Яворово (област Стара Загора)

За другото българско село с име Яворово вижте Яворово (Област Кърджали).

---

Яворово
Яворово 42.323417, 25.450054 Яворово
Общи данни
Население	281 души (31 декември 2024 г.) 9,02 души/km²
Землище	31,165 km²
Надм. височина	278 m
Пощ. код	6240
Тел. код	041355
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	87182
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)

Я̀ворово е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

География

Село Яворово се намира на около 18 km югозападно от областния и общински център Стара Загора и 17 km север-североизточно от град Чирпан. Разположено е в североизточната част на Чирпанските възвишения. През северния край на селото протича от запад на изток (а след селото – на юг през село Яздач) река Яворовска (Ездачевска) – ляв приток на река Мартинка. По южния долинен склон на реката е голямата част от селото, в която се намира и центърът му с надморска височина около 278 m, която нараства на юг по посока на близкото възвишение „Голия баир“ (376,8 m) до 310 – 320 m. Климатът е преходно-континентален.

Общински път от село Яворово на изток прави на около 2 km връзка с второкласния републикански път II-66, който води на североизток през селата Ракитница и Богомилово към Стара Загора, а на югозапад след връзка с автомагистрала „Тракия“ – към град Чирпан.

Землището на село Яворово граничи със землищата на: село Елхово на север (граничен участък около 1,1 km); село Кирилово на североизток; село Ракитница на изток; село Яздач на югоизток; село Винарово на югозапад; село Могилово на северозапад.

Етническият състав на населението на село Яворово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	318	100
Българи	316	99,37
Турци	0	0
Цигани	0	0
Други	0	0
Не се самоопределят	0	0
Не отговорили	2	0,63

Към 15 март 1924 г. в село Яворово има регистрирани: 138 души по постоянен адрес; 522 души по настоящ адрес; 115 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Яворово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1896 1946 1913 1956 1696 1965 1331 1975 888 1985 614 1992 543 2001 450 2011 318 2021 440

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Яворово – тогава с име Чохлаково, остава в Източна Румелия. Село Чохлаково е присъединено към България след Съединението 1885 г. Преименувано е на Яворово през 1906 г.

Днешното Яворово е сравнително младо селище, вероятно от XVIII век. Първото поселение е било в местността Мерите. Предполага се, че първите заселници са дошли откъм Стара планина. Предание гласи, че най-напред е назовано на името на местен овчар, загубил ръката си в сблъсък с турците – чолак, и оттам Чулхалар, Чухлаково, Чохлаково. След епидемията от чума в този район през XVII век, селото се установява от двете страни на пътя Хасково – Казанлък, където е имало обширни пасища. За да се спаси от набезите на кърджалии и даалии, населението се премества на два километра западно в местността Джумалийка. С Указ на княз Фердинанд от 21 декември 1906 г. село Чохлаково е преименувано на псевдонима на родения в Чирпан поет Пейо Яворов – Яворово. Това става по предложение на представители на местната интелигенция и на селската администрация, които са запленени от неговата поезия и от бунтовния му дух.

В землището на село Яворово има археологически находки от различни исторически епохи. При разкопките в местността Делимоневото кале е открита вила (развит жилищен комплекс), която е единствената цялостно проучена вила в България. Построена е в средата на I век, разрушена и отново възстановена в средата на III век. На възвишението източно от вилата (Калето, Градището) е открито укрепено селище, обитавано от VI до XIV век. На това място има останки от градежи, датиращи от новокаменната епоха. Проучвания на Регионалния исторически музей – Стара Загора в района на язовир Чаталка установяват, че там е имало непрекъснато съществуване на човешка дейност в продължение на 6 хилядолетия – от началото на каменно-медната епоха до късното средновековие. В местностите Дренчето и Кайряците е имало селище до края на XV век.

Училище „Христо Ботев“ (първоначално) в село Чохлаково (Яворово) е създадено през 1882 г. Сградата на училището е до църквата. То разполага с 6 стаи и в него учат 4 класа. Един от първите учители е Христо Иванов от същото село. През учебната 1921 – 1922 г. се поставя начало на прогимназия с един клас. Учител в новооткрития клас е Желю П. Стоянов. През учебната 1922 – 1923 г. е открит още един клас при прогимназията, а през следващата – още един. Нова сграда на училището е построена през учебната 1930 – 1931 г. Няма данни до кога действа училището.

Жителите на село Яворово вземат дейно участие в национално-освободителното движение и антифашистката съпротива. Израз на признателност към загиналите в борбата за свобода и социална справедливост е издигнатия в центъра на селото паметник.

Емблема на Яворово е статуята при разклона за селото от централния път Стара Загора – Чирпан – „каменната мома“, която е символ на плодородието на земята, трудолюбието на хората и хубостта на яворовката.

Яворовската църква носи името „Света Петка“. Затова и традиционния празник на селото е на 14 октомври – Петковден. Тогава в църквата се отслужва Света литургия, самодейните колективи изнасят празничен концерт, в центъра на селото се вие хоро.

До 2012 г. село Яворово се числи към община Чирпан. След проведен местен референдум на 8 юли 2012 г. се приема вотът на жителите и селото преминава към община Стара Загора.

Обществени институции

Село Яворово към 2025 г. е център на кметство Яворово.

В село Яворово има:

• действащо читалище „Пробуда-1925“;
• действащо читалище „Ахинора-2006 г.“;
• православна църква „Света Петка“;
• пощенска станция.

Външни препратки

• Сърнена Средна гора. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-063-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Източна Румелия. Карта