Яворово (област Стара Загора)
За другото българско село с име Яворово вижте Яворово (Област Кърджали).
| Яворово | |
|---|---|
  Яворово  Яворово |
|
| Общи данни | |
| Население |
565 души[1] (15 юни 2020 г.) 4,51 души/km² |
| Землище | 31,165 km² |
| Надм. височина | 278 m |
| Пощ. код | 6240 |
| Тел. код | 041355 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 87182 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
|
Община – кмет |
Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) |
Яворово е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в крайните югоизточни склонове на Сърнена гора и Чирпанските възвишения, на 20 км североизточно от гр. Чирпан.
Днешното Яворово е сравнително младо селище, вероятно от 18 век. Първото поселение е било в местността Мерите. Предполага се, че първите заселници са дошли откъм Стара планина. Предание гласи, че най-напред е назовано на името на местен овчар, загубил ръката си в сблъсък с турците - чолак, и оттам Чулхалар, Чухлаково, Чолаково. След епидемията от чума в този район през 17 век, селото се установило от двете страни на пътя Хасково - Казанлък, където имало обширни пасища. За да се спаси от набезите на кърджалии и даалии населението се преместило два км. на запад в местността Джумалийка. С името Чолаково се назовава до 1906 год. С Указ на цар Фердинанд от 21.12.1906 год. селото е преименувано на псевдонима на поета Пейо Крачолов Яворов - Яворово. Това става по предложение на представители на местната интелигенция и на селската администрация, които били запленени от неговата поезия и от бунтовния му дух.
В землището на село Яворово има немалко археологически находки от различни исторически епохи. Интересен обект е Калето при изворите в местността Съзлийка. На това място има останки от градежи, датиращи от новокаменната епоха. Проучвания на Окръжния археологически музей гр. Стара Загора в района на язовир Чаталка установяват, че там е имало непрекъснато съществуване на човешка дейност в продължение на 6 хилядолетия - от началото на каменно-медната епоха до Късното средновековие.
При разкопките в местността Делимоневото кале е открита вила (развит жилищен комплекс), която е единствената цялостно проучена вила в България. Построена е в средата на 1-ви век, разрушена и отново възстановена в средата на 3-ти век. На високия връх източно oт вилата (Калето, Градището) е открито укрепено селище, обитавано от 6-ти до 14-ти век. В местностите Дренчето и Кайряците е имало селище до края на 15-ти век. То вероятно е съществувало до края на Втората българска държава, а може би и до по-късно.
Жителите на село Яворово вземат дейно участие в национално-освободителното движение и антифашистката съпротива. Израз на признателност към загиналите в борбата за свобода и социална справедливост е издигнатия в центъра на селото паметник.
Емблемата на Яворово е каменната мома на разклона за селото от централния път Стара Загора - Чирпан. Статуята е символ на плодородието за земята, трудолюбието на хората и на хубостта на яворовката.
Яворовската църква носи името "Света Петка". Затова и традиционния празник на селото е на 14 октомври - Петковден. Тогава в църквата се отслужва Света литургия, самодейните колективи изнасят празничен концерт, в центъра на селото се вие хоро. Населението на село Яворово през годините варира до 2000 жители. Най-много са били през 1946 год. - 1913 жители. Етническият му състав, както в миналото, така и сега, е предимно български. До 2012 година село Яворово бе на територията на Община Чирпан. След проведен референдум, от 2013 година, то премина към Община Стара Загора.
До 2012 г. с. Яворово се числи към община Чирпан. След проведен референдум на 8 юли 2012 г. се приема вотът на жителите и селото преминава към община Стара Загора.
Други[редактиране | редактиране на кода]
През 2008 година излезе книгата „Яворовката – сръчна и умятна“ с финансовата помощ на ЕС. В селото излиза и вестник „Ахинора“, издание на народното читалище.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
