Явор Милушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Явор Милушев
български актьор
Роден
9 януари 1948 г. (69 г.)
Националност Флаг на България България
Професия актьор

Народен представител в:
XXXIX НС   

Актьорска кариера
Активен период 1970 -

Уебсайт Страница в IMDb

Явор Тодоров Милушев е български актьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 9 януари 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Специализира в Лондон, Великобритания (1980). В Wirral College, Management & Marketing (1992).

Получава покана да постъпи в театър „София“, но след отбиване на военна служба в Кърджали постъпва в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1973-1979), в театър Сълза и смях (1979-1993), играе и в театър „199“ и Малък градски театър „Зад канала“, гастролира с постановки на тези театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Украйна, Македония и в много градове в страната..

Член на СБФД (1991). Депутат е в 39-то Народно събрание от листата на НДСВ. Заместник-министър на културата (от септември 2007 г)[1].

Милушев е женен за актрисата Цветана Манева.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Двама на люлката“ (Уилям Гибсън) – Джери Райън, режисьор Любен Гройс
  • „Медея“ (Еврипид) – Язон, режисьор Любен Гройс
  • „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Дон Педро, режисьор Любен Гройс
  • „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) – Валентин, режисьор Любен Гройс
  • „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Парис, Меркуцио, режисьор Любен Гройс
  • „Албена“ (Йордан Йовков) – Сенебирски, режисьор Любен Гройс
  • „Чичовци“ (Иван Вазов) – Даскал Гатю, режисьор Иван Добчев
  • „Госпожица Юлия“ (Август Стриндберг) – Жан, режисьор Румен Чакъров
  • „Дванадесета нощ“ (Уилям Шекспир) (на есперанто) – Орсино, режисьор Димитър Стоянов
  • „Трамвай желание“ (Тенеси Уилямс) – Стенли Ковалски, режисьор Младен Киселов
  • „Антигона“ (Жан Ануи) – Хемон, режисьор Димитър Стоянов
  • „Виват кралицата“ (Робърт Болт) – Роберт Дъдли, режисьор Димитър Стоянов
  • „Случайната смърт на един анархист“ (Дарио Фо) – Анархистът, режисьор Красимир Спасов
  • „Солунските атентатори“ (Георги Данаилов) – Борис Сарафов, режисьор Красимир Спасов
  • „Докле е младост“ (Георги Данаилов) – Прокурора, режисьор Красимир Спасов
  • „Хъшове“ (Иван Вазов) – Владиков, режисьор Уляна Матева
  • „Вампир“ (Антон Страшимиров) – Динко, Христо Кръчмаров
  • „Чер хайвер и леща“ (Скарначи и Тарабузи) – Дон Леонида Ламана, режисьор Стойко Генов
  • „Смърт“ (Уди Алън) – Клейман, режисьор Симеон Димитров
  • „Любовникът“ (Харолд Пинтър) – Ричард, режисьор Димитър Стоянов
  • „Благородния испанец“ (Съмърсет Моъм) – Испанеца, режисьор Димитър Стоянов
  • „Коронацията“ (Етиен Ребоденго) – Президента, режисьор Бина Харалампиева
  • „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Отец Лоренцо, режисьор Бина Харалампиева и други.

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Играе в постановки на Роксена Кирчева, Павел Павлов, Асен Траянов, Хачо Бояджиев, Любен Гройс, Милен Гетов, Николай Георгиев, Нина Минкова, Чавдар Савов, Димитрина Гюрова и други; в „Аленото цвете“ на реж. Йордан Джумалиев изпълнява ролята на Звяра, който се превръща в красив принц, но за финалният кадър се използва дубльор, тъй като не е достатъчно красив за финал на детска приказка; за новогодишната програма на реж. Никола Петков в пародията на финалната сцена между Дездемона и Отело играе с истински лъв; в постановката на Теофана Преславска „Приказки от един живот“ изпълнява ролята на Ханс Кристиан Андерсен.

Издава CD със стихове на Яворов и оригинална музика на Теодосий Спасов, с когото изнасят концерти в страната и чужбина и участват във фестивалите „Яворови дни“ в гр. Поморие. Писателски дебют прави с есето „Тихо, българският народ спи!“ във в. Култура, публикува материали в периодичния печат и издава книгите „42 – 23“ и две издания на „Чешки профили“.

В началото на новото столетие преустановява творческата си дейност в театъра и киното, без да оповестява мотивите за това решение.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2013 Дървото на живота 24 генералът, министър на войната
1997 Racket (Рекет) 6 Италия нарко бос, конкурент на Грумо
1997 IL carniere (Ловджийска чанта) Италия Милан
1995 Bird of Prey (Хищна птица) САЩ / България шефът на полицията
1992 IL giorno dell porko (Денят на свинята) Италия Арос
1987 По здрач адвокат Лефтеров
1987 Копнежи по белия път Хинду, илюзионист
1986 По следите на капитан Грант – (В поисках капитана Гранта) 7 СССР / България Талкав
1985 Не се сърди, човече! Огнян
1984 Vrak (Тайната на Аполония) Чехословакия / България Янис
1984 Дело 205/1913 г. П.К.Яворов Пейо Крачолов Яворов
1983 Фалшификаторът от „Черният кос“ 3 Богомил Джоков - „Вожда“
1982 Почти ревизия 4 доктор Илков
1982 Най-тежкият грях
1981 Вярност 2 Военна киностудия Петър, командирът на заставата
1981 Баш майсторът фермер „Иръпшъна“, таксиметровият шофьор
1979 Пътят към София - (Путь к Софии) 5 СССР / България Тодор, бунтовникът
1979 Фильо и Макензен 7 офицерът от кавалерията
1979 По дирята на безследно изчезналите 4
1977 Четвъртото измерение 5 Кольо Стефанов
1976 Вината журналистът
1976 Синята безпределност Чарли, китаристът
1976 Лебед Милан
1976 Един наивник на средна възраст Чарли
1976 Реквием за една мръсница Чарли
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 шута
1975 Началото на деня бригадир
1974 Синята лампа  12 Хъмпърдинг (в серията: „Танго с Фани“)
1973 Зелената ракета Военна киностудия
1973 Пикник поручик Иванов
1973 Игрек 17 „Игрек 117“ / изобретателят Едисон
1972 Три дена арест Военна киностудия войникът
1971 Утре ше решим младежът
1971 Необходимият грешник Боби – Борис Тодоров
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 мъжът с обецата, художник, един от гостите на Грот
1971 На всеки километър 26 (в серията: „След години“)
1970 Черните ангели 2 синът на проф. Секеларов, и глас зад кадър в паниката „Мария, Мария“
1970 Сбогом, приятели! младежът в кафенето
1964 Русият и гугутката
  • Възстановителна репетиция (2005) – реж. Светослав Овчаров (документален)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]