Яворово (област Стара Загора)
За другото българско село с име Яворово вижте Яворово (Област Кърджали).
| Яворово | |
|---|---|
  Яворово  Яворово |
|
| Общи данни | |
| Население |
545 души[1] (15 декември 2021 г.) 17,5 души/km² |
| Землище | 31,165 km² |
| Надм. височина | 278 m |
| Пощ. код | 6240 |
| Тел. код | 041355 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 87182 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
|
Община – кмет |
Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) |
Яворово е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в крайните югоизточни склонове на Сърнена гора и Чирпанските възвишения, на 20 км североизточно от гр. Чирпан.
Днешното Яворово е сравнително младо селище, вероятно от 18 век. Първото поселение е било в местността Мерите. Предполага се, че първите заселници са дошли откъм Стара планина. Предание гласи, че най-напред е назовано на името на местен овчар, загубил ръката си в сблъсък с турците – чолак, и оттам Чулхалар, Чухлаково, Чолаково. След епидемията от чума в този район през 17 век, селото се установило от двете страни на пътя Хасково – Казанлък, където имало обширни пасища. За да се спаси от набезите на кърджалии и даалии населението се преместило два км. на запад в местността Джумалийка. С името Чолаково се назовава до 1906 год. С Указ на цар Фердинанд от 21 декември 1906 год. селото е преименувано на псевдонима на поета Пейо Крачолов Яворов – Яворово. Това става по предложение на представители на местната интелигенция и на селската администрация, които били запленени от неговата поезия и от бунтовния му дух.
В землището на село Яворово има немалко археологически находки от различни исторически епохи. Интересен обект е Калето при изворите в местността Съзлийка. На това място има останки от градежи, датиращи от новокаменната епоха. Проучвания на Окръжния археологически музей гр. Стара Загора в района на язовир Чаталка установяват, че там е имало непрекъснато съществуване на човешка дейност в продължение на 6 хилядолетия – от началото на каменно-медната епоха до Късното средновековие.
При разкопките в местността Делимоневото кале е открита вила (развит жилищен комплекс), която е единствената цялостно проучена вила в България. Построена е в средата на 1-ви век, разрушена и отново възстановена в средата на 3-ти век. На високия връх източно oт вилата (Калето, Градището) е открито укрепено селище, обитавано от 6-ти до 14-ти век. В местностите Дренчето и Кайряците е имало селище до края на 15-ти век. То вероятно е съществувало до края на Втората българска държава, а може би и до по-късно.
Жителите на село Яворово вземат дейно участие в национално-освободителното движение и антифашистката съпротива. Израз на признателност към загиналите в борбата за свобода и социална справедливост е издигнатия в центъра на селото паметник.
Емблемата на Яворово е каменната мома на разклона за селото от централния път Стара Загора – Чирпан. Статуята е символ на плодородието за земята, трудолюбието на хората и на хубостта на яворовката.
Яворовската църква носи името „Света Петка“. Затова и традиционния празник на селото е на 14 октомври – Петковден. Тогава в църквата се отслужва Света литургия, самодейните колективи изнасят празничен концерт, в центъра на селото се вие хоро. Населението на село Яворово през годините варира до 2000 жители. Най-много са били през 1946 год. – 1913 жители. Етническият му състав, както в миналото, така и сега, е предимно български. .
До 2012 г. с. Яворово се числи към община Чирпан. След проведен референдум на 8 юли 2012 г. се приема вотът на жителите и селото преминава към община Стара Загора.
Други[редактиране | редактиране на кода]
През 2008 година излезе книгата „Яворовката – сръчна и умятна“ с финансовата помощ на ЕС. В селото излиза и вестник „Ахинора“, издание на народното читалище.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
