Направо към съдържанието

Ягол Доленци

Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.

Ягол Доленци
Јагол Доленци
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
41.6278° с. ш. 21.0153° и. д.
Ягол Доленци
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина823 m
Население13 души (2002)
Пощенски код6254
Ягол Доленци в Общомедия

Ягол Доленци или Яголско Доленци (на македонска литературна норма: Јагол Доленци) е село в Северна Македония, община Кичево.

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

В XIX век Ягол Доленци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Деленци (Délentzi) е посочено като село с 16 домакинства с 68 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Яголско Доленци живеят 210 българи християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол Доленце има 21 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яголско Доленци има 240 българи екзархисти.[3] При избухването на Балканската война 3 души от Ягол Доленци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол Доленци като българско село.[5]

Църквата „Света Богородица“ е градена в 1935 – 1936 година. Иконостасът е направен веднага след изграждането на църквата.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 13 жители македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Родени в Ягол Доленци
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007