Явор Гърдев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Явор Гърдев
български театрален и кинорежисьор
Явор Гърдев 
Роден: 23 февруари 1972 г. (1972-02-23) (42 г.)
София, България

Явор Гърдев Стефанов е български режисьор, роден на 23 февруари 1972 г.

Образование[редактиране | edit source]

Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ (1991).

Магистър по Философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1997) и магистър по специалността „Режисура“ за драматичен театър в класа на Иван Добчев в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София (1998).

Специализира и получава допълнителна квалификация на различни форуми и в различни институции в Германия, Франция, Великобритания и Съединените американски щати (1996-2003).

Филмография[редактиране | edit source]

  • 2008 – „Дзифт“ – пълнометражен игрален филм (Продукция на Мирамар Филм с копродуценти НФЦ, БНТ, Мултфилм и BG Art Studio) – 92 мин.

Театрални постановки[редактиране | edit source]

SarDrama Урод репетиции 01.JPG
  • 1994 – „Две кратки пиеси за края“ по Фьодор Достоевски и Людмила Петрушевска (Драматичен театър – Димитровград) /съвместно с Недялко Делчев/
  • 1994 – „Частите на нощта“ от Георги Тенев (Драматичен театър – Сливен)
  • 1995 – „Слугините“ от Жан Жьоне (Драматичен театър – Хасково и Драматичен театър – Димитровград, копродукция)
  • 1995 – „Походът“ от Георги Тенев (Драматичен театър – Ловеч)
  • 1996 – „Таня-Таня“ от Оля Мухина (Малък градски театър зад канала, София)
  • 1997 – „Сънят на Одисей“ по Хайнер Мюлер, Йосиф Бродски, Георги Тенев и Кирил Мерджански (Театрална работилница „Сфумато“)
  • 1999 – „Квартет“ по Хайнер Мюлер & Сие (Театрална работилница „Сфумато“)
  • 1999 – „Руска народна поща“ от Олег Богаев, (Театър Българска армия / сцена Максим, София) [1]
  • 2000 – „Верона“ от Алексей Шипенко (Народен театър „Иван Вазов“, София) [2]
  • 2000 – „Носферату, този отвътре“ по Давид Льо Бретон (Theatre du Plessis-les-Tours / Companie JMCL, Tours, France – като Parcours de Creation)
  • 2001 – „Bastard“ по текстове на Шекспир, Дюренмат, Адсон де Мутие-ан-Дер (Драматичен Театър – Варна в пространството на Изба „Димят“, Варна) [3] [4]
  • 2002 – „Пентезилея“ по Хайнрих фон Клайст (Schloss Trebnitz – Бранденбург, Германия – в рамките на Международен театрален уъркшоп)
  • 2002 – „Във въздуха“ от Алексей Шипенко (Драматично-куклен театър – Хасково) [5]
  • 2003 – „Марат/Сад“ по Петер Вайс (Triumviratus Art Group, Асоциация THEOREM, Hebbel Theater – Берлин, „La Rose des Vents“ – Scene Nationale de Villeneuve d’Ascq – Франция, Stadsschouwburg Utrecht – Нидерландия, ДТ Варна)
  • 2003 – „Живот х 3“ от Ясмина Реза (Театър 199, София) [6]
  • 2004 – „Пухеният“ от Мартин Макдона (Драматичен театър – Варна) [7]
  • 2004 – „Пир по време на чума“ от Александър Пушкин (Schloss Trebnitz – Brandenburg, Germany – в рамките на Международен театрален уъркшоп)
  • 2004 – „Бурята“ от Уилям Шекспир (Държавен театър Адана, Турция)
  • 2005 – „Пиеса за бебето“ от Едуард Олби (Театър 199, София) [8] [9]
  • 2006 – „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, сценография Никола Тороманов (Народен театър „Иван Вазов“, София) [10]
  • 2006 – „Куцулан, или Вълча Богородица“ от Константин Илиев (Пърформанс в Panta Theatre, Caen, France – в рамките на Международен театрален уъркшоп)
  • 2006 – „Крум“ от Ханох Левин, сценография и костюми Никола Тороманов (Драматичен театър Варна) [11]
  • 2007 – „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин (Театър 199, София) [12] [13] [14]
  • 2008 – „Валентинов ден“ от Иван Вирипаев, сценография Никола Тороманов (МГТ „Зад канала“) [15] [16] [17]
  • 2008 – „Калигула“ от Албер Камю, сценография и костюми Никола Тороманов (Драматичен Театър – Варна) [18] [19] [20] [21] [22] [23]
  • 2009 – „Козата, или коя е Силвия“ от Едуард Олби, сценография Никола Тороманов (Народен театър „Иван Вазов“, София) [24] [25] [26]
  • 2010 – „Методът Грьонхолм“ от Жорди Галсеран, сценография Никола Тороманов (Театър на нациите, Москва, РФ)
  • 2011 – „Убиецът Джо“ от Трейси Летс, сценография Никола Тороманов (Театър на нациите, Москва, РФ)
  • 2011 – „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, сценография Даниела Олег Ляхова (Народен театър „Иван Вазов“, София) [27]
  • 2011 – „Грозният“ от Мариус фон Майенбург, сценография Венелин Шурелов (Саратовски държавен академичен театър „И.А.Слонов“, Саратов, РФ)
  • 2011 – „Пухеният“ от Мартин Макдона (Театър 199) [28] [29]
  • 2012 – „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, сценография и костюми Даниела Олег Ляхова (Народен театър „Иван Вазов“, София) [30] [31]
  • 2012 – „Хамлет“ от Уилям Шекспир, сценография и костюми Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов (Народен театър „Иван Вазов“, София) [32] [33] [34]
  • 2013 – „Почти представление“ от Итън Коен (Младежки театър „Николай Бинев“ и Bright Light Entertainment, София) [35]

Актьорски театрални проекти[редактиране | edit source]

  • 1997 – Герман в „Апокриф“ – авторски спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев (ТР „Сфумато“ / Фестивал „Passages“'97, Нанси, Франция – копродукция)
  • 1999 – Младият Батай в „История на окото“ по Жорж Батай, постановка на Иван Станев (Фестивал „Passages“'99, Нанси, Франция / 'Концепция за театър', София – копродукция)

Авторски видеопроекти[редактиране | edit source]

  • 1998 – „Болеро на самотата“ или „Разколников-обсесия“ (Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, Германия)
  • 2000 – Bedspotting (Triumviratus Art Group, Pro Helvetia, Companie JMCL, Tours, France)
  • 2002 – „О, мой роден дом“ или „Discovery Channel Redone“ (Triumviratus Art Group, Явор Гърдев, Калин Николов)

Авторски и режисьорски радиопроекти[редактиране | edit source]

  • 1999 – „Атолът“ съвместно с Асен Аврамов и Георги Тенев (Българско национално радио, Triumviratus Art Group и Ars Digital, копродукция) Grand Prix Europe – Berlin ’99 за „най-добра европейска радиодрама“
  • 2001 – „Цитаделата“ съвместно с Асен Аврамов и Георги Тенев (Българско национално радио, Triumviratus Art Group и Ars Digital, копродукция)
  • 2003 – „Вратата на Европа“ – съвместно с Даниел Ведел и Ведрана Върховник (Копродукция на Датското радио, Хърватското радио и Българското национално радио)
  • 2005 – D.J. режисьорски радиопроект по едноименната пиеса на Георги Господинов

Концептуални проекти[редактиране | edit source]

  • 1994 – „Вход в нощта“ – пърформанс на покрива на Драматичен театър – Сливен
  • 1996 – „Пoгребението на тигъра“ – пърформанс на покрива на Драматичен театър – Сливен
  • 1998 – „Doppelmond oder Ihre Sprache im Koerper Unserer Sprache“, Щутгарт (литературен видео-пърформанс съвместно с писателите Дубравка Угрешич и Георги Тенев)
  • 2005 – „Визуална полиция“ – видео-пърформанс, изложен в галериите:
    • АТА – Институт за съвременно изкуство, София – 2005
    • Wuertenbergische Kunstverein, Щутгарт – 2006
    • Kunsthaus Dresden, Дрезден – 2006
    • Schauspielhaus Hanover, Хановер – 2006
    • Deutsches Schauspielhaus, Хамбург – 2006
  • 2006 – „Партиен дом“ – литературен видео-пърформанс по едноименния роман на Георги Тенев

Драматургия[редактиране | edit source]

  • 2005 – „Нощен труд“ – миниатюра (Преведена и публикувана на английски и на немски език в сборника „Leap into the City“ от DuMont Literatur und Kunst Verlag 2006.)

Преподавателска дейност[редактиране | edit source]

  • 1999 – Международен театрален уъркшоп в Duke University – ‘Chekhov’s Seagull’ и в University of Chapel Hill, USA, Duke Center for International Studies, Chapel Hill Slavic Department, Duke Drama Department / Fall ‘99
  • 2000 – Лекции и Parcours de creation et stage formation avec des comediens de Region Centre, Theatre du Plessis-les-Tours, Companie Jose Manuel Cano Lopez, Tours, Франция / ‘Nosferatu’
  • 2002 – Международен театрален уъркшоп в Schloss Trebnitz – Бранденбург, Германия – „Penthesilea“ – Performing Heinrich von Kleist.
  • 2004 – Международен театрален уъркшоп в Schloss Trebnitz – Бранденбург, Германия – „Mozart, Don Juan, Puschkin und Ich“ – Performing Alexander Pushkin.
  • 2006 – Международен театрален уършоп в Theatre Ephemeride, Val de Reuil – Normandy, Франция – „Declaration d’amour“ d’apres A.P. Chekhov
  • 2008 – Territoria, Фестивал за съвременно изкуство, Майсторски клас на Явор Гърдев, Москва Русия

Отличия и награди[редактиране | edit source]

  • 1991 – Награда на Министерството на образованието на Република България и прием по заслуги в СУ „Св. Климент Охридски“ за победата в Националната олимпиада по литература.
  • 1991 – Награда на Министерството на образованието на Република България и Медал на Българското философско дружество за победата в Националната олимпиада по философия.
  • 1997 – Награда за най-добра режисура на Театралния фестивал в Благоевград – „Таня-Таня“.
  • 1997 – Награда на САБ за най-добра режисура за сезон 1996/97 – „Таня-Таня“.
  • 1999 – Награда за най-добра режисура на Театралния фестивал в Благоевград – „Квартет“.
  • 1999 – Награда за най-добра режисура на Фестивала на камерните форми във Враца – „Квартет“.
  • 1999 – Награда BERLINER GRAND PRIX EUROPE за най-добра европейска радиодрама за „Атолът“ на Радио-телевизионния фестивал „Prix Europa“ в Берлин, Германия.
  • 2002 – Награда Икар на САБ за най-добра режисура за сезон 2001/02 – „Bastard“.
  • 2002 – Награда Аскеер за най-добра режисура за сезон 2001/02 – „Bastard“.
  • 2002 – Награда Аскеер за най-добро представление за сезон 2001/02 – „Bastard“.
  • 2004 – Награда на Столична община за ярък принос в областта на културата и изкуствата – за режисурата на спектакъла „Живот X 3“.
  • 2005 – Награда за най-добра режисура на Фестивала на камерните форми във Враца – „Пухеният“.
  • 2005 – Награда за най-добро представление на Фестивала на камерните форми във Враца – „Пухеният“.
  • 2005 – Награда Златно перо на Радио FM Класик, Столична община и Министерството на културата на Република България за принос към българската култура.
  • 2005 – Медал на Министерството на културата и туризма на Република Турция. По повод селекцията и успешното турне на спектакъла „Бурята“ във Франция.
  • 2006 – Награда ИКАР на САБ за най-добра режисура за сезон 2005/06 – „Пиесата за бебето“.
  • 2006 – Награда Аскеер за най-добро представление за сезон 2005/06 – „Крал Лир“.
  • 2006 – Награда Златен век на Министерството на културата на Република България за принос към българското изкуство и култура.
  • 2006 – Награда Театрална личност на годината на Обществото на независимите театрални критици за режисурата на спектаклите „Крал Лир“ и „Крум“.
  • 2008 – 30-ти Mосковски МКФ – Награда на Асоциацията на филмовите клубове – „Дзифт“
  • 2008 – 30-ти Mосковски МКФ – „Сребърен св. Георгий“ за най-добър режисьор в основното състезание – „Дзифт“
  • 2008 – 33-ти МТВФ „Златна Ракла“ – „Галя Бъчварова“ награда за режисьорско постижение – „Дзифт“
  • 2008 – 33-ти МТВФ „Златна Ракла“ – „Academica 21“ награда за режисьорско постижение – „Дзифт“
  • 2008 – 33-ти МТВФ „Златна Ракла“ – Специалната награда на журито – „Дзифт“
  • 2008 – 28-ми Фестивал „Златна Роза“ – Специалната награда на критиката – „Дзифт“
  • 2008 – 28-ми Фестивал „Златна Роза“ – Голямата награда за най-добър филм – „Дзифт“
  • 2009 – 13-ти Международен София Филм Фест – Kodak Award for Best Bulgarian Feature Film – „Дзифт“
  • 2009 – 13-ти Международен София Филм Фест – Специална награда на международното жури – „Дзифт“
  • 2009 – 14-ти МКФ Вилнюс (Литва) – Награда за най-добра режисура – „Дзифт“
  • 2009 – 9-ти Фестивал goEast Висбаден (Германия) – Special Mention Director’s Achievement – „Дзифт“
  • 2009 – 16-ти МКФ Палич (Сърбия) – International Critics’ Jury Award – „Дзифт“
  • 2009 – Награди на НФЦ & СБФД – Награда за най-добър филм – „Дзифт“
  • 2009 – МКФ Салерно (Италия) – Награда „Тоно“ – за „Дзифт“
  • 2009 – Награда на Обществото на Независимите театрални критици за „Козата или Коя е Силвия?“
  • 2010 – Театрална награда на вестник „MK“ за „Методът Грьонхолм“, Москва, Русия
  • 2011 – Варненска театрална награда „Златна Маска“
  • 2012 – Награда Аскеер за най-добра режисура за сезон 2011/12 – „Нощна пеперуда“ и „Ръкомахане в Спокан“
  • 2012 – Награда Аскеер за най-добро представление за сезон 2011/12 – „Нощна пеперуда“
  • 2013 – Награда Икар на САБ за най-добра режисура за сезон 2012/13 – „Хамлет“ [36] [37]
  • 2013 – Награда Аскеер за най-добро представление за сезон 2012/13 – „Хамлет“ [38] [39]
  • 2013 – Награда Аскеер за най-добра режисура за сезон 2012/13 – „Хамлет“

Членство в организации[редактиране | edit source]

  • 1994 – Съосновател и член (съвместно с писателя Георги Тенев и художника Никола Тороманов) на Triumviratus Art Group (t.a.g.)
  • 2001 – Съосновател и член на Българската асоциация на режисьорите в театъра (Б.А.Р.Т)
  • 2009 – Член на Европейската филмова академия, Берлин, Германия
  • 2011 – Асоцииран режисьор в Drama League, Ню Йорк, САЩ
  • 2011 – Основател на Compania Ecstatica

Източници[редактиране | edit source]

  1. Виолета Дечева, „Отворената поща“, рец. във в. „Култура“, бр. 45 (2105), 12 ноември 1999 г.
  2. Виолета Дечева, „Веронци“, рец. във в. „Култура“, бр. 40, 13 октомври 2000 г.
  3. Георги Каприев, Bastard - ein Meisterwerk“, рец. във в. „Култура“, бр. 31, 14 септември 2001 г.
  4. Жоро Тошев, „Явор Гърдев разигра политическа драма 12 метра под земята“, рец. във в. „Дневник“, 7 юни 2001 г.
  5. Виолета Дечева, „Шипенко без вълшебната лампа“, рец. във в. „Култура“, бр. 9, 28 февруари 2003 г.
  6. Виолета Дечева, „Рецензия х 3“, рец. във в. „Култура“, бр. 37, 10 октомври 2003 г.
  7. Атанас Атанасов, „Пухеният“ - бодлива приказка за възрастни“, рец. в електронно списание LiterNet, 26.05.2005, № 5 (66).
  8. Виолета Дечева, „Глътка чист дискомфорт“, рец. във в. „Култура“, бр. 37, 28 октомври 2005 г.
  9. Елена Кръстева, „Психотрилър с бебе в Театър 199“, рец. във в. „Монитор“, 22 октомври 2005 г.
  10. Виолета Дечева, „Държавата Лир, рец. във в. „Култура“, бр. 11 (2406), 23 март 2006 г.
  11. Виолета Дечева, „Вече е много“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2432), 2 ноември 2006 г.
  12. Камелия Спасова „Черни залпове от Калкута“, рец. в списание „Алтера“, бр. 12, декември 2007 г.
  13. Виолета Дечева, „Каква й е на старицата от Калкута политическата коректност?“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2446), 23 февруари 2007 г.
  14. Анелия Янева, „Four men show“, рец. във в. „Капитал“, 16 февруари 2007 г.
  15. Ирина Гигова, „Валентинов ден“, или любовта като разговор, продължаващ цял живот“, рец. във в. „Новинар“, 19 март 2008 г.
  16. Анелия Янева, „Театър Когато Валентин не срещна Валентина“, рец. във в. „Капитал“, 26 март 2008 г.
  17. Виолета Дечева, „Надуваемият образ на любовта“, рец. във в. „Култура“, бр. 13 (2496), 5 април 2008 г.
  18. Ирина Гигова, „Калигула“, или властта на омерзените поети“, рец. във в. „Новинар“, 11 февруари 2009 г.
  19. Албена Атанасова, „Гол Калигула танцува в София“, рец. във в. „Стандарт“, 11 февруари 2009 г.
  20. Елица Матеева, „Калигула“ на Явор Гърдев“, рец. в електронното списание „Public Republic“, 16 декември 2008 г.
  21. Асен Терзиев, „Екзистенциален пънк“, рец. във в. „Капитал“, 28 януари 2009 г.
  22. Никола Вандов, „Чистото зло“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2530), 23 януари 2009 г.
  23. Аве Иванова, „За избора. И дързостта“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2534), 20 февруари 2009 г.
  24. Асен Терзиев, „Пиесата събитие“, рец. във в. „Капитал“, 22 октомври 2009 г.
  25. Виолета Дечева, „Нормата или къде минава границата?“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2563), 22 октомври 2009 г.
  26. Мариана Първанова, „Козя трагедия“, рец. във в. „Монитор“, 15 октомври 2009 г.
  27. Елена Пенева, „Ръкомахане в Спокан“, рец. във в. „Капитал“, 20 октомври 2011 г.
  28. Лора Трайкова, „Страшна приказка за големи без хепи енд“, рец. на сайта Teatri.bg, 15 декември 2012 г.
  29. „Пухеният“ е нашият свят сега“, рец. във в. „Дума“, бр. 141, 22 октомври 2011 г.
  30. Мариана Първанова, „Билалов танцува балет в „Нощна пеперуда“, рец. във в. „Монитор“, 13 март 2012 г.
  31. Елена Пенева, „Ефектът на пеперудата“, рец. във в. „Капитал“, 3 май 2012 г.
  32. Виолета Дечева, „Странникът“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2700), 9 ноември 2012 г.
  33. Виолета Цветкова, „Случаят „Хамлет“ и недоразуменията от софийския Бродуей“, рец. във в. „Труд“, 2 ноември 2012 г.
  34. Лора Трайкова, „Триумфален „Хамлет“ – толкова познат и толкова нов“, рец. на сайта Teatri.bg, 2 ноември 2012 г.
  35. Дилиян Манолов, „Културата ви нещо не я бива“, рец. на сайта Webca.febg, 13.08.2013 г.
  36. „Пет икара за „Хамлет“ на Явор Гърдев“, в. „Дума“, бр. 74, 29 март 2013 г.
  37. Мариана Първанова, „Хамлет“ обра Икарите“, в. „Монитор“, 29 март 2013 г.
  38. „Аскеер 2013: награди“, в. „Култура“, бр. 20 (2726), 31 май 2013 г.
  39. „Хамлет“ на Явор Гърдев получи четири аскеера“, в. „Дума“, бр. 119, 27 май 2013 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Интервюта

За него