Алвàнлар
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 3 (22); околия Котел, община Тича, село Ябланово (Алвàнлар)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 571 „Народно турско основно училище „Сабахатин Али“ – с. Ябланово, Сливенско (1946 – 1960)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 566 „Народно основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – с. Ябланово, Сливенско (1960 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ Справка за събитията за кметство Ябланово, общ. Котел
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Ябланово
- ↑ Детайлна информация за читалище „Възраждане – 1954“, село Ябланово, община Котел, област Сливен
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Възраждане – 1954“, село Ябланово, община Котел, област Сливен
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, село Ябланово, община Котел, област Сливен[неработеща препратка]
- ↑ Регистър на детските градини в България. Детска градина Слънчо, село Ябланово
- ↑ Храмове, Национален регистър, България. Джамия, село Ябланово
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8989 Ябланово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-02-10.
- ↑ Стамов, Стефан. Дървената народна къща, второ допълнено издание, София 2007, с. 162 – 163.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. „Злостен“ (Код в регистъра: 477). Категория: Природна забележителност
- ↑ Опознай.bg. Местност „Злостен“
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Скално образувание Баджала Кая (Код в регистъра: 353). Категория: Природна забележителност
- ↑ Опознай.bg. Скално образувание „Баджаю Кая“ – Ябланово
- ↑ Български крепости. Село Ябланово – крепост Тос кале
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-042-1 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
| ||||||||||